Възникването на съвременното борсово
дело и срочната борсова търговия без съмнение датират от 1605 г., когато в
Амстердам за първи път се провежда редовна търговия с акциите на основаната
през 1602 г. Холандска източноиндииска компания. С неините акции е свързана и
първата държавна намеса в срочната борсова търговия. Макар и зародила се на
стария континент, сега борсовата търговия е с водещ център Съединените
Американски Щати. Нюйоркската фондова борса (NYSE)
е основана през 1792 г.
1. СЪЩНОСТ НА КАПИТАЛОВИТЕ ПАЗАРИ /Фондова
борса/
По своята същност фондовата борса
представлява аукционен тип пазар (auction
market), при който покупката и продажбата на акциите се извършват привъзможно
най добрата цена, получена , чрез конкуренция между постъпилите предложения.
Цените се определят от брокерите, деистващи като агенти на продавачите и
куповачите, и от дилърите(джоберите), които купуват и продават акции за своя
сметка и на собствен риск:
Джобери - това са хората, които брокери-
това са хората , които посредничат между инвеститорите и фондовата борса. Те
извършват сделки от името и за сметка на своите клиенти, като по правило са и
техни консултанти относно покупката или продажбата на ценните книжа. Брокерите
получават комисионни за извършените от тях сделки и това е тяхната
печалба.Фондовият брокер не носи дори и частичен риск по сделката.
Те формират пазара на ценните книжа,
защото те ги купуват и продават от свое име и за своя сметка. Те реализират
печалба от разликата курс кулува- курс продава. Джоберът определя цената, тъй
като е собственик на ценните книжа, не се съобразява с ограниченията на
инвеститорите и може да купува и продава само в зависимост от собствените си
интереси. Подобно на обменните бюра, които могат да наложат един или друг курс
на долара, така и джоберът формира цените на акциите, т.е. пазара. Той носи
риск за възможна загуба на инвестиции.
Фондовата борса е мястото, където се
срещат посредниците, представляващи интересите на инвеститорите, за да
изпълнят поставените им поръчки за покупка и продажба на акции. На борсата
допускат само лица и организации, които са нейни членове и притежават
предварително заплатени места. Лицата от тази група са известни като
- в
англииския език брокери (brokers)
- във
френския като борсови агенти (agent de change)
- в
немския език като маклери (mackerels)
На съответната борса могат до се
търгуват само ценни книжа, които фигурират в неиния списък. Всяка борса има
свои изисквания за допускане на акции до котировка и те се упоменават изрично в
правилника й. От голямо значение са следните основни показатели за всяка
компания , кандидатстваща за котировка:
· Размер на приходите й преди облагането
й с данъци
· Нетна сума на активите
· Пазарна стойност на акциите в
обращение
· Брой на акциите в обръщение
· Общ брой на акционерите
· Количество притежавани акции от един
акционер
· Обществен интерес към акциите на
компанията
СДЕЛКИТЕ по покупка и продажба на
акциите се извършват в рамките на борсовия работен ден. Операциите (transactions) се извършват в сградата
на борсата в специален салон (trading floor). Тук се срещат членовете на
борсата, за да изпълнят поръчките на свойте клиенти. Салонът е обурудван с
необходимите телекомуникационни средства (телефони, терминали, монитори,
факсове и т.н.), чрез които брокерите поддържат връзка с външният свят, без
значение от часовата разлика. Задължителен елемент е информационното табло, на
което се изписва курс на акциите.
НЮ ЙОРК СТОК ЕКСЧЕИНДЖ
Първата значителна крачка към създаване
на формална организация е направена през 1817г. По подобие на борсата във
Филаделфия се установяват търговски правила, назначават се служители, въвеждат
се мерки за укрепване на дисциплината и т.н. Новата организация приема името
New York Stock and Exchange Board.
НЮ ЙОРК-НЮЙОРКСКА ФОНДОВА е през 1792г.
