Една от най-фундаменталните заблуди царяща
сред политици, медии и обикновените хора, е, че икономическата наука по някакъв
начин е безпогрешна, ясна и предвидима. Причината е проста – икономиката се
свързва с математиката, но в действителност е много по-близка дисциплина до
психологията и обществената социология.
Това уж би трябвало да стане ясно на
всеки, който е имал неблагоразумието да наблюдава дебат на някаква икономическа
тема между дипломирани икономисти. В една истинска точна наука, всички работещи
в дадена сфера учени използват получените данни и търсят едни и същи изводи,
които да потвърдят, че дадена хипотеза е факт. Също така, една истинска точна
наука е прогресивна, но икономиката и финансите са циклични. При икономистите,
всеки вид данни бива използван и изкривен, така че да потвърждава лични
позиции, преценки и често чиста проба спекулации.
Медиите, чиито основни кадри, често
идват с дипломи от фрапиращо безсмислената специалност журналистика, вземат
хипотезите на различни икономисти и след това пускат ясни, категорични статии,
базирани на тях, превръщайки предположенията във факт.
След това гражданите и политиците,
обикновено прекалено заети/мързеливи да проверят фактите, които им се
представят, се включват в дебата със своите собствени странни и изкривени
представи за случващото се.
Истината е, че единственото научно в
икономиката е икономическата история. По същество тя представлява единствения
достоверен и ясен начин, да видим какво работи и какво – не.
За съжаление, днес медиите предпочитат
да информират хората за финансови модели и предсказания, отколкото факти. Това
не е само феномен в България, а силно разпространено навсякъде. С навлизането
на интернет в живота на хората, се предполагаше, че ще се превърнем в едно
по-зряло и образовано общество. Вместо това, интернет ни позволява да видим
огромните пробойни в реториката и позициите на днешното поколение световни
политици, икономисти, анализатори и експерти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар