БАНКИ И БАНКОВА СИСТЕМА

В съвременната икономика парите са нотделими от банките. Банките като  Финансови посредници приемат депозити и предоставят кредити. Осъществяваки финансово посредничество, банките улесняват и усъвършенстват движението на паричните потоци.

Поради мястото, което заемат в икономиката и характера на осъществяваните от тях операции, те мобилизират спестяванията и свободните парични капитали от физическите и юридическите лица и ги насочват в най-ефективните инвестиции в обществото и осигуряват рационалното им изплозване. Банките са институции, които създават пари под формата на  налични пари (банкноти и монети) и пари по сметки (депозитни пари), които са основната съставна част на паричната маса (паричното предлагане).

Доказано е в теорията, а практиката по безспорен начин потвърждава, че без банки бизнес не може да се прави и следователно не може да се осигури необходимя икономически растеж, икономическа активност и стандарт на живот.  Постигането на тези резултати от банките при осъществяване на стоящите пред тях функции и операции е възможн о при положение,  че банковата система е изградена оптимално и всяко звено в нея  е заинтересовано и отговорно за постигане на целите и задачите, стоящи пред него.  Изграждането на подходяща структура и организация  на банковата система е важно условие за осигуряване на ефективна и конкурентноспособна дейност на банките.

Банковата система представлява съвкупност от следните основни групи банки: 

1) Централни /емисионни/ банки;

2) Търговски банки;

3) Специализирани банкови институции: ипотечни банки, инвестиционни банки, селскостопанки и комунални банки, спестовни банки, кредитни кооперации, кредитни компании и др.;

4) Специализирани небанкови финансови институции: застрахователни компании, пенсионни фондове, финансови къщи, инвестиционни фондове и др.

Централната банка като банка на държавата и банка на банките  възникват много по-късно от останалите банки и банкови институции, които непосредствено обслужват с предоставените от тях дейности  икономическите агенти и граждани. До възникването на централните банки обикновените банки са осъществявали и емитирането и на парите под формата на банкноти и монети.

1. ВЪЗНИКВАНЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ

Банките, представляващи най-изящното и съвършено творение на пазарното стопанство, възникват в древността. Най-примитивните форми на банки се появяват около 3000 г. пр.н.е. Първите банкови къщи са създадени във Вавилон през VII век пр.н.е. През същия период възникват и първите банки в Гърция. Характерно за този период от историческото развитие на човечеството е обстоятелството, че банкова дейност извършват и храмовете. За да бъдат предпазени банковите клиенти от своеволията на банкерите, през IV век пр.н.е. в гръцката държава се основават и публични банки. Банковото дело заема значително място и в древния Рим, но поради икономически трудности Римската империя в края на своето съществуване се връща към сарафството.

През Средновековието (до Х в.) банките и банковото дело се развиват сравнително бавно. Феодалното стопанство, както и липсата на комуникации пречат на нормалното функциониране на капитала и съответно на развитието на банките. Освен това църквата (ислямската и католическата) забраняват събирането на лихви, като реакция на високите лихви, използвани от лихварите и банкерите през този период от време. Еврейската религия позволява получаване на лихви само от чужденци, което предизвиква широко развитие при евреите на лихварството и натрупване на огромни капитали.

Силният разцвет на италианските градове Флоренция, Генуа, Рим, Венеция и др. през XI век предизвиква и бързо развитие на банките през Средновековието. Тези градове се прочути на първо време със своите банкови къщи. През този период от време активно с банкерство се занимават ломбардите и евреите. Те разпространяват банковото дело и в други държави, като Франция, Великобритания и др.

Банковото дело през Средновековието прави първите си по-съществени стъпки, поради което притежава и множество недостатъци. Лихвените проценти са много високи, кредитните операции примитивни, но най-важното е, че липсва разнообразие от банкови операции.

През Средновековието банковото дело се намира в упадък. Бързо развитие бележи от началото на XVII век, когато възникват Амстердамската (1609 г.) и Английската банка (1694) г.

На по-късен етап от развитието на банковото дело възникват и централните банки, като банки на банките и банки на държавата, които монополизират емисионната дейност и осъществяват контрол върху всички останали банки. Първите централни банки се появяват във Венеция през 1587 г., Амстердам - 1609 г., Хамбург - 1619 г., Лондон - 1694 г.

Сравнително късно (в началото на ХХ век) възниква Федералният резерв в САЩ като централна банка. Българската народна банка е основана на 23.05.1879 г.

В България до освобождението от османско робство преобладава лихварството. По-бързо развитие на банковото дело у нас започва след създаването на Българската народна банка и други банки, в това число и с чужд капитал. През 1947 г. с национализацията на банките се извършва централизация на банковото дело. Създава се еднозвенна банкова система. От 1987 г. започва процес на децентрализация на банковото дело, свързана със създаването на търговски банки, специализирани банкови и други финансови (небанкови) институции. Изграждането у нас на двузвенна банкова система преминава през различни етапи.

Историческото развитие показва, че предшественици на банките са лихварите и главно сарафите. Докато лихварите работят само със собствен капитал, сарафите набират и чужд. Сарафите приемат и депозити. На основата на депозитните операции сарафите развиват преводните и кредитните операции. По този начин сарафите се превръщат постепенно в банкери.

Възникването на банките е обусловено, както се разбира, от възникването и достигането на една по-висока степен в развитието на  стоково-паричните отношения. Те се появяват в периода на прехода от затворено натурално стопанство към капиталистическото стоково производство. Усъвършенстването на стоковото произвоство поражда и бързо развитие на банките и банковото дело.

2. СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ

Банките (извън централната банка), представляват финансови предприятия, които осъществяват парично, платежно, кредитно и капиталово посредничество между своите клиенти. Те акумулират и разпределят паричния капитал от обществото в различни форми, създават пари и регулират със своите банкови инструменти дейността на икономически субекти и физическите лица с цел осигуряване изпълнението на социално-икономическата политика на държавата.

Понятието “банка (banka) има италиански произход и означава “маса”. Това наименование банките носят, поради обстоятелството че първите, най-примитивни форми на банки са функционирали под открито небе върху огромни кръгли маси по улиците, кръстовищата, пазарите, на които банковите клиенти са си разменяли ценности. Размяната на ценности е първата функция на банките.

Банките представляват предприятия, които в своята дейност се ръководят единствено и само от интересите си. При осъществяване на своите операции те изхождат главно от стоящите пред тях две основни цели:

1) повишаване на нормата на печалбата и

2) осигуряване на ликвидността си.

Дори когато поемат по-голям риск, банките пак изхождат от интересите си. В случая техният интерес е да се наложат на паричния пазар, т.е. да спечелят престиж на паричния пазар. Ако дадена банка се страхува прекалено много от риска и отказва предоставянето на едни или други услуги, в това число на кредити, за да не фалира, клиентите ще преустановят да я търсят. На нейното място или до нея естествено ще се появи друга банка. Затова всяка банка е принудена да обслужва и по-рискови дейности.

През VII век пр.н.е. възниква сеченето на монети и банките от този период   започват да осъществяват размяна и на пари под формата на монети.

Втората функция на банките е съхранение на ценности и пари, на основата на която на един по-късен етап от развитието на банковото дело възниква и третата функция: платежно посредничество. При платежното посредничество банките участват активно в платежните отношения между клиентите си, т.е. в разплащанията помежду им.