На 17.05.1792 г. брокерите на ценни книжа в Ню Йорк сключват станалото по късно
на опреде лено място при един от 18 те щанда, определени за конкретни видове
сделки, всеки от които има по няколко “гишета” -делови пунктове (trading post).
Всяка отделна акция може да се котира само на това място. Чрез системата на
специалистите се осигурява достъп на потенциалния купувач или продавач до
борсовия механизъм. Специалистите на Нюйоркската борса изпълняват три функции:
· Агент
· Дилър
· Пазарен катализатор
Специалистът действа като агент на
другитеброкери взалата - дава им информация и ги подпомага в сделките. Например
ако един брокер има поръчка, която не може да бъде изпълнена веднага по нурса,
определен от клиента, брокерът може да иска от специалиста да задържи тази
поръчка и да я изпълни , когато се достигне определеният от клиента курс.
Когато се говори за нюйоркската фондова
борса обикновено се разбира голямата борса на Уолдстрийд-New York Stock
Exchange(съкратено NYSE),наречена още Big Board.
Затова има известно основание, защото в
същия град има още една фондова борса- American Stock Exchange(АМЕХ).По
значение, роля, обем на сделките и капитализация NYSE далеч надхвърля не само
АМЕХ, но и останалите фондови борси в САЩ, които са 5: Бостън, Синсинати,
Мидуест, Пасифик и Филаделфия. Ню Йорк Сток Ексчейндж обхваща 80% от борсовите
операции в САЩ, АМЕХ -10% и 10% за останалите -5 борси. Тази концентрация на
борсовите сделки към Ню Йорк Сток Ексчейндж се обяснява с развитието на
съвременните електронни средства за информация и свръзка, което прави покупките
и продажбите на ценни книжа в Ню Йорк толкова лесни, колкото и в останалите
борсови центрове в САЩ, независимо от местожителството на продавачите и
копувачите.
Нюйоркската борса е огромен финансов
център със световно значение. Големите събития в икономиката, финансите, а също
и в политиката и социалната сфера на всякъде по света намират отражение в
курсовите бюлетини наNYSEи в 150 хил. компютъра, които са свързани с
информационната система на борсата. От друга страна, движението на борсовите
курсове в NYSE, е синтезирано в борсови индекси, и е индикатора на насоките в
икономиката, който винаги се има в предвид от крупните стопански и финансови
структури навсякъде по земното кълбо. Много важни решения във и извън САЩ на
национално и интернационално равнище се вземат, като се имат предвит индексите
на Нюйоркската фондова борса. Поради ограниченото и работно време те не могат
да отразят операциите и събитията по света. На тях реагират останалите световни
борси, които се намират в други часови пояси и работят по това време.
Когато в Ню Йорк е 12ч. През деня, в
Токио е 12ч. През ноща, в Лондон е17ч., във Франкфурт-18ч., в Лос Анжелес- 9ч.
За целта NYSE поддържа 250 свои офиса в 35 страни.
Неотдавна NYSE навърши 200 години от
своето създаване , поради това, че тя бе създадена през 1792г. До 1870г.
Сделките са се извършвали по системата на т. нар. Call Market, като
председателят на борсовият съвет два пъти дневно е прочитал листата на акциите,
приети на борсата, а членовете на борсата, които седели на определените им
столове, извиквали гласно предложенията си за покупка или продажба. Оттогава до
днес за допусканите в борсовата зала участници в сделките се казва , че те имат
“стол”(seat) в борсата, макар че сега нито има столове в борсата, нито на
някого му идва на ум да сяда.
Днес NYSE използва много широко
електронната техника за свръзка , за информация, за приемане и извършване на
сделките. Усъвършенствани компютри предават поръчки за покупки и продажби на
ценни книжа от офисите на брокерските фирми до борсовата зала. В повечето
случаи условията за покупки и продажби се съпоставят по електронен път и ако
тези условия съвпадат, сделките се извършват автоматично, като резултатите се
съобщават също по електронен път на брокерската фирма , поръчала сделката.
Всичко това става толкова бързо, че в някои случаи клиентът, който прави
поръчката до брокерска фирма за покупка или продажба, още не е затворил
телефона, с който прави поръчкана, и брокерът вече му съобщава, че поръчката му
е изпълнена. Същевременно по компютърен път резултатът от сделката се предава
на борсовата информационна система и, ако сделката е достатъчно голяма, за да
предизвика изменение на борсовия курс, новият курс се обявява по всички табла и
монитори и чрез система от спътници се разпространява навсякъде по света.
Интересът към тази информация е огромен, като се има в предвид, че 60 млн. и
повече американски граждани притежават акции, а редица от големите корпорации в
САЩ имат акционери в цял свят. NYSE е пазар и за много чуждестранни ценни
книжа. Ню Йорк се налага като център на връзките между големите световни борси.
Независимо от високата степен на
електронна технологизация Нюйоркската фондова борса функционира и с помощта на
голям брой високо квалифицирани борсови професионалисти- специалисти и членове
брокери. След като членовете на борсата извършват сделки с ценни книжа за
милиони долари без писмен договор, професионалната ерудиция, личните качества и
моралът на борсовите сътрудници са решаващо условие за членство. Кандидатите за
членове минават през строг изпит и тестове за индивидуални качества.
Централна фигура в борсовата зала е
специалистът. Всяка акция приета за сделки, е поверена на един или няколко
специалисти, всеки един от които работи. Борсовите пазари са съставна част на
системата от пазари на националната исветовната икономика. Тяхната значимост и
роля се определя от функциите, които изпълняват. Борсовите пазари съгласуват
търсенето и предлаганетонатъргуваните инструменти и разкриват пазарните
курсове, по които се сключват борсовите сделки. Борсите изпълняват важна
информационна функция, като своевременно разпространяват цялата пазарна
информация. Борсовите котировки са надежден ценови ориентир и за извън борсовата
търговия.
Чрез борсовите пазари ресурсите в
икономиката се мобилизират инасочват по най ефективен начин. Фондовата борса
като първостепенен вторичен пазар на ценни книжа осигурява и поддържа
ликвидноста на инвестиициите втях. Създаването на постоянен пазар на листваните
емисии от ценни книжа е една от най-важните нейни функции.Има четири критерия
за постоянство на пазара на определени ценни книжа:
1. Честота
на продажбите
2. Тесен
спред на офертите запокупка(bids) и офертите за продажба( offers)
3. Бързо
изпълнение на поръчките
4. Минимални
ценови флуктоации между поредните трансакции
Ценните книжа, които имат постоянен
пазар , притежават висока ликвидност и безпроблемно се приемат като обезпечение
при кредитиране.
·Фондовата борса улеснява финансирането
на бизнеса. Един от начините за набиране на собствен капитал е инвестирането в
ценни книжа.
·Една от най-важните функции на срочните
борси е че предлагат механизъм за трансвер на ценовия риск в икономиката. По
този начин те изпълняват осигурителна функция по отношение на представителите
на реалната търговия, които желаят да се освободят от ценовия риск. Срочната
борсова търговия разширява пазара и спомага за стабилизирането на цените и
икономиката в световен и национален мащаб.
2. ПРАВИЛА НА ИГРАТА
Борсовите правила изискват от
специалиста да изпълнява и дилърски функции, като със свои средства или със
средствата на заангажираната фирма извършва сделки, ако има временен дебаланс
между поръчките за покупки и продажби на акции, за които той отговаря. В такива
случай специалистът се включва в операциите, като предлага да купи по висок
курс, отколкото други предлагат да платят, или да продаде по по нисък курс,
отколкото другите приемат. По такъв начин специалистът стеснява
разликата (Spread) между предложенията на купувачите и продавачите.
Накрая специалистите съдеистват за
оживление на пазара (Market Catalits), в случаите когато се забелязва слаба
активност на сделките. Те контактуват с брокерите в залата и с брокерските
фирми и посредничат при сделките.
Брокерите в залата, наричани
“флор-брокери“ (Floor Brokers), играят важна роля в борсовия механизъм. Едни от
тях са брокери на комисионна. Те са най многоброийни. Брокерите на комисионна
се наематот отделни фирми-членове на борсата, които използват техния опит и умения
за изпълнение на нарежданията на клиентите на фирмата.
Няколкостотин независими флор-брокери
работят за себе си. Те изпълняват поръчки на фирми, без да са зависими от тях.
Фирмата, която няма свои брокери в залата, може да възложи някоя клиентска
поръчка на тези независими брокери, като им заплаща комисионна за всяка сделка.
Друга група флор-брокери са така
наречените маркет-мейкъри(Registered Competitive Market-Markers) - Те имат
задачата, когато такава им е възложена от съответните ръководни органи в
борсата, да регулират пазара на акции, като сключват сделки за своя сметка или
за сметка на своите фирми, а също така да подпомагат други брокери да изпълнят
някоя трудна поръчка на клиент. Накрая ръководството на борсата разрешавана
четвърта относително малка група нейни членове да сключват сделки за тяхна
сметка при строго определени правила, ако с техните покупки и продажби могат да
се подобрят условията на пазара.
Впоследно време обикновените поръчки за
покупки и продажби на акции все повече се изпълняват направо по електронен път
чрез системата Супер дот , но в примера е показано изпълнение чрез брокери, за
да се види каква е процедурата на сделките в залата.
Когато флор - брокерът, който изпълнява
поръчката на А, се смеси с тълпата, събрана около пункта за сделки с акции на
Х, той вижда, тези акции се котират активно и че курсовете им растат.
- Как
са Х? - пита
той специалиста.
- Четиредесет
една осма, четиредесет три осми-десет на десет. Последна сделка четиредесет
една четвърт.
От тази брокерска фраза флор-брокерът на
А разбира, че в момента най-високата цена която някои купувач иска да даде за
акции на Х, е 40 1/8, а най - ниската цена при която някои еготов да продаде е
40 3/8. Фразата “десет на десет” означава, чекупувачите искат 1000
акции(стандартния пакет от 100 акции по 10) и продавачите също предлагат 1000
акции. Брокерът вижда, чеакциите Х се покачват и че последната сделка е
сключена на курс 40 1/4
Между временно на пункта пристига и флор
брокерът на Б и чува информацията на специалиста.
- Сто
по четиредесет една четвърт - казва брокерът на Б , предлагайки да продаде 100
акции по този курс.
- Вземам
ги- отговаря брокерът на А.
След няколко минути сделката влиза в
информационната система на борсата, оттам попада в тикера, в електронните
дисплеи и в системата за пазарна информация, предназначена за целия свят.
Брокерът на А в Атланта му телефонира:
”Вие току що купихте 100 акции Х по курс 40 1/4
Същевременно брокерът на Б в Такома му
казва: ”Ние продадохме вашите по курс 40 1/4
След сключване на сделката по електронен
път се отписват от сметката на Б продадените акции и се заверява сметката с
тяхната равностоиност минус раходите, кредитира се сметката на А, отчитаща на
личните акции, като се дебитира текущата му сметка плюс разноските.
Единственият лист хартия, които остава след сделката, есертификатът за
притежаване на акциите, и то само ако А желае да го задържи при себе си. В
повечето случай той ще го предостави на брокерската фирма за улесняване на
евентуална бъдеща продажба на същите акции.
Нюйоркската борса предлага котировки на
акции, облигации, опции и фючърсни сделки и може да се даде информация за тях
навсякъде по света.
3. БОРСОВИ ИНДЕКСИ - ВИДОВЕ
Борсовият индекс дава обща представа за
състоянието на пазара и за икономическата конюнктура, които очертават
тенденциите за в бъдеще. За отделният инвеститор е най важно да следи как се
изменят курсовете на неговите собствени акции. За тази цел американските
инвеститори следят пресата и електронните медии. Всеки от по големите вестници
публикуват курсовете на акциите на всички по голями фондови борси. Борсата
изчислява свой индекс за курсовете на акциите- NYSE Common Stock Index, който
се ползва широко както за целите на борсовите прогнози, така и за следене на
тенденциите на американската и световната икономика.За разлика от други
известни индекси на борсовите котировки, които се определят на база на
курсоветена сравнително малък брой акции индексът на NYSEсе изчислява, като се
вземат предвид курсовете на всички акции, които се котират на борсата. Освен
общият индекс борсата определя е други 4 браншови индекса за акциите на:
· Промишленоста
· Транспорта
· Предприятията за услуги
· Финансовите институции
Общият индексе установен в края на1965
година при база 50 - число приблизително съответстващо на тогавашната средна
цена на обикновените акции в долари .Ако на пример на определена дата индексът
е 100, това означава , чесредният курс на акциите на борсата се е удвоил в
сравнение скурса на 31.12.1965 година. Този индекс се изчислява всеки половин
час на борсата исе подава всяка минута по компютърните дисплеи на брокерските
фирми.
Индексът “Дау -Джонс” се публикува във
всички специализирани издания на пресата .
Друг вид индекс е индексът на Американ
Сток Ексчеиндж/АМЕХ/ обхваща курсовете на акциите на тази втора Ню йоркска
борса.
Извън борсовият пазар е обхванат от
индекса на Националната асоциация на дилърите с ценни книжа.Този индекс включва
курсовете на всички обикновенни акции на извън борсовия пазар. Има разгърната
браншова разклоненост: обхваща освен обикновенното разделение на индустриални,
транспортни и комунални акции,и акциите на финансови, банкови и застрахователни
компании.
Друг индекс на американски акции е
индексът на Стандарт енд Пуърс. Тои има два варианта:
*индустриален индекс, включващ цените на
400 акции на индустриални предприятия
*общ индекс,който съдържа овен 400
индустриални акции и още 40 акции на предприятия за услуги, 20 транспортни фирми
и 40 финансови акции.
Този индекс не е така популярен, като
Дау Джонс, но се предпочита от някои поради по широката представителност и
поради обособяванета на имащият решаващият банков и застрахователен сектор в
отделна група акции.
Анализът на борсовите индекси и
съответната информация за финансовото състояние на команиите, чиито акции се
търгуват, са надеждни ориентири за покупко - продажбата на акциите и за
определяне на конюнктурните тенденции на фондовите борси.
Ню Йорк Сток Ексчеиндж е голям пазар на
местни и чуждестранни облигации, издавани от правителтвата на САЩ и на други
страни, от органи на местната власт и от крупни стопански обединения и банки.
На борсата се котират около 4000 вида облигации с номинална стоиност,
превишаваща сумата 300 милиарда долара. Повечето от сделките соблигации се
извършват по електронен път чрез автоматична система.
За неутрализиране на рисковете при
търговията с ценни книжа на Ню Йорк Сток Ексчеиндж се котират стандартизирани
опционни договори. Опционният договор дава на инвеститора право - но не и
задължение- да купи или продаде договорената ценна книга по определена цена в
съгласуван срок. Купувачът на договор “call“ разчита цената на договорената
ценна книга да се повиши, а купувачът по договор “put“ очаква да падне.
През 1797г. Ню Йорк Сток Ексчеиндж основава
свое дъщерно предприятие - New York Futures Exchange, което поема срочните
(фючърсните) сделки сценни книжа. Пез1982 година Нюйоркската стокова борса
въвежда фючърсен индекс , основан на борсовия индекс за обикновените
акции (Stock Index Futures ).
