ВЪЗНИКВАНЕТО НА ФОНДОВАТА БОРСА В САНКТ ПЕТЕРБУРГ

Всеки които някога е бил в Санкт Петербург и е имал време и желания за разходки в този уникално красив град е виждал и красивата сграда на борсата на Василевския остров. Борсовата търговия се провежда в Русия, от XVIII век. Първо фондова борса в Русия е създадена в 1703 г. още с основаването на града от цар Петър I и в онова време е събиране на търговците които имат сергии и складове на площада в близост до пристанището на Санкт Петербург.
В 1721 по заповед на Петър I е построена първата сграда на фондовата борса в Санкт Петербург, която се намира в предната част същия площад, но сега не е запазена. Борсата в началото се ползва основно от чужди търговци, а руските предпочитат търговските изложения организирани в града, но към 1730 г. руснаците са вече до такава степен свикнали с борсовата търговия, че много от едрите търговци правят сделки на борсата, която се мести в нова сграда същата година. В края на XVIII век, императрицата на Русия Екатерина II решава да облагороди Василевския остров.



Проектът от 1789 г. започва да се строи в 1783 г., но поради многото войни които се водят от Русия и нуждите от пари е замразен. Самият проект дори по мнение на самия си създател италианския архитект Джакомо Кваренги не е удачен и в 1788 г. проектът е замразен. 



При Александър I строителството продължава, но с нов проект и новата сграда на борсата е официално открита на 15 юли 1816 г. в присъствието на самия император. Сградата е украсена със скулптури на боговете Нептун и Меркурий като символи на корабоплаването и търговията.



От създаването и до около средата на XIX век Борса е предимно със стоков характер, но по-късно, с развитието на индустрията фокусът постепенно се измества към ценни книжа. След 1830 г. на нея вече се извършват и операции с акции и облигации, а големият мащаб на търговия с ценни книжа се достига около 1860-1870 година.  В 1830 на на фондовия пазар са представени; Държавни и местни облигационни заеми, разделени в краткосрочен план, до 1 година и в дългосрочен план над 1 година. Предлагат се ипотечни облигации и облигации на банки, компании и поземлени структури. Облигациите са предимно в купюри от 100 до 5000 рубли, но се сключват сделки и с такива от 100 000 рубли. Търгуват се акции на банки и частни компании. Стоките обект на търговия са восък, дървен материал, ленено семе и т.н. Това което прави впечатление на чужденците в Петербуг е спокойствието което цари на борсата. Въпреки оживената търговия и многото хора в залата се чува само “тихо бръмчене”, няма го голямото ръкомахане, силните викове и бутане, както е в останалите борси по света. Напротив, всички сделки се сключват тихо, а след това търговците се усамотяват в някоя от околните офиси за да приключат сделката си и оформят документите. 



На борсата се търгуват и ценни книжа от чужбина. В 1900 г. фондовата борса
 официално е отделена от стоковата, но двете борси са в една и съща сграда което изключително подпомага търговията в града. Търговията е активна като по нищо не се различава от тази в западните страни и е разтърсвана от кризи както всички останали по света.   След 1860 г. обществото в Русия е обзето от спекулативна треска, обхванала не само запознатите с финансите, а по думите на тогавашната преса с борсови спекулации се занимават офицери от армията и гвардията, които вместо да стоят на разположение по думите на пресата обикаляли банкери и брокери и висели по цял ден пред борсата. 



В плен на търговията е обхванато висшето общество, средната класа и дори неграмотни плебеи коментирали по улиците думи като акции и облигации. Към 1867-68 г. акциите на железопътните компании давали високи дивиденти и обществото е обхванато от силна спекулативна треска. Кредитните учреждения отпускат маржин за търговия в началото на около 50 % от стойността на акциите, но този процент бързо стига 90 %. Именно около и малко след 1860 г. в Петербург възникнала и улична, нелегална фондова борса



