Заплати
ще растат от 2013 г.
От началото на 2013 г. заплатите в
България ще започнат да растат както в частния, така и в държавния сектор.
До началото на следващата година трябва
да е приключило напълно следкризисното преструктуриране на фирмите и те да
започнат да увеличават заплатите вече в условията на нормален растеж.
Лек задържащ ефект върху ръста на
доходите през 2013 г. може да окаже единствено стремежът на бизнеса да насочи
част от приходите си към инвестиции.
С увеличението на доходите от 2013 г. ще
се преодолее и възприятието, че страната все още е в криза.
Ако погледнем сухите цифри както за
нашата икономика, така и за развитието на основните ни партньори, ще видим, че
отдавна сме излезли от кризата. От средата на 2010г. българската икономика
постоянно расте и сме изпълнили дори техническите изисквания страната да не е в
криза.
Има обаче усещане за криза, защото
заетостта продължава да се свива, заплатите са замразени, а инфлацията, макар и
ниска, допълнително изяжда доходите на хората.
Според прогнозите на Центъра за
икономическо развитие (ЦИР) българската икономика дори вече е изключително близо
до максималните си предкризисни нива от 2008г.
В момента БВП на България е само с 4%
по-нисък, отколкото е бил при най-високото си ниво преди настъпването на
кризата и това ще бъде наваксано до края на 2012 - началото на 2013 г.
Показателно е, че дори и погледнато през
отношенията ни с Гърция, която в последните 4 години е едновременно в циклична
и финансова криза, износът на български стоки и услуги се движи в рамките на
2,1-2,6 млрд. лв. на година.
Селското стопанство и строителството са
единствените отрасли, които засега изостават от предкризисните си нива, като
забавянето е съответно 11,5 и 34 на сто. Тези анализи са правени на базата на
данните на НСИ.
При строителството обаче има структурен
спад и предкризисните нива повече няма да бъдат достигнати.
Изоставане със 7,5% има все още и при
потреблението, отчитат анализите на ЦИР.
Размера на депозитите е позитивно
явление за бъдещото развитие. Тези депозити влизат във финансовия сектор и през
него се насочват потенциално към инвестиции.
Произвеждаме все повече от 2009 г.
Производителността на труда на българите
постоянно нараства от началото на 2009 г., показват пък данните на Центъра за
икономическо развитие. В момента един работник дори произвежда повече БВП спрямо
предкризисните години. Ръстът по отделните тримесечия на последните три години
е между 5 и 8%.
България има нужда от нова стратегия за
иновации и инвестиции в наука, коментира пък вчера шефът на IFC за България
Владимир Михайловски. Фондът, който той представлява, е част от групата на
Световната банка.
Българските конкурентни предимства -
ниски цени на работната ръка и на енергията, рано или късно ще изчезнат, защото
поскъпват, на икономиката ни е нужна конкурентоспособност на база иновации и
представяне на уникални продукти с висока добавена стойност, обясни
Михайловски. Почти всяка фирма в България вече обнови технологичната си база,
но едва 28% са направили собствена разработка.
“България трябва да положи усилия да
намери българите, които работят за световни технологични гиганти като Apple или
Intel. Със сигурност повечето от тях няма да се върнат веднага да работят тук,
но могат да са полезни с идеи и експертиза", обясни Михайловски.
Нивото на иновациите и на работата на
институциите са двата най-ниско оценени компонента в докладите за
конкурентоспособността на Световната банка. Реално ниската оценка за тях не се
променя в периода 2007-2011 г.
Бизнес
климатът ни най-добър в Европа
България заема първо място в Европа по
състояние на бизнес климата за 2012 г.
според изследване на Eurochambers - европейската асоциация на
търговско-промишлените палати.
Изследването се базира на анкети сред
членовете на асоциацията, които споделят очакванията си за развитието на своя
бизнес. Резултатите бяха огласени вчера от българското икономическо
министерство.
На първо място по бизнес климат е
България, следвана от Швеция, Турция, Румъния, Белгия, Малта и Великобритания.
Държавите с най-лош бизнес климат според изследването са Гърция, Дания,
Австрия, Испания и Португалия.
Позитивните очаквания за развитие на
бизнеса в България през 2012г. са 48,2 процентни пункта за индустриалния сектор
и 46,9 процентни пункта за сектора на услугите.
По показателя очаквания за общия оборот
страната ни заема трето място след Полша и Турция. По-надолу в класацията са
Белгия, Естония и Швеция. Най-слабите страни по показателя са Гърция, Унгария,
Кипър, Испания и Чехия. По показателя очаквания за вътрешни продажби България
отново е трета след Турция и Полша. След нас са Белгия, Румъния и Швеция.
Най-слабо представящите се страни по този показател са Гърция, Португалия,
Испания, Чехия и Великобритания.
По показателя очаквания за експорт
страната ни се нарежда на второ място след Португалия. След България остават
Турция, Гърция, Естония, Полша и Дания. В дъното на тази класация са Унгария,
Чехия, Великобритания, Кипър и Хърватска.
По показателя за очаквания за
състоянието на заетостта България заема четвърто място след Турция, Белгия и
Естония, а по очаквания за инвестиции сме трети, отново след Турция и Полша.
В списък с държави за наблюдение сме
България попадна в групата на уязвими
страни-членки на ЕС, с икономически дисбаланси, които са застрашени от социални
сътресения, съобщи в. "Уолстрийт джърнъл". Разделението се съдържа в
доклад на Европейската комисия, който комисарят по икономическите и финансовите
въпроси Оли Рен трябваше да внесе за обсъждане в Европарламента в Страсбург
снощи.
В първата група освен България попадат
още Белгия, Кипър, Дания, Финландия, Франция, Унгария, Италия, Словения,
Испания, Швеция и Великобритания. Тези страни трябва да бъдат подложени на
сериозен анализ и щателно наблюдение, за да се избегне превръщането им в нова
Гърция, Португалия, Ирландия или Румъния - 4-те страни, които вече са в режим
на изпълнение на спасителни програми и са извън двете основни категории.
Според вестника в доклада на комисията
се посочва за какви дисбаланси става дума във всяка отделна страна - упорит
дефицит на текущия платежен баланс, високо ниво на частен или публичен дълг,
срив на имотния пазар, загуба на ценова конкурентоспособност и др. Всички тези
показатели трябвало внимателно да се следят във всеки отделен случай, защото те
били сред основните причини за сегашната икономическа криза.
При Великобритания например става дума
за високо ниво на частен дълг, спад на цените на жилищата и загуба на пазарен
дял въпреки значителното обезценяване на британската лира. При Франция има
рязка загуба на пазарен дял от световния експорт, растящи дългове в частния
сектор и спад на конкурентоспособността. "Уолстрийт джърнъл" не
съобщава за какви проблеми е критикувана България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар