ТЕХНИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Години наред най-известните мениджъри на фондове и академици в сферата на финансите гледат с недоверие на така наречените "технически специалисти." Уорън Бъфет и Джордж Сорос, безспорно две от най-популярните имена на световната финансова арена, категоризират техническия анализ като пълни безсмислици и „вуду магии“.

Академиците, от своя страна, години наред лансират тезата за така наречените „ефикасни пазари“ (efficient market theory), според която всяка информация с потенциал да повлияе на пазарната цена на даден продукт (било то акция, облигация, валута или стока) е вече отразена в цената. Според тази теория в днешната ера на телекомуникации и глобализация е невъзможно спекуланти да реализират над средните нива на възвръщаемост, тъй като пазарите са напълно непредвидими.

Техническите специалисти, от своя страна, не обръщат сериозно внимание на научните аргументи на своите критици с обяснението, че анализът на предишни цени и неговата прогнозираща сила са по-скоро изкуство, отколкото наука. За един технически специалист няма голямо значение дали анализира акция на Microsoft или зърнени фючърси. Техническите специалисти „виждат“ трендове и повтарящи се фигури в графиките на цените и на базата на тях прогнозират бъдещето движение на цените. Именно това странно умение – да се вижда бъдещето в огледалото за задно виждане, е ябълката на раздора между двете школи на фундаменталния и технически анализ.

Основни техники и възможности на техническия анализ - Теорията за фундаменталния анализ бе дълги години водещата на Уол Стрийт. Според фундаменталните специалисти бъдещите цени на финансовите инструменти се влияят от съвременни икономически показатели, като данни за инфлация, БВП и т.н., и нямат никаква корелация с историческите цени на дадения инструмент. И тъй като тези икономически данни са едновременно достъпни за по-големия брой инвеститори на пазара, те не могат да се използват за предвиждането на цените. Тази теория, за случайността при ценообразуването, бе най-добре формулирана от Бъртон Малкиел в неговия бестселър „Случайна Разходка по Уол Стрийт“ (Random Walk Down WallStreet). Така всеки успех на технически специалист бе определян като сляпа случайност от известните фундаментални специалисти. Неотдавна обаче фундаменталните специалисти понесоха сериозен удар от едно изследване на Андрю Лоу от Масачузетския технологичен институт и Крег Макинлей от Worton business school – „Не толкова случайна разходка по Уол Стрийт“ (A Non-Random Walk Down Wallstreet). В това изследване Лоу и Макинлей взимат под внимание няколко известни технически индикатора като: глава и рамене, обърната глава и рамене, разширяващи се дъна, редуващи се върхове и дъна и др. Изследването се фокусира върху цените на Американската фондова борса за периода от 1962-1999 и показва, че честотата на поява на гореспоменатите технически индикатори е твърде висока, за да бъдат те изцяло случайни. Най-предвидимите образувания, според проучването, са двойни върхове и дъна, както и глава и рамене и обърната глава и рамене. 

                                                               

Фигура 1. Двойни върхове

Фигура 2. Поява на глава и рамене (предвестник на промяна на тренда)

Нещо повече: изследването на Лоу и Макинлей показва разлика между резултатите, от една страна, на Американската и Нюйоркската фондови борси и тези на Nasdaq. При първите само 7 от 10-те тествани технически индикатора се оказват статистически значими, докато при Nasdaq всичките 10 индикатора се оказват неслучайни. Причината за разликата според Лоу е, че техническите индикатори се явяват добри предвестници на бъдещите цени там, където има по-голям брой индивидуални инвеститори, както е в Nasdaq, докато на Нюйоркската и Американската фондови борси голямата част от капиталите се управляват от институционални инвеститори. 

Изглежда техническите анализатори започват да набират скорост особено на FOREX, който е много децентрализиран въпреки големия брой институционални инвеститори. Според някои анализатори техническите индикатори важат с много по-голяма сила за FOREX пазара, отколкото за фондовия. Ако се доверим на изследването на Лоу и Макинлей, тогава технически системи за търговия на FOREX, които инкорпорират в себе си индикатори като глава и рамене, редуващи се върхове и дъна и обърната глава и рамене (но не само тях), въпреки че няма да са безгрешни, би трябвало да реализират над средните нива на печалба.

1.1.Ценови модели при традиционния технически анализ - Ще представим три ценови модела от традиционния технически анализ – пречупване на трендовата линия, рамо-глава-рамо и двоен връх (дъно).

а) Пресичане на трендова линия - Сигналът, който се базира на пресичане на трендовата линия, се получава, когато ценовото пазарно равнище премине през продължението на правата линия, прокарано през последователни дъна (при покачващ се пазар) или последователни върхове (при спадащ пазар). Съществуват две правила за определяне на трендова линия. Първото е, че ако пазарът отскочи от три или повече пъти от една линия, то тя вероятно е валидна трендова линия. Второто правило се отнася до използването на така нар. връщаща се линия. Тя се прокарва успоредно на предполагаемата трендова линия. Ако пазарът отскочи поне два пъти от връщащата линия, то това  е потвърждение за валидност на тренда.

 Фигура 3. Пресичане на трендовата линия

Пазарните цени са склонни да се колебаят между две двойки линии, защото всеки ценови импулс има твърде ограничена способност да се отклонява от тренда от по-високо ниво (по-дългосрочен).

б) Рамо-глава-рамо - Другият модел, който генерира сигнал за покупка или продажба, е т.н. „рамо-глава-рамо“. В случая на горна база лявото рамо се формира от период на ниски цени, точно преди пазарът да се придвижи нагоре; главата се образува от самото ново по-високо ниво; дясното рамо се формира от период на високи цени непосредствено след новото ниско ниво. Основите и на двете рамена са приблизително на едно и също ценово равнище. Следователно между тях може да се прокара „линия на шията“. Сигнал за продажба е, когато цените пресичат продължението на тази линия. Моделът може да се използва за предвиждане степента на следващото падане на цените. Според възприетата формула цените ще спаднат с толкова, колкото е разстоянието между главата и линията на шията.                                 

  Фигура 4. Рамо-глава-рамо 

За изчисляване на степента на покачване/спадане на цените също понякога се използват съотношенията на Фибоначи. Обратният модел рамо-глава-рамо показва формиране на дъно и пресичането на линията на шията се приема за сигнал за покупка.

в) Двойни върхове (дъна) - Последният вид модели включва поне двукратното отскачане на пазара от дадена цена. В случая около пазарните върхове подобна форма се нарича двоен връх. Този анализ може да бъде повторен за пазарните спадове, където се появяват двойни дъна. Подобни обърнати форми са налице, когато цените отскачат 2 пъти от едно и също ниво преди покачване и обикновено сигнализират обръщане на тренда.

                                                                                             

Фигура 5. Двойни върхове (дъна)

1.2. Пивотни точки на пазара - В многобройните технически анализи се срещат нива на съпротива и подкрепа, при достигане на които се очаква значително движение на цената. Нивата на подкрепа показват онази цена, при която повечето инвеститори очакват нейното повишение. Нивата на съпротива показват онази цена, при която повечето инвеститори смятат, че тя ще се понижи. Има различни методи за калкулиране на тези важни нива, като по долу е описан метода използващ пивотни (опорни) точки (от англ.: pivot points). Най-често се среща 5-точковата система. Тя използва най-висока, най-ниска и цена на затваряне от предишния ден, като се изчисляват и по две нива на съпротива и подкрепа.

Ето формулите:

R2 = P + (H - L) = P + (R1 - S1)

R1 = (P x 2) - L

P = (H + L + C) / 3

S1 = (P x 2) - H

S2 = P - (H - L) = P - (R1 - S1),   Като:

Р – пивотна точка (пивот)

R1,2 – Нива на съпротива 1 и 2

S1,2 – Нива на подкрепа 1 и 2

H – Най-висока цена за деня

L - Най-ниска цена за деня

C – Цена на затваряне

Вариация на горния метод е включване на цената на отваряне в горната формула:

                           P = ((Today's O) + Yesterday's (H + L + C)) / 4

Нивата на подкрепа и съпротива се изчисляват по същите формули. Пивотната точка е основно ниво на съпротива/подкрепа. Това означава, че най-голяма промяна в цената се очаква да настъпи на пивотното ниво. Пивотните точки могат да бъдат използвани по различни начини. Помагат да се определи основният пазарен тренд. Ако цената е над пивотната точка, имаме „бичи” пазар, и обратно – ако цената е под пивота, имаме „мечи” пазар. Нивата на съпротива и подкрепа могат да се използва като нива за влизане или излизане на пазара. Например закриване на дълги позиции(откриване на къси) при доближаване на ниво на съпротива или влизане на пазара при пробив на такова ниво. Обратното важи за нивото на подкрепа. Пивотните точки са средство за бързо и лесно изчисляване на нива, които биха могли да предизвикат значимо ценово движение. Разбира се, успехът на система, използваща пивотни точки, до голяма степен зависи от способността на инвеститора да я прилага, комбинирана с други форми на технически анализ и подходящо управление на риска.

в) Еретична теория на Wall Street - Теорията „Random Walk Theory“ става популярна през 1973 г., когато Бъртън Малкийл написва "A Random Walk Down Wall Street". Книгата описва теория за фондовия пазар, като твърди, че цените нямат памет и минали и настоящи движения на цената не могат да бъдат използвани за предсказване на бъдещо такова (Технически анализ).

Цените се движат произволно и се нагаждат към новата информация толкова бързо, че е невъзможно да се извлече печалба от това. Освен това новините и събитията са също произволни и да се опитваш да ги предскажеш (фундаментален анализ) според Малкийл е също несериозно. Не е учудващо, че Wall Street отхвърля неговата теорията, след като концепцията пропагандира безплодието на анализа и прогнозите.За първи път подобна теория е лансирана от Морис Кендал през 1953 г., който заявява, че колебанията в цената на акциите са независими и имат еднаква вероятност на разпределение, но в дългосрочен период от време цените се движат нагоре.Накратко според теорията цената се движи произволно и непредсказуемо. Вероятността на цената да върви нагоре е същата като тази да пада. Последователи на идеята вярват, че е невъзможно да победиш пазара без поемането на допълнителен риск. В книгата си Малкийл проповядва, че и техническият, и фундаменталният анализ са загуба на време и не са доказали, че успяват да предсказват пазарите. Авторът предлага като дългосрочна стратегия „купи и дръж“ (buy-and-hold) като най-добър вариант и смята, че индивидуални инвеститори не трябва да се опитват да избират подходящ момент да влязат на пазара. Такива опити, базирани на какъвто и да е анализ, според Малкийл са безсмислени. Той подкрепя теорията си със статистика, която показва че 90% от фондовете не успяват да надминат пазара, взимайки за сравнение S&P 500. Малкийл все още има последователи, но мнозина смятат, че сега пазарът е много по-различен от тогава. Книгата е написана преди повече от 30 години, когато институциите са доминирали на пазара. Те са имали изключителен достъп до информация и ресурси, а на индивида се е налагало да разчита на снизхождението на големите брокерски къщи.

Днес с популяризирането на онлайн търговията властта на институциите не е вече толкова голяма. Достъпът до информация и пазара е възможна на сравнително ниска цена, като благодарение на интернет всеки може да я получи почти мигновено. С ползването на данни в реално време и незабавното изпълнение инвеститорите могат да действат на пазара както никога преди. Само допреди 5 години комисионните бяха доста високи, което отблъскваше много хора. Отново с онлайн търговията разходите станаха минимални, което доведе до нарастването на търгувания обем, както и на динамиката на пазара. Днес 75% от фондовете все още се представят по-зле от пазара. Повишаването на броя на фондовете, биещи пазара по ръст, може би се дължи на по-добър избор на акции, а и намаляване на комисионните. Също не бива да забравяме технологичните акции, които не са съществували допреди 20-ина години.