В ресторанта на хотел Демут един от най-добрите хотели в града в 18 и 19 век, чиято сграда съществува и днес и известен с това, че в него е живял Пушкин се сключвали сделки. Тази борса възниква когато 104 от по-известните борсови деятели и спекуланти се опитват да се предпазят от резките дневни колебания на голямата борса и започнали да се събират в ресторанта на хотела за да уговорят "правилния" курс на акции и облигации за деня. Уви, съвсем скоро луксозния хотел станал сборище за най-диви спекулации в които участвали най-рисково настроените спекуланти. Като изявен гений на тази боса се изявил някой си 25 г. Алфред Бетлинг, чиито баща също борсов спекулант бил предал занаята си. На Бетлинг се гледало като на гуру и всяка сутрин тълпа неговите последователи тичали след него, за да видят какво ще купи или продаде. Съвсем скоро и в Москва се появила улична борса, създадена когато недоволни от борсовата търговия спекуланти започнали да се събират в ресторант Казино. Еуфорията продължава до август 1869 г. когато се покачват лихвените проценти. 



Последвали масови разпродажби, а на уличната борса сделките почти замрели докато някои от спекулантите не открили начин за къси продажби което повишило оборотите. Есента става още по-зле. Колко силна е връзката на капитала с останалия в света е видно след златната афера на Джей Гулд. Кризата вече започнала август още по-силно удря Русия и освен спекулантите, средната класа и неграмотните в нея потъват парите и на част от висшето общество. Руските ценни книжа на запад спадат от 1,361 млрд. до 536 млн. франка. Подобен борсов разгром в Русия нямало от края на 40 те години на 19 век, когато пак подобна криза разтърсила пазара. Печелившите от разгрома са малко. Известен е обаче поне един, някой си чиновник на име Лутковский, който след като умрял внезапно малко след това, оставил на щастливите си наследници над 3 милиона рубли спечели на борсата. Срутването на пазара в 1869 г. сложило край на уличната борса. В октомври 1875 г. се разразила нова криза този път не така мащабна, но достатъчно голяма. Предните години пазарът пак се възстановил и лицето Алфред Бетлинг отново се появява в спекулации с акциите на акционерна банка. Банката обаче фалира и помита борсовия пазар.



До края на XIX век търговията в Русия се развива с голяма скорост, като освен тази борса в страната има още около 30 такива, но най-голяма по обем остава тази в Санкт Петербург. В началото на 20 век на борсата се вихрил някой си Захарий Жданов (1867–1932), спекулант и гений с образование едва до 4 клас, когото наричали "Борсовият Велзевул". В 1907 г. той отворил инвестиционна банка "Захарий Жданов и К°" предимно за дребни клиенти и с помощта на реклама бързо набрал клиентела. Занимавал се предимно с борсова търговия



Това което е интересно на пазара в началото на 20 век е, че въпреки руско-японската война завършила плачевно за Русия и въпреки революцията 1905 -1907 г. акциите се качват.



С идването на комунистите на власт в 1917 г. борсата е затворена и превърната в клуб на моряците.  В периода на НЕП е отворена, а "Борсовият Велзевул” успял да избяга малко след революцията в чужбина, след като едва по чудо оживява от затвора на ЧК в които е хвърлен 1918 г. НЕП е ново поле за изява и Жданов отново е във вихъра си. Търгува на борсата със злато и валута до ареста си в 1922 г. когато е обвинен, в "злостно и умишлено понижение на курса на червонеца" и е осъден на 3 години изселване от града. В 1930 г. Жданов отново е арестуван и обвинен в почти всички от седемте смъртни гряха. Осъден е на 10 години, бяга от заточението подкупвайки пазачите си, но е арестуван пак и въпреки, че прехвърля на държавата 680 000 фрака, които е успявал дотогава да изпрати в чужбина и пари, ценни книжа и злато за още 1 000 000 рубли, скрити на вилата му. За комунистите той е враг и към всичките му обвинения има и такива за шпионаж, анти-комунистическа дейности и обвинение в антисемитизъм. Жданов е заточен в региона около Архангелск където умира. Идването на Сталин на власт, слага край на НЕП, а борсата отново е закрита.



No comments:

Post a Comment