Четвъртата, най-съществената функция на банките е кредитното посредничество, която изразява, от една страна, мобилизиране от банките на свободен паричен капитал в обществото и, от друга страна, преразпределение на мобилизирания паричен капитал на възвращаема основа и срещу заплащане на лихва. И мобилизирането, и преразпределението на мобилизирания капитал изразяват кредитни отношения, в които като посредник участват банките.

С други думи, банките опосредстват кредитните отношения между кредиторите и дебиторите в обществото, т.е. между тези, които имат свободен паричен капитал, и тези, които имат нужда от допълнителен паричен капитал.

До средните векове банковото дело се развива сравнително бавно. През средните векове се намира в упадък и много бързо се развива след създаването на Английската банка през 1694 г. След този период   възникват много нови функции и операции, които и досега заемат преобладаващо място в банковата практика. Появяват се контокорентните отношения, чекът, клирингът, фондово-емисионните и доверителните операции и др.

В края на XVII и началото на XVIII век възниква  фондово-емисионната функция на банките, изразяваща, първо, участие на банките в емитиране на ценни книжа на клиентите им и, второ, покупко-продажба на ценни книжа. Покупко-продажбата на ценни книжа банките правят  по два начина: на комисионни начала и за собствена сметка. При първия начин банките само опосредстват тази покупко-продажба, докато при втория те първо закупуват всичките или определен договорен лимит от емитираните ценни книжа обикновено по твърд емисионен курс с цел последващата им продажба по пазарен курс. В първия случай банките реализират доход под формата на  комисионни, а при втория - печалба от разликата между покупната и продажната цена на ценните книжа.

Фондово-емисионните операции възникват в края на XVII и началото на XVIII век, когато в Европа и главно в Англия започва промишлената революция, свързана с процеса на първоначалното натрупване на капитала, бързото развитие на  науката и техниката, както и внедряването на техните постижения в практиката. Правят се през този период от време огромни и по обем, и по стойност дълготрайни инвестиции, като: ж.п.линии, фабрични сгради и др. Започва осъществяването на манифактурното и фабричното производство. Създаването на посочените дълготрайни материални активи изисква използването на дългосрочни източници за тяхното финансиране. През този период от време обаче в английската банкова практика битува принципът за управление на банковата ликвидност, според който банките могат да бъдат ликвидни, ако предоставят само краткосрочни кредити. По тази причина английските банкови институции не са предоставяли  дългосрочни кредити. Тогава възникват акциите и акционерния капитал като алтернативна форма на кредита, т.е. като алтернативна форма на превръщането на дребните парични капитали в едри. Това поражда и фондово-емисионната функция на банките.

Доверителната функция изразява участие на банките в управлението на активи на предприятия и граждани. Тази функция възниква в началото на ХХ век и особено широко приложение в банковата практика намира от средата на века. Банките вече не само съхраняват активи на клиентите си: парични средства, ценни книжа, вземания (дебиторска задлъжнялост), но и започват да ги управляват. Към доверителната функция на банките могат да се отнесат и други услуги и главно услуги, свързани с предоставяне на разнообразна информация на банковите клиенти относно: 1/състоянието и тенденциите на развитие на стопанската конюнктура; 2/състоянието и развитието на външния и вътрешния пазар и 3/динамиката на развитие на научно-техническия прогрес. Тази информация е необходима на всеки производител и търговец - и голям, и среден, и малък. Без нея предприятията не могат да участват успешно в конкуренцията както на стоковия, така и на паричния пазар. И тази информация те получават и от банките, които обикновено си формират специализирани звена за набирането й.

От казаното дотук за функциите става ясно, че банките представляват предприятия, които осъществяват парично, платежно, кредитно и капиталово посредничество между своите клиенти. Те са търговски предприятия, които търгуват с паричен капитал,т.е. купуват и продават паричен капитал под различни форми.

За разлика обаче от обикновените търговски предприятия търговията, която  банките  осъществяват,  се  различава  главно  по  следното: 1/ по формата на стоката, с която търгуват. Докато при обикновените търговски предприятия тя е в конкретна натурално-веществена форма, банките търгуват със стоки в парична форма или под формата на вземания и задължения; 2/ стоката, която банките продават и купуват не се отчуждава, т.е. не си сменя собственика. Банките мобилизират паричен капитал, но вносителите на този капитал си остават собственици. Депозантите могат да го изтеглят заедно с лихвата по всяко време. Преразпределението от банките на мобилизирания от тях паричен капитал не променя също собствеността му. Получателите на този паричен капитал се задължават да го върнат в предварително договорения срок заедно с полагащата се лихва. Докато обаче депозантите не могат да се намесват в работата на банките и да се разпореждат с начините на използване на внесените от тях средства, банките се намесват. Те се интересуват от целевия характер на кредита, като го предоставят само за цели, носещи достатъчно доход за погасяването му.

Следователно банките купуват и продават правото за ползване на чужд капитал и лихвеният процент представлява и цена на това право.

Като предприятия банките осъществяват движението преди всичко на заемния капитал. Тази е и основната им функция. Те предават заемния капитал от едни лица на други. Но тази посредническа роля не изчерпва дейността на банките, защото те не са само посредници между отделните техни клиенти, между кредиторите и длъжниците. Банките посредством своята организационна функция организират изобщо заемния капитал, както и неговото движение, в това число и “създаването” му.  Те предоставят кредити и извършват и други активни операции не само за сметка на получени от клиентите им пари, но и за сметка на парите, които те самите създават.

3.  РОЛЯТА НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ

Осъществявайки своите операции и услуги, ролята на банките намира израз в постигането  главно на следните два резултата:

1. Създаване на пари;

2. Разпределение на  мобилизирания  капитал от физически и юридически  лица;

Създаването на пари е съществена дейност на банките, особено в настоящите условия на развитие на стоково-паричните отношения , когато използваните пари нямат собствена субстанционална стойност и нямат  връза  - нито пряка, нито косвена  със златото и други благородни метади  като най-висшата форма на пари, преди възникването на книжните пари.

Пари  под формата на наличини пари  и пари по сметки  се създават  от:

- търговските банки  чрез депозитната емисия ;

- централната банка посредством паричната емисия.

Всяка търговска банка, предоставяйки кредити и купувайки ценн книжа  до размера на  свърхрезервите си, представляващи разликата между касовата им наличност и приравнените към нея средства (депозити в други банки, както  и депозити и минимални задължителни резерви  в центравната банка) и задължителните резерви (минималните  задължителни резерви и минимално необходимата касова наличност на търговските банки), прави пари и  на тази основа  депозити. Процесът на създаване на пари се нарича депозитна емисия  и се извършва на две нива: 1) на ниво отделна банка, влизаща в системата от много банки  и 2) на ниво всички банки, взети заедно. Осъществявайки това, банките не само правят пари по сметки, но и участват в създаването на нови свръзрезерви, т.е пари под формата на касова наличност и пари по сметки, титуляри на които са  търговските банки в други банки и в централната банка. На тази основа се създава  възможност  за   увеличаване и на  кредитните услуги от банките. Част от създадените от търговските банки пари  и съответно депозити,  насочвайки се  в централната банка  под  формата на минимални задължителни резерви и обикновени депозити, увеличават резервите и на централната банка.

Централната банка при паричната емисия, възникваща при кредитирането на търговските банки и държавния бюджет,  също увеличава своите резерви и резервите на търговските банки, регулирайки на тази основа  ликвидността и заемните им операции. Като създава пари при паричната емисия, централната банка регулира паричното предлагане и на тази основа лихвените проценти, ликвидността, капиталовата адекватност и рентабилността на търговските банки,  изхождайки от икономическата политика на държавата.

Търговските банки и централната  банка увеличават резервите си и на тази основа кредитните си операции  и при продажба на чуждестранна валута. На тази основа в търговските банки  се  увеличава  размерът на депозитната емисия и кредитният мултипликатор. За разлика от тях в централната банка  увеличаването на  резервите не е съпроводено  с увеличаване на паричната емисия, обратно намалява  потребността от  парична емисия за разширяване на рефинансирането, използвано за регилуране на ликвидността на търговските банки и за увеличаване на паричното предлагане и кредитните им операции.

Банките, преразпределяйки мобилизирания от тях капитал  на кредитна основа, осъществяват индиректен контакт между кредиторите и дебиторите в обществото, т.е. между тези, които имат временно свободен капитал и го депозират в банките и нуждаещите се допълнителен паричен капитал, който могат да го получат под формата на банков кредит. Банковото посредничество при тази дейност осигурява, първо, обвързване по обем и срок на свободния капитал на кредиторите с капитала, необходим на дебиторите, второ, намаляване на  риска от трансформирането на привлечените депозитите и другите  ресурси  в кредити, тъй като  мобилизираните капитали от банките се насочват към повече участници в качеството на кредитополучатели и, трето,  оказване на помощ на предприятията и  домакинствата при създаване на работни места, подобряване на техническото равнище и организацията на производството,  повишаване на ефективността от тяхната дейност и стандарта на живот. Всичко това се осъществява при участието на централната банка като банка на държавата и банка на банките. Чрез  регулирането на  ликвидността на търговските банки и на заемните им операции посредством разнообразните си инструменти  тя увеличава  или  намалява  предлагането на пари и  разширява или ограничава кредитните операции.

4. ВИДОВЕ БАНКИ

Делението на банките по видове може да бъде извършено по различни признаци (белези),  по важни  от  които  са:  1) характерът  на  извършваните  операции; 2) източникът за формиране на собствения капитал; 3) характерът на мотивите на дейността им; 4) правната им форма; 5) стопанската дейност на обслужваните клиенти; 6) големината на основния им капитал; 7) срокът на сделките; 8) видът и срокът на кредитните операции; 9) територията на функциониране.

Основно значение при разглеждането на видовете банки има мотивът за възникването им. В зависимост от този белег банките могат да бъдат разграничени на три вида:

1. Банки, създадени да въздействат за реализиране на обща полза за обществото. Тук могат да се отнесат Централните банки и банките на местни органи за управление. Докато задачата на Централните банки като банки на държавата  и банки на банките е да регулират икономиката като цяло и на тази основа темпа на икономически растеж, пред общинските банки обикновено стои проблемът за събиране на спестяванията на населението и осигуряване развитието на конкретен район, област и т.н.

2. Банки, ръководещи се в своята дейност от стемеж за реализиране на по-голяма печалба. Това са различните видове търговски банки, които възникват и се развиват на основата на този мотив.

3. Банки, създадени от заинтересовани лица на основата на взаимопомощта. Това са обикновено банки, обслужващи еднолични и дребни търговски сдружения. Главната им цел е не толкова получаването на печалба, а самото кредитно посредничество. Те работят в интерес на членовете си. Към тях се отнасят кредитните кооперации, популярните банки и др. Тъй като тези банки работят в интерес на своите членове, те по своя характер се приближават до втората група банки. Отделянето им в самостоятелна група е доста относително.

В зависимост от собствеността на капитала банките могат да се разграничат на държавни, общински, частни,  кооперативни.

- Държавните банки функционират с капитал на държавата, осъществявайки разглежданите вече операции на Централната банка, които обикновено са неин монопол. Освен това като държавни банки могат да се изграждат  и търговски банки с цел да се извършва и преференциално кредитно обслужване на някои отрасли и дейности. У нас понастоящем съществуват немалко банки с преобладаващо държавно участие в собствения им капитал. С приватизацията им, която предстои, вероятно делът на държавните търговски банки в нашата страна ще бъде сведен до минимум.

Целите и операциите, които се възлагат на държавните банки, могат да бъдат най-различни, но подбудите за тяхното основаване имат обикновено социално и общоикономическо значение.

- Общинските банки са банки също с публичноправен характер. Те са предимно банки на местните органи на управление. Мотивите за тяхното създаване са същите, както и на държавните банки. Формите на тяхното реализиране, както и целите им обаче могат да бъдат различни.

- При частните банки характерното е това, че собственият им капитал е частен. Те са най-старият вид банки. Юридическата им форма е била отначало еднолично предприятие, а сега съществуват главно в акционерна форма. Със Закона за банките е забранено образуването в нашата страна на еднолични и кооперативни банки.

Целта на създаването на частни банки за собствениците им е реализирането на печалба. По мотива на възникването им те приличат на обикновените търговски предприятия. По тази причина понякога банките се отклоняват от пряката си банкова дейност и с цел реализирането на по-голяма печалба насочват своите капитали в търговски и спекулативни сделки. В миналото както в чужбина, така и у нас и особено в САЩ това е предизвикало масови, в това число каскадни банкови фалити, предизвикващи загуби не само на банките, но и на клиентите им. Затова след голямата икономическа криза през 1929 - 1931 г. в САЩ и някои други страни е забранена със закон покупката от банките на акции и облигации от частни предприятия и корпорации.

Държавните банки, за разлика от частните, се появяват при възникнала държавна или обществена нужда. Следователно не печалбата е целта на тяхното създаване. Държавните и общинските банки не влизат в противоречие с частните банки. И двата вида банки са обективно необходими за развитието на икономиката. Обстоятелството, че мотив на публичните банки не е печалбата, не значи, че те трябва да не се съобразяват с принципите на организация на всяка икономическа дейност - стопанственост, ликвидност, рентабилност. Тези банки функционират при същите пазарни условия, както и частните банки. Ако те не отчитат посочените принципи, дейността им би донесла загуба, само че не на частния капитал, а на държавата и общината, т.е. в крайна сметка на държавния и общинския бюджет. Такива банки следователно никоя държавна и общинска власт не би задържала.

Мотивите за създаването на кооперативните банки са също социално-икономически. Те се изграждат, както беше вече отбелязано,  на принципа на взаимопомощта от обикновени дребни и средни търговски дружества. Техният капитал е дялов капитал и се набира от множеството им членове-кооператори. Крайната цел на кооперативните банки е набиране на собствен и привлечен капитал и сравнително по-евтино кредитно обслужване на малките и средните стопански единици.

В световната и в нашата практика са познати два вида кооперативни кредитни институции: градски, наричани популярни банки, и селски, наричани земеделски кредитни кооперации. Популярните банки, изграждането на които започна и в нашата страна, се занимават главно с кредитирането на градски малки и средни предприятия, занаятчии, дребни търговци, чиновници, пенсионери и др. Селските кредитни кооперации кредитират дребни еднолични и кооперативни стопани.

Макар че кооперативните банки възникват на основата на принципа на взаимопомощта, т.е. целта им не е главно печалбата, тяхното съществуване може да бъде осигурено, ако те строго съблюдават принципите на рентабилността и ликвидността на банките. В противен случай те не биха донесли никаква полза на своите кооператори.

Със  Закона  за банките от 1992 г. се  регламентираха   две форми за организиране на банковата дейност у нас - акционерна и кооперативна, а с този от 1997 г.  -  само акционерна.  Това е продиктувано от условията на прехода към пазарна икономика, в това число от необходимостта сега да се приватизират не само предприятията, но и банките.

