ПЕЧАЛБАТА И НЕЙНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Печалбата е най-предпочитаният източник на средства за развитието и разширяването на производството. Въпросът за правилното формиране, разпределение и реинвестиране на печалбата е от особено значение, както за отделното предприятие, така и за икономиката на страната. В тази тема ще се запознаем със същността на печалбата, нейното формиране, управление, разпределение и дивидентната политика на фирмата.


1.Същност на печалбата. Печалбата като мотив на бизнеса
Печалбата е положителният финансов резултат от дейността на фирмата през определен отчетен период. В по-тесен смисъл тя се свързва с положителния резултат от определена сделка. Положителният финансов резултат е изражение на инициативността на предприемача, на неговия иновационен дух, на способността му да предвижда бъдещето по-добре от своите конкуренти. Счита се, че печалбата е доход, който се полага на собствениците за инвестирания капитал. Влагайки капитала в дадено производство, притежателите му очакват не само да си го възвърнат, но и да получат доход. Като възнаграждение за риска и поетата несигурност, собственикът получава дивидент, лихва, наем.

Според Х. Форд, чрез реализацията на максимална печалба мениджърът служи на обществото. В този смисъл той подчертава, че най-лошия грях, който би могъл да извърши един бизнесмен, е да се провали в търсенето на максимална дългосрочна печалба с честни и законни средства. Да се провали в това е „покваряване на здравия икономически дух.“

Значението на печалбата като основополагащ мотив на бизнеса се обуславя от факта, че тя е най – универсалният и предпочитан източник за развитие на производството. Печалбата е в основата на доходите на собствениците на предприятието. Тя е също и основен източник на приходи в държавните и общинските бюджети.
Поради важната роля на печалбата, проблемът за нейното управление е актуален. Управлението на печалбата е свързано с изграждането на правилна концепция за факторите, които влияят върху нейния размер. Много важно е да се определи най-добрата комбинация между факторите, които й въздействат, и да се насочи влиянието им, с цел нарастване на печалбата. Факторите, които влияят върху размера на печалбата могат да се систематизират в две групи: на макроравнище (окръжаваща среда) и на равнище предприятие.

Факторите на макроравнище включват:
1.Фазата на икономическия цикъл и преди всичко етапите на подем и рецесия. В периода на рецесия продажбите и респективно печалбата, силно намаляват, а в период на подем – нарастват.
2.Данъчната политика на държавата – високите данъци изземват съответно повече от печалбата и намаляват възможностите за инвестиции, разширяване и печалби
3.Темп на инфлация – високата инфлация налага непрекъснато повишаване на цените на суровините и пренасочва част от печалбата за финансиране на краткотрайните активи.
4.Лихвена политика – устойчивото поддържане на високи лихвени равнища намалява инвестиционната активност на фирмата и реализираната от нея печалба
5.Валутен курс – валутният курс влияе на равнището на печалбата чрез измененията в цените на суровините, материалите и продукцията.
6.Амортизационна политика на държавата

Факторите на равнище предприятие са:
1.Обем на реализираната продукция и цени
2.Разходите за производство
3.Риск – колкото по-висок е инвестиционния риск във фирмата, толкова по-големи са и очакванията за печалба.

Финансовите мениджъри прогнозират очакваното въздействие на околната среда върху размера на печалбата, благоприятното или неблагоприятно влияние на макросредата и насочват влиянието на факторите на микроравнище. В тази група фактори ключова роля имат приходите от продажби и производствените разходи.
Могат да се приложат два подхода за увеличаване на продажбите и приходите – търговски и маркетингов. При търговският подход се акцентира на увеличаването на печалбата за сметка на оборота, а инвестициите са в подчинено положение. Прилагането на този подход осигурява бърза, но нетрайна печалба на фирмата. При маркетинговия подход водещ е пазарът, продуктът, цената, т.е основните инструменти на маркетинга. Акцентира се върху печалбата, реализирана предимно за сметка на интензивните фактори – цени, иновации, лицензии, нови продукти, без да се подценяват възможностите за реализиране на печалба от увеличение на оборота. При маркетинговия подход се обособяват две разновидности на печалбата – предпочитана, която се осигурява от интензификацията и традиционна, която е резултат на нарастващите обороти.
Намаляването на разходите изисква детайлен анализ на равнището и ролята им в производствения процес. Практиката е показала, че глобалното съкращаване на разходите, примерно с 10% има обратен ефект. Чрез избирателен подход е по-добре някои разходи да се премахнат изцяло, а други да се запазят или намалят, отколкото да се направят минимални съкращения навсякъде.


2.Формиране, разпределение и управление на печалбата

Известни са два основни метода за формиране на печалбата:
1.Като разлика между стойността на имуществото на фирмата в началото и в края на стопанската година
2.Като разлика между приходите и разходите през годината

Вторият начин има по-широко приложение. Той е регламентиран в нашата практика. Положителната разлика между общите приходи и разходи, установена от Отчета за приходите и разходите, се дефинира като счетоводна печалба. Определя се още като брутна печалба, а също и като печалба преди начисляване на разходи за данъци върху нея.
Така формираната брутна печалба подлежи на разпределение. Важно значение при това разпределение има съотношението между средствата, които се заделят за централизираните фондове, под формата на преки данъци, и тези, които остават за инвестиране във фирмата. Средствата, които се акумулират в централизираните фондове, се влияят от данъчните закони, а тези, които се инвестират във фирмата – от дивидентната политика на предприятието.

Разпределението на печалбата обхваща два етапа. Първият етап е свързан с отчисляване на средства от печалбата за държавния и общинския бюджет. Извършва се чрез намаляване на счетоводната (брутна) печалба с размера на дължимите преки данъци. Това разпределение е свързано с категорията данъчна (облагаема, фискална) печалба. Данъчната печалба се определя чрез преобразуването на счетоводната печалба (загуба), съгласно правила, регламентирани в действащото данъчно законодателство, и се използва като основа за определяне размера на преките данъци.
След приспадането на преките данъци от счетоводната печалба, се формира балансовата (чиста, нетна) печалба на предприятието. Разпределението на нетната печалба за покриване на загуби, за формиране на резерви, за фондове на фирмата, за изплащане на дивиденти на собствениците, се определя като втори етап от разпределението. Частта от нетната печалба, която се разпределя между собствениците се дефинира като разпределена, а тази която се задържа във фирмата – като неразпределена, реинвестирана.
При разпределението на печалбата се сблъскват много интереси: на собствениците, на мениджърите, на държавата, на кредиторите. Интересите са насочени към различни нейни разновидности:брутна печалба, облагаема печалба, нетна печалба и неразпределена печалба.
Най-голямо значение за фирмата има чистата печалба и най-вече онази част от нея, която се използва за развитието на фирмата, т.е. неразпределената печалба. 


3.Дивидент и дивидентна политика
Най-важното имуществено право на акционера е свързано с получаването на дивидент. Дивидентът е доход, който инвеститорът получава в резултат на годишното разпределение на печалбата. Той е възнаграждение за предоставения капитал на компанията. Дивидентът би могъл да бъде сравняван с изплатените лихви, както и с други доходи, получавани от различни инвестиционни възможности.

Дивидентът може да се изплаща под формата на:
-Парична сума – сумата на дивидента може да се изразява в лева на една акция, в процентно отношение към цената на акцията или като процент от нетната печалба на една акция
-Безплатно предоставени акции – в случаите, когато фирмата реинвестира и увеличава основния капитал, на акционерите се предоставя допълнително безплатни акции. Раздаването на допълнителните акции действа психологически добре на дребните акционери, но води до понижаване на пазарната цена на акциите.
-Раздробяване на акции – в този случай фирмата издава повече акции, намалява номинала, което прави акциите й по-ликвидни. 

Решението за разпределяне на чистата печалба и изплащане на дивиденти се гласува от общото събрание на акционерите. Документът, който удостоверява правото да се получи дивидент, е купонът. Купоните са неделима част от акцията и не могат да се прехвърлят отделно от нея. Ако в устава на акционерното дружество не е предвидено друго, акциите се издават с купони за дивидент за 20 г.

Размерът на дивидента зависи от финансовото състояние на фирмата, обема на печалбата, която подлежи на разпределение и провежданата от компанията дивидентна политика. Политиката, която се следва при разпределението на чистата печалба в АД, се определя като дивидентна. Тази политика оказва съществено отражение върху финансовото състояние на компанията. Решението за изплащане на големи дивиденти намалява вътрешните ресурси за реинвестиране във фирмата. Налага се да се търсят възможности за финансиране чрез емисия и пласмент на нови акции или облигации, а привличането на външни източници променя капиталовата структура и цената на капитала на фирмата. От друга страна, решението за увеличаване на относителния размер на реинвестираната печалба рефлектира негативно върху размера на изплатения дивидент, цената на акциите и пазарната стойност на компанията. Дивидентите се използват в моделите за определяне на реалната стойност на акциите. Изплащането на стабилни и големи дивиденти обикновено служи на акционерите като сигнал на способността на компанията да получава доход, а като следствие на това, търсенето на акциите, цената им и стойността на фирмата нарастват.
При разработването на дивидентната политика фирмата трябва да търси разумен компромис между благосъстоянието на своите акционери и потенциала за бъдещо развитие. Практиката е доказала, че за акционерите е от съществено значиние стабилността на дивидентната политика.Непоследователната политика – една година много високи, а следващата – ниски дивиденти, създава чувство за несигурност.

При формирането на дивидентната политика се отчитат:
1.Желанията на основния тип акционери – в някои фирми преобладават акционерите, които имат предпочитание към текущия доход (дребните акционери), а в други – към разрастването на дейността и реализирането на доходи от повишаване на цената на акциите (представителите на едрия капитал)
2.Наличието на потенциален рентабилен инвестиционен проект – при наличието на рентабилна инвестиция е за предпочитане по-голяма част от чистата печалба да се задържи и реинвестира във фирмата
3.Имиджът на фирмата на финансовия пазар и потенциала й да акумулира необходимите й финансови ресурси – възможно е цената на фирмените ценни книжа да се понижава, въпреки че финансовия резултат е положителен. В този случай с изплащането на парични дивиденти би могло да се повлияе благоприятно върху цената на фирмените ценни книжа.
4.Финансовото състояние на фирмата – парични дивиденти се изплащат при добро финансово състояние и реализирана печалба.

Оптималната дивидентна политика предполага разумен баланс между приемливи стойности на изплащаните дивиденти, за да се поддържа лоялността на акционерите към фирмата, и реинвестиране на част от чистата печалба, за да се постигне бъдещ растеж и повишаване цената на фирмените ценни книжа.


 


No comments:

Post a Comment