СИСТЕМА И МЕТОДИ ЗА ФИНАНСОВО ПЛАНИРАНЕ

В тази тема се разглеждат въпроси, свързани със същността и обхвата на системата от финансови планове на предприятието, етапите при разработването на финансовата стратегия на фирмата, основните годишни и оперативни финансови планове, най-често прилаганите методи за финансово планиране.

1. Същност и обхват на финансовото планиране

Финансовото планиране е една от основните функции на управление на фирмата. С разработването на финансовите планове се цели да се предвидят бъдещите финансови последици за фирмата от сегашните решения и да се намалят изненадите.

Финансовото планиране е съвкупност от дейности, методи и мероприятия, насочени към прогнозиране и планиране на бъдещето състояние на финансите на предприятието и повишаване ефективността на финансовата дейност. То обхваща разработването на система от финансови планове и планови показатели за осигуряване на фирмата с необходимите й финансови ресурси.

Разграничават се три системи на финансово планиране:

1. Дългосрочно планиране на финансовата дейност – включва разработването на финансовата стратегия и финансовата политика по основни дейности. Периодът на планиране е от 3 до 5 години. Това е най-сложната система за финансово планиране. Изисква се много висока квалификация на специалистите, които изготвят тези финансови планове. Определяща роля  при това има финансовата философия, включваща основополагащи цели и принципи, прилагани при осъществяване финансовата работа във фирмата, общата стратегия за развитието на предприятието и очакванията за икономическата конюнктура.

2. Годишно планиране на финансовата дейност – хоризонтът (периодът) на планиране е една година. Обхваща разработването на текущите финансови планове по отделни направления на финансовата дейност: парични потоци, приходи, разходи, направление на финансовите средства и др.

3. Оперативно планиране на финансовата дейност – периодът на планиране е тримесечен, месечен. Обхваща разработването на бюджети, платежни келендари и други форми на оперативни планови документи.

Системите за финансово планиране са взаимно обвързани и се реализират в определена последователност.

2. Финансова стратегия

Изходен етап за финансовото планиране е прогнозирането на основните параметри на финансовата дейност на фирмата и разработването на финансовата й стратегия. Финансовата стратегия е част от общата стратегия за развитието на предприятието. С разработването й се цели осигуряването на високи темпове на растеж и повишаване конкурентната позиция на фирмата. В случаите, когато тенденцията на финансовия пазар е неблагоприятна, трябва да се коригира общата стратегия за развитие на предприятието, например, за запазване на завоюваните позиции на стоковия пазар или оттегляне с минимални загуби.

Разработването на финансовата стратегия обхваща следните етапи:

1. Определяне на периода на финансовата стратегия – периодът, за който се разработва финансовата стратегия, зависи от продължителността на времето, за което е определена общата стратегия на предприятието, тъй като  финансовата стратегия има подчинено отношение спрямо нея. Следователно, периодът на финансовата стратегия не може да бъде по-кратък. Важно условие при определяне на хоризонта на финансовата стратегия е предсказуемостта на развитието на икономиката като цяло и по-конкретно на финансовия пазар. При нестабилна и при непредсказуема среда този период не може да бъде по-голям. Върху продължителността на периода влияние оказват също отрасловата принадлежност на фирмата, големината й и стадия на жизнения цикъл, в който тя се намира.

2. Изследване на факторите на външната среда и конюнктурата на финансовия пазар -  анализират се тенденциите и възможностите за промени на макросредата – стадият на деловия цикъл, политическата, демографската обстановка, темпът на инфлация. Анализират се също структурата на финансовия пазар и факторите, които му влияят, в резултат на което се разработва прогноза за неговата конюнктура. Прави се преглед на нормативната уредба на финансовата дейност и се анализрат възможностите за промени.

3. Формиране на стратегическите цели на финансовата дейност на предприятието – главната цел на управлението на финансовите взаимоотношения в предприятието е максимизиране стойността на фирмата и като следствие повишаване ползата на собствениците й.

Тази цел се декомпозира на:

- осигуряване на достатъчен обем собствени финансови ресурси

- рентабилно използване на собствения капитал

- оптимизация на структурата на активите и капитала

- приемливо равнище на финансовия риск

Системата на стратегически цели се формулира ясно, точно и кратко и се конкретизира в показатели, които се явяват нормативи по отделни аспекти на финансовата дейност.

- средногодишен темп на ръстта на собствените финансови ресурси, формирани от вътрешни източници

- минимален размер на собствения капитал в общия капиталов ресурс

- рентабилност на собствения капитал

- съотношение на краткотрайните и дълготрайните активи

- минимално равнище на паричните средства, осигуряващо текущата платежоспособност на предприятието

-пределен размер на дълга

Посочените показатели се конкретизират по периоди на реализация на финансовата стратегия.

4. Разработване на финансова политика по отделни направления на финансовата дейност – финансовата политика, за разлика от финансовата стратегия, се формулира по конкретни направления на финансовата дейност и е начин за постигане на стратегическата цел на фирмата. Финансовата политика, свързана с определена дейност – инвестиране, финансиране и др., може да се конкретизира. Така например, политиката за управление на активите може да обхваща политиката за управление на ДА, КА, политика да управление на запасите, политика на дебиторската задлъжнялост (кредитна политика на фирмата), политика на паричните средства.

Политиката за управление на капитала включва политика за управление структурата на капитала, политика за управление на собствения капитал, дивидентната политика, политика за управление на заемния капитал (дълговата политика)

Инвестиционната политика може да се конкретизира на политика на инвестиции в реални активи и на инвестиции във финансови активи.

Антикризисната политика се детайлизира на политика на финансова стабилизация и политика на оздравяване. Фирмите разработват също амортизационна политика, данъчна политика, рискова политика.

5. Разработване на система от организационно-икономически мероприятия за осигуряване изпълнението на финансовата стратегия. Определят се правата, задълженията и отговорностите на ръководителите на отделните направления на финансовата дейност. Разработват се системи за стимулиране на служителите при повишаване ефективността на финансовата дейност на фирмата и съответно за санкционирането им при влошаване на финансовите резултати.

6. Оценка на ефективността на разработената финансова стратегия – това е заключителният етап при разработването на финансовата стратегия. При изготвяне на преценката се анализира:

- съгласуваността на финансовата стратегия с общата стратегия за развитието на фирмата

- съгласуваността на финансовата стратегия с предполагаемите изменения във външната среда

- вътрешната балансираност на финансовата стратегия – оценява се доколко са съгласувани целите и показателите на финансовата дейност по време, а също и обвързаността на финансовата политика на отделните дейности.

- реализируемостта на финансовата стратегия – оценяват се потенциалните възможности фирмата да формира собствени финансови ресурси, обезпечеността й с активи, квалификацията на финансовите мениджъри и мотивираността им при изпълнението на стратегията

- приемливостта на риска – оценява се доколко прогнозируем е финансовият риск, осигурено ли е финансовото равновесие на предприятието (структурната ликвидност), какви са възможните загуби и опасности от банкрут

- резултативност – определя се на база прогнозните разчети за основните финансови коефициенти. Включва се и оценката на качествените резултати от реализирането на финансовата стратегия – нарастване на деловата репутация, повишаване на имиджа на фирмата на стоковия и финансовия пазар, подобряване качеството на управление.

3. Годишни финансови планове - документи

Годишното планиране обхваща разработването на текущи финансови планове за годината с разбивки по тримесечия, в които се определят: източниците на финансиране на предприятието през предстоящия период, структурата на активите и капитала в края на плановия период, структурата на активите и капитала в края на плановия период, структурата на приходите и разходите, паричните постъпления и плащания на фирмата.

Изходна информационна база при разработването на системата от текущи финансови планове на фирмата са:

1. Финансовата стратегия и целевите стратегически нормативи по основни направления на финансовата дейност през предстоящия период

2. Финансовата политика по отделните аспекти на финансовата дейност

3. Планираният обем на производството и реализацията на продукцията, както и други показатели за операционната дейност на фирмата

4. Системата от разработените във фирмата норми за разход на ресурси

5. Действащата нормативна уредба за плащане на данъци

6. Амортизационната политика и отчисления

7. Лихвените равнища по депозитите и кредитите

8. Резултатите от финансовия анализ за състоянието на фирмата през предходния период

9. Прогнозите за изменения на външната среда: очакванията за конюнктурата в икономиката, структурни промени, конкуренция, инфлация, политически и социални промени, нови технологии, законодателство.

Тъй като повечето изходни предпоставки за разработването на плановете имат вероятностен характер, а и съвременните условия се характеризират с висока нестабилност, то е желателно при разработването на финансовите планове да се проиграват оптимистичен, реалистичен и песимистичен вариант. Вариантът, който по мнението на експертите има най-голяма вероятност да настъпи, се определя като реалистичен. Очакванията за потенциални неблагоприятни изменения в бъдещата стопанска среда формират песимистичния вариант. Евентуалното благоприятно влияние на околната среда върху финансовото състояние и резултатите се определя като оптимистичен вариант.

Основните годишни финансови планове са:

1. План за приходите и разходите – този план се съставя първи и е основен, тъй като представлява базата за разработване на останалите финансови планове. В процеса на разработването му се планират приходите от реализацията на продукцията и услугите, разходите, предстоящите данъчни плащания, очакваният финансов резултат и чистата печалба. „Стартов“ момент е планирането на приходите. Трудностите при разработването на този план се обуславят от непредсказуемостта на продажбите.

Прогнозирането на продажбите обикновено се основава на данните от продажбите от минали години. При планиране на приходите от продажби се прогнозира очакваното влияние на редица фактори: фазата на икономическия цикъл (рецесия, подем), състоянието на отрасъла, пазарният дял на фирмата, поведението на конкурентите, маркетинговите позиции на фирмата, равнището на доходите и потребителското търсене, темпът на инфлация. Изготвя се функционален модел за влиянието на тези фактори върху размера на продажбите и се проиграват различни варианти (сценарии) за очакваните приходи. Планирането на размера на финансовите и извънредните приходи обикновено се осъществява на база експертна оценка.

Планирането на разходите изисква да се анализира досегашното изпълнение на разходния план и да се определят нормалните текущи разходи за производствената дейност. Възможно е през изминалия период да са извършени непредвидени ремонти и други разходи, свързани с извънредни обстоятелства, които не се включват в нормалните текущи разходи. Нормалните текущи разходи се коригират в зависимост от очакваното изменение в обема на продажбите и прогнозите за равнището на цените на суровините, ресурсите и труда. Размерът на някои от предстоящите разходи е предварително известен, което улеснява тяхното планиране – лизинговите вноски, лихви, погасителни вноски. Като се съпоставят планираните приходи и разходи, се определя очакваната брутна печалба на фирмата. На база действащата нормативна уредба и очакваните изменения в нея се прогнозират данъчната печалба, данъците и чистата печалба на фирмата. Въз основа на тази информация се изготвя прогнозен отчет за приходите и разходите на фирмата.

2. План за източниците и направлението на средствата – с този план се осигурява финансирането на планираната дейност. Целта на разработването му е да се изчислят необходимите финансови средства за осъществяването на бизнеса и възможните източници за тяхното осигуряване. Планира се увеличението както на собствения капитал, в т.ч. основен капитал (емисия на акции, дялови вноски), неразпределената печалба, така и на заемния капитал – банкови, облигационни, търговски заеми. Най-предпочитаните източници на финансиране, както вече бе установено, са неразпределената печалба и амортизациите. Търси се оптимална комбинация между финансиране с дълг и капитал. Като се имат предвид срокът и степента на изискуемост на осигурените средства, се планира и тяхното направление. Дългосрочните източници се използват за увеличаване стойността на ДА, а краткосрочните – за КА, погасяване на кредити. В този план се отразяват всички разходи на фирмата за реални инвестиции и дългосрочни финансови вложения в предстоящия период.

Касов план

	Януари	Февруари	………	Ноември	Декември
Продажби
Покупки
Плащания за активи
Заплати
Наеми
Данъци
Лихви
Погасителни вноски
Нетен паричен поток
Начално салдо
Крайно салдо
Планиран остатък
Излишък/Дефицит

3. План за паричните потоци – с него се прогнозират паричните постъпления и плащания във фирмата. Целта на разработването му е да се осигури платежоспособността на фирмата през плановия период. Обвързват се наличните парични средства в началото на периода с предстоящите постъпления и плащания и се определя паричната наличност в края на периода. На база прогнозата за обема на продажбите, се определя размерът на ДА и запасите, необходими за производствения процес. В плана се включва закупуването на активите и тяхното плащане. Ако ДА се купуват на лизинг, или за част от материалите се ползва стоков кредит, е възможно покупките и плащанията да не съвпадат. Планират се очакваните постъпления от реализацията на готовата продукция. Когато част от нея се продава на кредит, е възможно реализацията и плащанията да не съвпадат. Включва се и плащането на данъци, дивиденти, лихви, погасителни вноски, а също и определената потребност от налични пари за нормалното протичане на платежния процес. Данните за плащанията и постъпленията се обединяват в касов план, отразяващ очакваните постъпления и плащания за определен период от време.

4. Нетният паричен поток за месеца се получава като разлика между постъпленията и плащанията през месеца. Крайното салдо (паричната сума в края на месеца) се получава, като към нетния паричен поток се прибавят паричните средства в началото на месеца (отразени в ред „начално салдо“). За да осигурят своевременно плащания, свързани със сделки и непредвидени обстоятелства, фирмите поддържат планов остатък (гаранционен запас) от парични средства. Паричният излишък или недостиг се получава като сбор между крайния месечен остатък и плановия остатък от парични средства.

5. Прогнозен баланс – В този план се отразява прогнозната структура на активите и капитала на фирмата в края на плановата година. Целта на разработването му е да се планира необходимият приръст на активите, да се оптимизира структурата на капитала и да се осигури финансовото равновесие на фирмата през плановия период.

4. Оперативно финансово планиране

Оперативното планиране обхваща комплекс от краткосрочни планови документи, свързани с оперативната финансова дейност на фирмата. Основната цел на оперативното финансово планиране е да се осигури нейната платежоспособност. Разработват се прогнози за бъдещото търсене на парични средства, оценяват се последствията от това търсене и се подбират най-добрите възможности за удовлетворяването му. Оперативното планиране е пълзящо. На база годишния план за паричните потоци ежемесечно се изготвят тримесечни и месечни касови планове, а в някои отрасли и фирми и по-детайлни – седмични и дори ежедневни касови планове за предстоящия месец. Тримесечните и месечните касови планове (бюджети) се използват, за да се планират мерки при паричен дефицит – своевременно осигуряване на необходимите средства, а при временен излишък – своевременното му инвестиране в ликвидни доходоносни активи, а краткосрочните . за контрол и регулиране на паричните средства. Изготвят се също парични бюджети и платежни календари, в които се детайлизират постъпленията и плащанията, свързани с конкретен вид стопанска дейност. Целта на разработването на тези бюджети е да се определи обемът на предстоящите разходи, свързани с определена дейност на фирмата (операционна, инвестиционна, финансова), функционална (снабдяване, пласмент и други) или нейна структурна единица (цех, подразделение) и да се осигури покриването на тези разходи с финансови средства.

5. Методи за планиране

Най-често срещаните в практиката методи за финансово планиране са:

1. Процент от продажбите – при използването на този метод за определяне на потребностите от финансови средства се изхожда от логиката, че промените в продажбите влияят върху размера на активите, а като следствие и на финансовите средства, които фирмата трябва да притежава. Когато се очаква нарастване на продажбите, предприятието би следвало да повиши размера на краткотрайните активи: запаси, вземания (продажбите на кредит също ще нараснат), парична наличност. Ще се повиши и размерът на средствата, привлечени от краткосрочни и дългосрочни кредитори, необходими за финансиране на нарасналата потребност от активи. При очаквания за намаляване на реализацията, тенденцията е противоположна – ще намаляват потребностите от активи и респективно на потребностите от финансови средства.

2. Метод на паричния бюджет – този метод се прилага при разработването на плана за паричните средства. При него се проследява движението на входящите и изходящите парични потоци и се установява паричната наличност н началото и в края на периода (вж. касовия план). С помощта на бюджетите се установяват периодите от време, в които фирмата може да изпадне във финансово затруднение или да бъде в състояние на свръхликвидност. Въз основа на тези очаквания се обмислят и обосновават оперативните финансови решения за поддържане платежоспособността на предприятието.

3. Приключване без загуба – този метод се използва при планиране на печалбата на фирмата. Прилагането му изисква да се съпоставят очакваните приходи от реализацията на продукцията с планираните разходи за производството й. Точката, в която приходите и разходите се изравняват, се нарича „критична точка на продажбите“ (точка на равновесието). Реализирането на продукция под тази точка през плановия период ще носи на фирмата загуба, а постигането на приходи от продажби над критичната точка – печалба. Постигането на тактическата цел на фирменото финансово управление – реализиране на печалба, изисква маркетинговата политика на фирмата да осигурява такива приходи от реализираната продукция, които да превишават критичната точка на продажбите.