Според правната си форма банките биват три вида: еднолични предприятия, търговски дружества и кооперации.

- Едноличната форма на банките е най-старата правна банкова форма. Сарафите, първите банкери, са били отделни лица, натрупали капитал. Тази форма губи своето приложение. Причините за това са две: първо, едноличният стопанин не може да привлича значителни чужди капитали за своята банка и, второ, банковите клиенти са психологически предразположени към дружествената правна форма, тъй като при нея е възможно набирането не само на по-голям размер собствен, но и на чужд  капитал.

- Дружествата, изграждани съгласно изискванията на Търговския закон, са най-подходящата форма за организация на банковата дейност. Те, от своя страна, се делят главно на два вида: 1) дружества на лица;   2)дружества на капитали.

Дружествата на лица, наричани още персонални дружества, са събирателните и командитните дружества. За тяхната същност сега няма да става въпрос, но трябва да се отбележи, че те се доближават много до едноличните предприятия, за неудобствата на които, като правна форма на банка, стана въпрос.

Дружествата на капитали дават възможност за основаването на големи банки - със значителни размери собствен капитал, което привлича вниманието на банковите клиенти и създава предпоставки за увеличаване и на привлечения им капитал. Те биват два вида: 1) акционерни дружества и 2) командитни дружества с акции. Акционерната правна форма се поддава по-лесно на обществен и държавен контрол и това е съществено предимство, като се имат предвид функциите и задачите на банките. От друга страна, тази форма на организация създава по-добри условия за въздействие върху дейността на банките от страна на държавата посредством Централната банка.

- Кооперациите са следващата, много пригодна за банкова дейност правна и организационна форма. Тя съдържа предпоставки, създаващи възможност за бързо и стабилно завоюване на пазарна позиция, защото е подложена на обществен контрол. Кооперацията е масова организация. При нея вотът не се определя от притежаваните дялови вноски, както е при акционерното дружество. Затова кооперативните банки имат не само дружествен правен, но и обществен характер. По тази причина кооперативните кредитни институции са широко разпространени в световната практика.

Класификацията на банките според отрасловата насоченост на банковата дейност, т.е. според характера на стопанската дейност на обслужваните от тях клиенти, не може да се разглежда като много сполучлива. От тази гледна точка банките могат да бъдат разделени на промишлени, търговски, земеделски, външнотърговски, домашни и други. Това деление не намира пълно практическо приложение. Обслужването само на отделни отрасли и дейности повишава риска на банките. Диверсификацията на дейността им изисква и диверсификация и по отделните клиенти, в това число по стопанската дейност, която те извършват. В развитите страни имат  място в банковата система заемат и т.нар. домашни банки. Това са банки с ограничени функции, операции и задачи, които се образуват при големи предприятия, концерни. Те обслужват само предприятията, членове на сдружението. Основните операции на домашните банки са главно, първо, управление на касовите излишъци на предприятията и, второ, предоставянето им при нужда на краткосрочни кредити.

Според големината на основния капитал и на привлечените средства банките могат да бъдат големи, средни и малки. Нито регламентирана, нито естествена граница и в миналото, и сега има в отделните страни за определяне големината на банките. Това деление е твърде относително. Критериите за такава класификация са различни за различните държави, тъй като те зависят както от големината на отделната държава, така и от икономическото ъ състояние.

Банките могат да бъдат разграничени и по териториалния обхват на тяхната дейност. Според този признак те биват национални, регионални, чуждестранни и транснационални. Националните банки се основават в дадена страна с национални капитали, за разлика от чуждестранните, които изцяло или най-често с повече от половината - с чужди капитали. Националните банки от своя страна могат да бъдат столични - създадени в столицата, и провинциални - създадени извън столицата. Интеграционните световни процеси пораждат възникването на регионални и транснационални банки, които се оглавяват от най-развитите страни - САЩ, Япония, Германия и др. Важно място в международния финансово-икономически оборот заемат около 100 транснационални банки, които се оглавяват от няколко десетки банки.

Според характера на операциите, които осъществяват, банките могат да се разграничат на специализирани и универсални. Специализираните търговски банки биват:

- депозитно-спестовни банки и каси, чиято основна операция е приемане и съхранение на депозити и влогове;

- джиро-банки - осъществяващи разплащанията между клиентите си;

- депозитно-кредитни банки, които, от една страна, приемат депозити и, от друга страна, предоставят кредити на клиентите си;

- ломбардни банки, специализирани в предоставянето на заеми срещу залог на движимо имущество;

- ипотекарни банки, предоставящи дългосрочни кредити главно срещу ипотека на недвижими имоти;

- инвестиционни банки, които посредничат при емитирането и търговията на ценни книжа на първичния паричен пазар;

- сконтови банки, извършващи сконтови операции;

- банкнотно-емисионни банки, основната функция на които е емисия на банкноти.

Най-важното и същевременно най-трудно е делението на банките въз основа на извършваните от тях кредитни операции. То се извършва обикновено на основата на следните три изходни начала: първо, срока на кредитната операция (краткосрочна, средносрочна и дългосрочна); второ, вида на кредитната операция (депозитна, сконтова, ломбардна, ипотечна и др.) и, трето, характера на операцията от гледна точка на баланса (активна, пасивна или активно-пасивна).

Разграничаването на банките на краткосрочни, дългосрочни и средносрочни е много трудно. Дългосрочните, средносрочните и краткосрочните кредитни операции могат да бъдат и активни, и пасивни. Депозитните операции са само пасивни, а сконтовите, ломбардните, ипотечните - само активни. Банката като предприятие не може да се дели на  две половини според вида на операциите й. Балансът й изразява двете страни на дейността й: първо, мобилизирането на капитал и, второ, авансирането на мобилизирания капитал в различни дейности. Тогава възниква въпросът: На основата на кои банкови операции - само активни или само пасивни трябва да се определя видът на банката? Най-правилният отговор е, че на тази основа не би трябвало да се класифицират банките. По-приемливо е първото начало, т.е. срокът. Но, както беше отбелязано, в практиката се извършва разграничаване на банките и по вида на кредитната операция.

За да бъде дадена банка ликвидна, е необходимо да се обвързват активите и пасивите й. Ако тя мобилизира чужди капитали краткосрочно, трябва да предоставя и кредитите на клиентите си също краткосрочно. Отпускането на дългосрочни кредити в този случай се допуска, първо, дотолкова, доколкото позволява размерът на собствения й капитал и, второ, съгласно установения в банковата практика принцип, основаващ се на Закона за големите числа, според който при нормална стопанска конюнктура никога банковите клиенти и кредитори не си изтеглят от банките капитала наведнъж и изцяло. Постоянно в банките остава, поради трансфера на падежите на депозитите, едно неснижаемо количество от средства, които могат да се насочват и за целите на дългосрочното кредитиране. Независимо от това, банките трябва да раздават дългосрочни кредити преди всичко за сметка на набрани дългосрочни капитали.

Всяка банка трябва да се стреми най-грижливо да направлява политиката си по ликвидността по начин, създаващ възможност за съгласуване на сроковете на пасивите и на активите й. На тази основа могат естествено да се класифицират банките. Тъй като средносрочните кредити са понятие доста относително, в практиката кредитите се делят по отношение на срока главно на краткосрочни и дългосрочни. На тази основа могат да се класифицират и банките.

Въз основа на срока, за който се инвестира капитал, банките могат да се разделят на банки за краткосрочен и банки за дългосрочен кредит.

Банките за краткосрочен кредит се характеризират с това, че ползват чужди капитали в различна форма за кратък срок и предоставят краткосрочни кредити - обикновено за срок до една година. Тези банки набират чужд капитал главно под формата на депозити и затова се наричат обикновено депозитни банки. Даването на такова наименование на банките не е правилно, защото в случая се изхожда само от формата на набиране на капитал, т.е. от характера на пасивните операции. Тъй като освен чрез депозитна операция банките могат да си набавят средства и посредством емисия на банкноти, т.е. парична емисия, на основата на тази пасивна операция могат да възникват и банки под наименованието “Емисионни” или още “Централни”.

Банките предоставят разнообразни краткосрочни кредити и по-специално: кредити по текуща сметка, сконтови, ломбардни, акцептни и др. На основата на тези видове кредитни операции в практиката са възникнали и банки с такива наименования. Такова разграничаване на банките, както беше отбелязано, не е правилно. Различните видове банкови операции са възниквали постепенно с развитието на банковото дело. На историческото развитие се дължи и появата на жировите, инкасовите и други банки със специално предназначение. В съвременната практика такива видове банки се срещат твърде рядко.

Банките за дългосрочно кредитиране извършват операции на капиталовия пазар, където се извършва покупко-продажба на ценни книжа: акции и облигации. Спорад характера на тези дългосрочни операции банките могат да се разграничат на три вида: 1) банки, купуващи ценни книжа от предприятия и осъществяващи по този начин тяхното финансиране; 2) фондово - емисионни или инвестиционни и 3) ипотекарни банки.

Първият вид банки се наричат в немската банкова теория и практика субституционални банки, което значи заместващи банки. Това са банки, които посредничат при финансирането на предприятия, но чрез покупката на емитирани от тях акции и облигации. По този начин те участват във формирането както на собствения, така и на привлечения им капитал. Обикновено това се прави, поради обстоятелството че предприятията - емитенти не намират или трудно намират купувачи на ценните си книжа. Например интересът към издадените ценни книжа от новоизградено, непознато на капиталовия пазар дружество е малък. Чрез покупката на ценните книжа банките в случая участват във формирането на част от активите на предприятието - дълготрайни и краткотрайни. Невинаги банките, закупили такива ценни книжа, се стремят да ги продадат на капиталовия пазар веднага. В повечето случаи те емитират свои ценни книжа, които естествено намират по-бърза реализация, и по този начин си набавят необходимите им пасиви.

Тези банки помагат на нуждаещите се предприятия от капитал и обикновено се наричат финансови банки.

Инвестиционните банки са банки, които се занимават също с емисия и покупко-продажба на ценни книжа, т.е. и те работят на основата на субституционалния принцип - принципа на заместването на капитал. Разликата между тях и субституционалните банки е в това, че те не задържат закупените ценни книжа, издадени от нуждаещите се от капитали предприятия, емитирайки и продавайки на тази основа свои ценни книжа. Инвестиционните банки търгуват с ценните книжа на своите клиенти с цел реализиране на печалба. На тази основа те емитират, т.е. извършват емисия на чужди ценни книжа. Инвестиционните банки търгуват с ценните книжа на клиентите си по два начина: първо, на комисионни начала и, второ, за собствена сметка. В първия случай те само опосредстват покупко-продажбата, за което получават възнаграждение под формата на комисионна. Във втория случай обикновено закупуват акциите и облигациите по твърд (договорен) курс с цел да ги продадат на капиталовия пазар по по-висок курс и да реализират печалба от разликата в цените. И в двата случая банката финансира предприятията. Тези банки се наричат още ефектни банки. Между тях и първия вид банки трудно се прави разграничение и всъщност в практиката те не се срещат като самостоятелно обособени, а извършват и двата вида финансови операции и естествено и други банкови операции.

Ипотекарните банки са банки, предоставящи дългосрочни кредити (със срок от 5, 10, 15 и повече години) срещу ипотека на недвижимо имущество. Използваният чужд капитал за тази цел се набира от банките главно чрез емисия на т.нар. заложни облигации.Това са облигации, които банките емитират обикновено при сключването на облигационни заеми, за гаранция на които служи ипотекирано имущество на клиентите им, т.е. на клиентите, на които се предоставят ипотечни кредити.

Ипотекарни банки има в много страни. У нас е имало такава банка до 1948 г. Ипотечни операции обаче могат да извършват и други специализирани банки, както и обикновените търговски банки. Държавната спестовна каса в нашата страна и сега предоставя ипотечни кредити на гражданите при покупка и строителство на жилища.

Във всички страни по света най-популярни понастоящем са универсалните банки. Това са банки, които извършват всички видове операции, с изключение на емисията на банкноти. Универсалната банка извършва следните по-важни банкови операции: а) операции на кредитно посредничество; б) операции на платежно посредничество; в) операции с ценни книжа, доверителни операции и др. Тя извършва краткосрочни и отчасти дългосрочни операции на кредитно посредничество срещу различни видове гаранции - поръчителство, залог на движимо имущество, ипотека на недвижими ценности и различни други услуги.

В зависимост от обхвата на своята дейност универсалните банки биват три вида:

1. Напълно универсални банки, които извършват не само традиционните банкови операции и услуги, но и търговия с ценни книжа и застрахователна дейност. С други думи, тези банки включват в своята дейност и операции и услуги, извършвани от небанковите финансови институции. Такива банки се срещат главно в Германия, Швейцария, Холандия.

2. Английска форма на универсални банки, прилагана в Англия, Австралия и Канада. В тези банки по-рядко се среща комбинация между банкова и застрахователна дейност, както и между чисто банкови операции и операции с ценни книжа. С небанкови дейности обикновено се занимават формирани към банките дъщерни фирми. Рядко тези банки купуват ценни книжа, емитирани от нефинансови предприятия.

3.Американски тип универсални банки, които не можеха  да притежават акции на частни предприятия и корпорации до края на 20 век. Покупката на такива акции им бе забранена със закон от 1933 г. (след голямата икономическа криза, когато 40-60% от банките в различните щати фалират). Покупка на ценни книжа на нефинансови предприятия можеха  да извършват само банковите холдинги и националните щатски банки.

Японските универсални банки по своя характер приличат на американските. И при тях съществува законодателно разграничаване между тяхната пряка банкова дейност и търговията с ценни книжа. За разлика от американските банки те могат да притежават акции и от предприятия. Както в САЩ, така и в Япония универсалните банки по обхвата на своята дейност се доближават до английската форма на универсалните банки, защото и в двете страни банките активно навлизат в бизнеса с ценни книжа.

5. БАНКОВИ ОПЕРАЦИИ

5.1.Същност и видове операции на банките

Като предприятия, осъществяващи парично, платежно, кредитно и капиталово посредничество между своите клиенти, банките извършват многообразни операции и следователно предлагат многообразни услуги на обществото.

Операциите, които банките осъществяват, могат да бъдат класифицирани по различни признаци. От гледна точка на задачите на настоящата разработка в тази глава ще бъде направен кратък анализ на операциите, класифицирани според баланса на банките. На тази основа банковите операции могат да се разграничат натри  вида: активни и пасивни. Пасивните операции изразяват формирането на собствения и мобилизирането на чуждия капитал от банките. За разлика от тях активните операции показват направлението на пасивите т.е. начините и формите на използване на банковия капитал с цел формиране на доходи.