Фючърсният договор представлява
договореност да се достави или да се получи специален “продукт” може да бъде
физически осезаем(жито, кафе, метали, вълна ) или неосезаем ( опция, валутен
авоар). Стоковите фючърси се купуват и продават от бизнесмени с оглед да се
предпазят от неблагоприятното изменение на цените, което може да доведе до
загуби. Инвеститори, които желаят да се предпазят от резки изменения на
курсовете на Нюйоргската борса или желаят да спекулират на база на очакванията
за изменение на курсовете на ценните книжа, се насочват към фючърсни сделки.
Чрез привилегирована подписка - борсата
осигурява пазар на получаваните от деистващите акционери права и така подпомага
компаниите в набирането на капитал
4. ПРАВЕН СТАТУТ
В по ново време правният режим на
борсовото делосе урежда от самостоятелни закони.Най бързо развиващата се в
светаамериканска борсова индустрия има своите здрави юридически основи. През
1934 година (само една годин след като е приет Заонът за ценните книжа)
Конгресът на САЩ приема закон за фондовите борси. Деиноста на стоковите борси
се регламентира с отделен Закон за стоковите борси, приет през 1936 година и
многократно допълван впоследствие. Множество други закони- Законът за защита на
инвеститорите в ценни книжа, Законът за инвестиционните съветници и др.,
допълват правната рамка на борсовата търговия в Американските Съединени Щати.
На базата на действащите борсови закони всяка борса има свой устав и правилник
за работата си. Повечето борси в САЩ имат статут нанеориентирани към печалба
асоциации, инкорпорирани по местонахождението си .В специализираната литература
за тях се използва терминът борсова корпорация. Според американското
законодателство те трябва да бъдат регистрирани от комисията по ценни книжа.
Борсата е членска организация. Правото
на членство в борсата е свързано с определени условия. Част от тях са законово
регламентирани Главното условие за членство вборсата е свързано в повечето
фондови борси с притежаването на право (разрешение) за извършване на сделки с
ценни книжа Доколкото извършването на сделки с ценни книжа е в обхвата на
банковите услуги, то следва, че банките отговарят за членство в борсата.
Съглано закона на Гласс-Стийгъл от 1933 г. на търговските банки в САЩ е
забранено да извършват сделки с корпоративни ценни книжа. В тази дейност са
специализирани инвестиционните банки и брокерските къщи. И макар че в днешно
време демаркационната линия не е така силно изразена както в миналото,
търговските банки в САЩ не са по принцип сред членовете на фондовите борси.
Независимо от някои различия в правния
статут на борсите по света-моделът на самоуправляваща се и саморегулираща се
борсова организация, допълнен със законово регламентиран държавен надзор, сега
епревърнат в международен стандарт
За в бъдеще наред сконкуренциятя между
големите световни фондови борси се очертава тенденцията към
интернационализиране на сделките в ценни книжа с оглед рационалното използване
на техните цени и на доходите от тях. За тази цел се изгражда сърудничество
между борсите , при което Ню Йорк Сток Ексчеиндж играе водеща роля
ОРГАНИ НА НЕЙНОТО УПРАВЛЕНИЕ
Правния статут на борсовата институция
обуславя органите на нейното управление. Борсите, регистрирани като корпорации,
иматобичайната организационно- управленска структура наакционерно дружество.
Висш орган на управление е Общото
събрание на акционерите (членовете), което взема стратегическите решения за
развитието на борсата.
В съвета (борда) на директорите
доминират представители на членовете на борсата, но се допускат и не членове,
които най общо са представители на извън борсовата публика. Работата на съвета
на директорите се подпомага от изпълнителния директор (президента) на борсата
испециално сформираните борсови комисии (комитети), които са компетентни да
вземат решения в различните направления на борсовата дейност. Участниците в
борсовата търговия, като клиенти, инвеститори, и търговци са длъжни да спазват
изискванията и разпоредбите на борда на директорите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар