 |
| Структура на износа на нефт от Иран |
Външните министри на 27-те страни-членки
на ЕС решиха да наложат поетапно ембарго на вноса на нефт от Иран до 1 юли
2012г. Това означава, че на страните от ЕС, потребяващи около 20 процента от
добива на нефт в Иран, се забранява да сключват нови контракти с Техеран, като
до 1 юли ще бъдат анулирани и всички вече действащи контракти. По този начин ЕС
се присъедини безусловно към политиката на САЩ и Израел спрямо Иран.
Иран отговори веднага на 18 февруари
забрани продажбата на свой нефт на френски и английски фирми. По този начин
безсмислието на европейското ембарго е още по-голямо, защото ще липсват въобще
доставки.
В момента е ясно, че от ембаргото на ЕС
най-силно ще пострадат южноевропейските държави Гърция, Испания и Италия, на
които досега се падаха 70 процента от целия внасян от Европа ирански нефт.
Отсрочката до 1 юли явно имаше за цел да им даде време да намерят алтернативни
източници. Но ембаргото на Иран означава, че тези държави ще останат без нефт
въобще, тоест ембаргото ще удари по-силно самата Европа, тъй като тя няма с
какво да замени иранския нефт. На второ място, ембаргото ще доведе до
значително повишение на цените на нефта, което означава, че европейците, така
или иначе, ще трябва да купуват ирански нефт, но чрез посредници. поредна
глупост. Появява се въпросът за умствената кондиция на европейските лидери,
които за трети път тласкат човечеството към глобална война.
Основните направления на износа на
ирански нефт и газ са показани в таблицата.
На първо място е Китай - 22 на сто,
Япония - 14 на сто, Индия - 13 на сто, Южна Корея - 10 на сто, Турция - 7 на
сто, ЮАР - 4 на сто и др.
На ЕС се падат 18 процента от износа на
Иран, като на първо място е Италия - 7 на сто, Испания - 6 на сто, Франция - 2
на сто, Германия - 1 на сто. При Гърция вносът на нефт от Иран задоволява 35 на
сто от цялото й потребление.
Общо ЕС внася от Иран дневно по 510 000
барела, тоест че Европа не използва твърде много ирански нефт. И обратното -
износът от Иран за Европа не е толкова съществен, че да предизвика големи
проблеми за Техеран.
В абсолютни цифри износът от Иран
изглежда така: за Китай - ежедневно 600 000 барела, Индия - 400 000, Япония -
300 000, Южна Корея - 200 000(общо 1,5 милиона барела).
В момента доларът и еврото обслужват
84,4 процента от световната търговия, като само на долара се падат 61,7
процента.
Енергийните продажби са основното
покритие на долара, който преди всичко е обвързан с нефтената търговия. Така
нареченият петродолар още от 70-те години е стълбът на международната позиция
на долара. Заради това основна задача на САЩ е да принуждават
страните-износителки и вносителки на нефт да използват долара във всички
нефтени и газови транзакции. Еврото от своя страна е както съперник, така и
съюзена валута на долара. Заради атаката на САЩ срещу Иран, Техеран е принуден
да се отказва и от долара и от еврото.
Техеран воюва икономически срещу САЩ и
ЕС по няколко начина. Първата стъпка беше създаването на собствена международна
енергийна борса, която съперничи на борсата в Ню Йорк (NYMEX) и Лондон (IPE),
като и двете действат използвайки долара. Иранската борса, наречена Нефтена
борса Киш, официално започна да действа през август 2011 г. на остров Киш в
Персийския залив, като първите транзакции бяха в евро и емиратски дирхами.
В началото Иран искаше да замени долара
с евро. Но с нарастването на политическото напрежение, еврото стана по-малко
атрактивно. В Техеран разбраха, че ЕС е подчинен на интересите на САЩ. Заради
това Иран започна оттегляне на еврото и премина към други валути в двустранните
отношения с Китай, Индия, Русия и т.н.
Така, вместо еврото да бъде победител в
нова евро-петро система, действията на ЕС опропастиха този шанс.
Заради това ембаргото на ЕС е част от
тактиката на САЩ да провокират Иран да затвори Ормузкия пролив. Не е трудно да
се изчисли коя държава, наред с Иран, ще пострада най-много от това. На първо
място това ще бъде Китай - 20 процента от иранския нефт се насочват към него.
Междувременно Иран пренасочва
освободените обеми нефт на нови пазари. Президентът Ахмадинеджад посети
Венецуела, Никарагуа и Куба. Позицията на Венецуела като важен член на ОПЕК
може да стане определяща. И Китай може да поеме допълнителни количества. Такива
намерения има и Индия.
Но зад всичко това е голямата битка за
долара на САЩ. През последните години списъкът на страните, които са основните
купувачи на злато на световния пазар, съвпада със списъка на онези, които
говорят за необходимостта от нова резервна валута, която ще замени долара. Ще
припомним, че още през 2000 г. Ирак започна да продава своя нефт на търгове не
за долари, а за евро. И агресията на САЩ срещу Саддам не закъсня. С
последвалата 10-годишна война Ирак беше унищожен, неговият нефт беше заграбен и
отново се търгува с долари. Всъщност сега никой не знае колко нефт се добива в
Ирак, колко се изнася и колко струва.
Същото се отнася и за нефта на Либия.
Веднага щом Кадафи изяви намерения да се откаже от долара в търговията на своя
нефт и газ и да премине даже към златно покритие като изгради общоафрикански
валутен съюз, последва агресията срещу него. И сега не е ясно колко нефт се
добива в Либия и от кого. Но ясно е, че там има над 12 000 американски войници,
които контролират добива на нефт. Нищо друго не ги интересува.
Това означава, че бягството от долара в
търговията с нефт и преминаване към други валути или злато, става преломен
момент. Така е и с Иран.
През януари Индия съобщи, че води
преговори с Иран за отказ от долара в търговията между двете страни и ще купува
ирански нефт, въпреки ембаргото на САЩ. Освен това Индия подписа търговски
договор с Китай за използване във взаимната търговия на юана.
През март 2011г. премиерът Вен Цзябао
заяви, че Китай повече няма да трупа активи в долари. На 26 октомври Китай и
Япония преминаха в пряката си търговия към юани и йени, без да използват
долара. Китай е най-големият търговски партньор на Япония. Два дни по-късно
Иран и Китай подписаха договора за разширение на търговията и за съвместни
инвестиции. Те няма да се осъществяват в долари и евро.
Три дни по-късно президентът на САЩ
Обама подписа закон за налагане на санкции на банките, работещи с Иран. Няколко
дни по-късно - на 7 януари, беше съобщено, че във взаимната си търговия Русия и
Иран заменят американския долар със свои валути.
Това означава нещо много важно - че
никакъв ирански нефт няма да се продава за долари и за евро.
Междувременно Индия и Япония също се
договориха да използват своите валути във взаимната търговия.
И така, списъкът на страните, които не
използват вече долари в своите разчети и търговия, е голям. Светът се
приближава към момента (не е изключено вече да го е преминал), в който
икономически и политически ще бъде по-изгодно да не използва долара, а своите
валути, обвързани с юана. Това вече е смърт за клептокрацията в САЩ.
Това означава, че противостоенето на САЩ
с Иран, не само в Ормузкия пролив, е битка за долара.
Няма коментари:
Публикуване на коментар