Най-прегледно активните и пасивните банкови операции могат да се видят в баланса на търговските банки, чийто обобщен вид е даден в табл.2.

                                                                                                                            

СБОРЕН БАЛАНС НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ                                            Таблица 2 

АКТИВИ	ПАСИВИ
А. Финансови активи 1. Парични средства 2. Държавни ценни книжа 3. Вземания от банки и други финансови институции 4. Вземания от нефинасови институции и други клиенти 5. Облигации и други ценни книжа с фиксиран доход в оборотен портфейл 6. Акции и други ценни книжа с променлив доход в оборотен портфейл 7. Финансови дълготрайни активи Б. Нефинансови активи В. Разходи за бъдещи Периоди Г. Вземания по записани      Дялови вноски Д. Други активи Е. Загуба от отчетния      Период	А. Привлечени средства 1. Привлечени средства от банки и други финансови институции 2. Привлечени средства от нефинансови институции и други клиенти Б. Приходи за бъдещи     Периоди В. Други пасиви Г. Собствен капитал 1. Печалба 2. Капитал 3. Резерви
Сума на актива	Сума на пасива

                        
По-подробно банковите операции са описани в баланса в таб 3:

                           БАЛАНС НА БАНКА                              Таблица 3.

АКТИВ	ПАСИВ
1.Касова наличност и приравнени към нея средства : касова наличност депозити по сметки в            други банки и в Централната            банка минимални задължителни            резерви в Централната банка платежни документи на инкасо 2.Ценни книжа : на Централната банка на правителството на нефинансови институции други 3.Покупка на ценни книжа с цел последваща продажба 4.Заеми : краткосрочни средносрочни дългосрочни 5.Финансиране на лизингови операции 6.Вземания по акцепт 7.Дълготрайни материални активи - сгради, оборудване и други 8.Разходи за бъдещи периоди 9.Загуба от отчетния период	1.Собствен капитал : а) Първичен (основен) капитал: акционерен капитал фонд “Резервен” резерви с общо предназначение             б) Допълнителни капиталови      резерви: неразпределена печалба резерви от преоценка на            активите капиталово-дългови            (хибридни) инструменти подчинен срочен дълг; резерви със специално            предназначение. 2.Задължителни специални резерви (законови провизии) 3.Привлечени средства : депозити на нефинансови            предприятия депозити на граждани депозити на банки и други            финансово кредитни            институции депозити на бюджета продажба на ценни книжа с            ангажимент за обратна            покупка задължения по акцент кредити и други адължения. 4.Приходи за бъдещи периоди 5.Други пасиви
Сума на актива	Сума на пасива

Значителен е и броят на банковите операции, които се отчитат задбалансово. Към тях се отнасят главно безусловните, неотменяеми, потвърдени плащания и вземания на банките, оформени посредством разнообразни инструменти: класически банкови гаранции, акцепти, авали, непокрити акредитиви, дериватани лихвени и валутни инструменти: фючърси, опции, суапи

Главен инструмент за изучаване дейността на банките е балансът. Както се вижда, в него са включени всички банкови активи и пасиви към даден момент. Той дава представа за състоянието на банките към определена дата - края на годината (31.ХII), тримесечието или месеца. В него се отчитат като активи всички обекти на собствеността както реални, така и финансови, които притежава банката, в това число касовата наличност, ценните книжа, оборудване, сгради и т. н. Предоставените от банките заеми са също елемент на активите им, защото те представляват задължения на кредитополучателите за получени средства от тях, т. е. вземания на банките, изразяващи бъдещи плащания към тях от клиентите им в съответствие с договорен график (падежи).

Пасивите изразяват цялата парична задлъжнялост на банките, в това число към техните собственици. Те дават представа за източниците за формиране на капитала им, т. е. за това, откъде банките са набрали капитала, с който осъществяват своята дейност.

Балансът на банките изразява не само обема, състава и структурата на техните активи и пасиви, но и платежоспособността им. Подплатежоспособност на банките се разбира възможността им да погасяват всички свои задължения, вписани в пасивите по балансовата стойност, т. е. по стойността, по която са осчетоводени. С други думи, банките са платежоспособни, когато балансовата стойност на активите превишава стойността на пасивите. В този случай разликата между банковите активи и пасиви изразява реалната величина на капитала на банката, представен под формата на акции - обикновени и привилегировани. Този остатък представлява собствения капитал на банката. Следователно банките са платежоспособни в случаите, когато размерът на акционерния им капитал е по-голям от нула. При нулева или отрицателна величина на капитала, представен под формата на акции, те са неплатежоспособни. Когато пасивите превишават активите, банките не са в състояние да погасят задълженията си към депозантите, кредиторите и другите свои контрагенти.

5.2. ПАСИВНИ ОПЕРАЦИИ НА БАНКИТЕ

От баланса се вижда, че в пасивните банкови операции се включват следните две групи операции: първо, операции, свързани с формирането на собствения капитал и, второ, операции, изразяващи мобилизирането на чужд капитал от банките.

Първата и основна операция на всяка банка е формирането на собствения капитал. Без осъществяването на тази операция не е възможно да се открие банка. Централната банка дава лиценз за създаване на търговска банка, при положение че е образуван минимално регламентираният размер на собствения капитал. В съда тя не може да бъде регистрирана, без да е формиран собственият й капитал. Защо това е така и в какви размери и съотношения към активите и пасивите трябва да бъде този капитал на банките ще бъде подробно разгледано в следващите две глави. Тук само ще бъде отбелязано, че централната банка като банка на държавата регулира размера на собствения капитал и съотношението му с активите и пасивите на банките с цел да въздейства по този начин върху рентабилността и ликвидността им. Колкото е по-голям размерът на собствения капитал, толкова е по-ликвидна банката. Регламентирането на изисквания за величината му се налага, поради обстоятелството че невинаги банките се стремят към неговото увеличаване, тъй като собственият капитал има по-висока цена от привлечения (чуждия) капитал.

В позиция ”Собствен капитал” се включват три подгрупи: капитал, печалба и резерви. Печалбата е временна позиция, отразяваща печалбите за даден отчетен период. В края на периода разликата между печалбата и загубата се използва за коригиране равнището на капитала. Резервите представляват провизии, заделени за покриване на бъдещи загуби от текущата дейност.

Операциите, свързани с мобилизирането на привлечени средства, включват в своя състав привлечени средства от банки, от други банкови, финансови и нефинансови институции и от други клиенти. В тази категория пасивни операции се обобщават, от една страна, междубанковите кредити между български банки, от друга страна, външният дълг на страната и, от трета, всички безсрочни, спестовни и срочни депозити на гражданите, както и средствата по разплащателните (текущите) и нетекущите сметки на фирми и организации.

ДЕПОЗИТНИ ОПЕРАЦИИ - второ по значение място в пасивните операции заемат депозитите, изразяващи мобилизиране от банките на чужд капитал. Депозитите представляват 70-90%от банковите пасиви. Те по своята същност са временно свободни парични капитали на финансови и нефинансови институции, както и спестявания на физически лица. Депозитите се задържат за различен период от време в банките, поради което влиянието им върху ликвидността е различно. Депозитите на виждане, изразяващи съхраняваните средства по разплащателните (текущите) сметки на предприятията и по чековите сметки на гражданите, т. е. средствата, обслужващи безкасовите разплащания, могат да се изтеглят от банките без предупреждение по всяко време. Затова те трябва да се използуват по-внимателно при разпределението им по видове активи. Срочните депозити не само се задържат по-дълго по сметки в банките, но и срокът на съхранението им е предварително известен. От гледна точка на ликвидността на банките те изпълняват по-съществена роля в сравнение с депозитите на виждане. Банките невинаги обаче се стремят да увеличават дела им, защото тяхната цена е по-висока и следователно повишават по този начин среднопретеглената цена на активите и пасивите си. Затова Централните банки в някои страни посредством диференцирането на минималните задължителни резерви според вида на депозитите въздействат върху търговските банки да увеличават дела на срочните депозити. Чрез установяването на по-висока резервна норма за депозитите на виждане и по-ниска за срочните депозити се намалява цената на срочните депозити и се създава стремеж у банките да повишават дела им в общия размер на пасивите.

В банките се съхраняват свободните парични средства не само на предприятията и гражданите, но и на бюджета (републиканския и местните) и на бюджетните учреждения. Тези институции държат по сметките си в банките превишението на приходите над разходите си от минали години и от текущата година. Републиканският бюджет съхранява депозитите си в Централната банка, а местните бюджети - в търговските банки. При бюджетен дефицит (в натрупване и текущ) бюджетът се кредитира от банките (Централната и търговските) и това се отразява в актива на баланса им.

РЕФИНАНСИРАНЕ ОТ ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА - в пасивните операции съществено място сред привлечените средства заемат кредитите. Става въпрос за кредити, които банките получават на паричния пазар при нужда от ликвидни средства. Тази пасивна балансова позиция изразява дълга на банките към кредиторите им - Централната банка, други банки, специализирани банкови и небанкови финансови институции, предприятия и граждани.

ПОКУПКА НА РЕСУРСИ НА ПАРИЧНИЯ ПАЗАР - нефинансовите предприятия и гражданите кредитират банките, когато закупуват емитирани от тях собствени облигации, в това число и депозитни сертификати. В баланса трябва да се отразяват както директно получените, така и индиректните кредити на банките, изразяващи дадени гаранции на клиенти. На основата на тези гаранции кредитите се предоставят пряко на клиентите, но кредитиращата банка индиректно кредитира гарантиращата банка, която поема гаранцията да погаси кредита, ако клиентът не направи това. Поетият ангажимент от гарантиращата банка е безусловен, неотменяем и трябва да се осчетоводи. В повечето страни тази операция се отразява в пасива на баланса в позицията "Задължения по акцепт", изразяваща акцептирането от гарантиращата банка на трасирана срещу нея менителница от клиента и следователно поетия ангажимент за плащане. В някои страни, в това число и в нашата, това се оформя задбалансово.

В балансовата позиция "Кредити" се отразяват всички кредити, в това число и получените от Централната банка на междубанковия пазар. В нея не се отчитат ресконтовите операции, защото те по своята същност не са кредитни операции. Когато банките получават кредити на паричния пазар, посочената позиция "Кредити" в баланса се увеличава, което предизвиква увеличаване общо и на пасивите, и на активите им. Чрез тези операции се отразява счетоводно формирането на дълг на банката към кредиторите й, което изисква договаряне и на падеж за погасяването му. С увеличаването на получените кредити нараства делът на привлечения капитал на банките, което предизвиква намаляване в бъдеще на тяхната ликвидност. При ресконтовите операции търговските банки получават, както и при кредитирането, паричен капитал, необходим за осигуряване на ликвидността им. Тези операции обаче не водят до посочените по-горе промени в баланса на банките. Ресконтовите операции не увеличават балансовата позиция "Кредити", което значи, че не увеличават нито пасива, нито актива на банката. Предоставените средства на банките при ресконтирането не се възстановяват на Централната банка от търговските банки, поради което не се договаря и падеж за погасяването им. При настъпване на падежа на полицата Централната банка като последен кредитор събира вземането си от първия длъжник - трасата. Ресконтовите операции само променят структурата на актива - увеличават паричните средства и намаляват вземанията на банките, оформени с менителници. Това за разлика от кредитирането, подобрява ликвидността на банките. Падеж за погасяване на получения от търговските банки паричен капитал при ресконтирането не се договаря, но това не значи, че те не отговарят за възстановяването му на Централната банка. Търговските банки, заедно с другите длъжници по полицата, отговарят солидарно за погасяване на дълга. При регрес паричният дълг се погасява и от нея. По тази причина банките лесно не сконтират полици. Сконтираните полици трябва да отговарят на регламентираните от Централната банка изисквания.

При нужда от ликвидни средства банките продават на паричния пазар ценни книжа, т. е. най-ликвидния си актив след касовата наличност и приравнените към нея средства. Продажбата на ценни книжа, в които банките са авансирали капитал, е нормална банкова операция. Банките могат да направят това и при едно условие: ангажимент за обратна покупка при предварително договорен падеж и срещу заплащане на лихва. Тези операции изразяват, от една страна, продажба на ценни книжа, а от друга, представляват форма на получен кредит от банката. Те са източник за набавяне на ликвидни средства до договорения срок за обратна покупка. От друга страна, чрез тази операция банките участват в спекулативните операции на фондовата борса, резултатът от които се отразява върху доходността им.

В пасивните операции се включват и други операции, извън посочените, посредством които банките формират различни видове задължения към клиенти, държавата и местните органи на управление - обезпечени и необезпечени. За тях по-подробно ще стане въпрос по-късно. Заслужават внимание тук обаче следните две пасивни операции : 1)”Приходи за бъдещи периоди” и 2) ”Други пасиви”. Когато по кредитите се дължи лихва, която не се внася, тя се записва като увеличение на актива на баланса. Балансиращият запис от страната на пасивите са приходите за бъдещи периоди. По същия начин, когато банките закупуват сконтирани менителници по цена под номинала, тези менителници се вписват в счетоводните книги по номинална стойност, а фактически заплатената цена се балансира в пасива като ”Приходи за бъдещи периоди”, т.е. в тази пасивна позиция се осчетоводява разликата между номиналната стойност на сконтираните полици и цената, по която са закупени.

Позиция “Други пасиви“ е твърде обширна. В нея се включват средствата за заплати на банковия персонал, такси и комисионни за ползвани услуги и други.

5.3. АКТИВНИ ОПЕРАЦИИ НА БАНКИТЕ

Направлението на пасивите към едни или други активи е много отговорна задача. При осъществяване на всяка активна операция банките решават стоящата пред тях дилема "Рентабилност-ликвидност", изискваща, от една страна, повишение на рентабилността, а от друга, осигуряване на ликвидността им. Първата и най-съществената операция, която трябва да направи всяка банка, е да създаде предпоставки за посрещане ежедневно на задълженията си към клиентите и всички кредитори, т.е. да осигури текущата си ликвидност. Тя изразява формирането на касовата наличност и на приравнените към нея средства: минималните задължителни резерви на търговските банки в Централната банка, депозити в други банки и в Централната банка, чекове и други платежни документи на инкасо.

ФОРМИРАНЕ НА ПЪРВИЧНИТЕ РЕЗЕРВИ НА БАНКАТА - касовата наличност е най-ликвидният актив на банките, който приема формата на налични пари -  банкноти и монети, намиращи се в банковите каси и трезори. С нея банките посрещат текущо задълженията си към клиентите. Тъй като парите в касите на банките не носят доход, увеличаването на касовата наличност води до намаляване на доходността им. Затова всяка банка трябва да се стреми да минимизира  касовата  си наличност като оптимзира относителния й размер така, че, от една страна, да осигурява ликвидността на банките, а, от друга страна, да не намалява доходността им.

Образуването на минимални задължителни резерви в централната банка е съществен фактор за осигуряване на ликвидността на банките. Тези резерви са задължителни. Със Закона за банките  не е дадена възможност  на банките сами да преценяват дали да формират такива резерви и в какви размери да направят това. Те не само са задължителни, но централната банка регламентира и минимално необходимия им размер. Минималните задължителни резерви образуват ресурс на централната банка за рефинансиране на търговските банки при нужда от ликвидни средства, в това число и при финансови затруднения. Те се съхраняват в повечето страни по безлихвена разплащателна сметка, т.е. за тях централната банка не плаща лихва. И в теорията, и в практиката се дискутира много по този въпрос. Централните банки във всички страни предоставят на търговските банки само лихвени кредити, в това число и за 24 часа, а за минималните задължителни резерви не плащат лихва. Причината за това се крие в ролята на минималните задължителни резерви. Чрез тях централната банка регулира, от една страна, ликвидността на търговските банки, а, от друга страна, заемните им операции и следователно икономическата активност на икономическите агенти. Чрез минималните задължителни резерви търговските банки образуват в централната банка ресурс за рефинансирането им при нужда от ликвидни средства. Централната банка като банка на държавата регулира заемните операции на банките и оттам и икономическата активност в страната: косвено посредством лихвените проценти и пряко чрез установяване на кредити тавани, минимални задължителни резерви и други инструменти за регулиране. Размерът на минималните задължителни резерви се определя от централната банка, изхождайки главно от икономическата политика на държавата и от насоките на развитие на заемните операции на банките. При необходимост от разширяване на икономическата активност в страната централните банки намаляват размера на минималните задължителни резерви и увеличават по този начин заемните операции на банките. Обратно, при ограничаване на икономическата активност тези резерви се увеличават. По този начин посредством задължителните резерви централната банка регулира заемните операции на търговските банки. Световната практика е доказала, че само чрез лихвените проценти, т. е. само косвено, не е възможно да се регулират заемните операции. Имало е случаи, при които и при много високи лихвени проценти търсенето на кредити е било голямо. Затова се налага централните банки да регулират и пряко заемните операции. Пряк  е този инструмент, чрез който централната банка влияе директно върху ликвидността, кредитните отношения и банковата система като цяло. Пряк инструмент са например кредитните тавани, с които на всяка банка се определя пряко (но не индивидуално) таван за кредитиране. Това се прави на базата на относителния дял на кредитите на търговските банки в общия размер на кредитите към края на предходната година. Кредитните лимити влияят чрез мултипликатора и на кредитната експанзия на отделните банки, а оттам и на паричната маса. Тяхната роля като пряк инструмент е изключително голяма.

Регулирането на паричната маса и на кредитната експанзия, осъществявана в банковата система като цяло, се извършва и чрез стимулирането на търговските банки да търгуват помежду си с неизползваните тавани. Прилагането на този инструмент за регулиране на заемните операции е съпроводено и с някои неблагоприятни резултати. По-големите банки, поемащи и по-големи рискове, бързо изчерпват кредитните си квоти, докато в по-малките те остават неупотребени. Това намалява ефективното използване на кредитните ресурси и ограничава конкуренцията между банките. Лихвените проценти по кредитите в банките с бързо изчерпващи се кредитни тавани, обикновено се повишават. Свободните средства се насочват предимно към валутни операции, което води до по-големи и резки колебания на валутния курс.

Минималните задължителни резерви като инструмент за пряко регулиране не само на ликвидността на банките, но и на кредитните операции на търговските банки изпълнява съществена роля. Те са  съществен инструмент, чрез който централната банка влияе върху размера на кредитната експанзия. Те оказват съществено влияние и върху кредитния мултипликатор и следователно върху паричното предлагане. Затова прилагането на различни нормативи (проценти) за минималните задължителни резерви според вида на депозитите, т. е. в зависимост от срока на престояването им в банките, е излишно. Когато тези резерви са еднакви за всички привлечени средства, се опростява прогнозирането на мултипликатора, а на тази основа и монетарният контрол.

Минималните задължителни резерви трябва така да бъдат образувани, съхранявани и използвани, че да се създава известна гъвкавост при тяхното управление от банките. Целесъобразно е да им се разрешава временно да ги ползват по начин, създаващ предпоставки средният размер на минималните задължителни резерви за даден период от време да не е по-малък от полагащия се. Това може би ще се постигне, ако те се съхраняват не по отделна разплащателна сметка в централната банка, а по  разплащателна сметка за клиринговите разплащания. С въвеждането на сетълмента се разрешава търговските банки при извършване на разплащанията помежду си от разплащателната си сметка в БНБ да ползват кредит "Овърдрафт" отначало до размера на внесените минимални задължителни резерви, а впоследствие до 50% от този размер. Технологията на съхраняване на тези резерви в централната банка и на извършване на клиринговите разплащания се опростява  и облекчава  с използването  само една сметка.

Всяка банка може да формира депозити в други банки. Тези депозити по своята ликвидност са приравнени към касовата наличност средства. С тях банките си подобряват ликвидността. Близки до тяхната ликвидност са и чековете и другите платежни документи на инкасо, т.е. платежните документи, изпратени за събиране на вземания на банките.

Съществуват в банковата практика операции с временен характер. Такава е операцията, формираща временната позиция ”Права за закупуване на акции чрез подписка”. Тя отразява стойностите на продадените банкови акции, за които все още не е получено плащане. При получаване на средствата този запис се заличава и се увеличават паричните средства.

КРЕДИТНИ ОПЕРАЦИИ - кредитните операции са най-съществените активни операции на банките. Те заемат и най-голям дял в активите им. Кредитите се движат в рамките от  40 до 60% от активите на банките в развитите страни. В нашата страна делът им  беше до 1996 г.  много  висок - достигаще до 75-80%. От  1998 г.  кредитният портфейл на банките спадна  в сравнение с  1997 г.  от 42 % - 43 % до 27,0 % в общия размер на финансовите активи. От 2001 година нашите банки значително увеличиха дела на банковите кредити в активите си, което създаваше проблеми на централната банка по регулирането на паричната    маса, поради което предприе мерки за санкциониране превишението на предоставяните кредити в размери над регламентираниот нея.

Кредитите са най-малко ликвидният, най-рисковият актив на банките, защото не могат да се превръщат в пари преди настъпване на падежа им. В рамките на предоставените кредити краткосрочните са по-ликвидни, а дългосрочните - по-рискови. Всяка банка се стреми да диверсифицира кредитния си портфейл, като предоставя разнообразни (краткосрочни, дългосрочни и средносрочни) кредити с различна степен на риск. По този начин си подобрява ликвидността и създава предпоставки за повишаване на рентабилността. Чрез диверсификацията на кредитния портфейл не само трябва да се намалява рискът, но и да се осигурява ритмично формиране на доходите на банките.

В теорията и практиката у нас много се дискутира по проблема за кредитирането на бюджета. Трябва ли и в какви размери може да се кредитира бюджетът е въпрос от особена важност. Кредитирането на републиканския бюджет от банките е обективно необходимо. Банковият кредит е един от източниците, при това основен, за финансиране на бюджетния дефицит. В това да се кредитира бюджетът няма нищо страшно. Защо фирмите и гражданите да могат да извършват разходи и преди да са формирали доходите си, а бюджетът да не може? Бюджетът финансира и  производствени разходи, които частният бизнес никога няма да извърши, но които създават предпоставки за неговото развитие. Бюджетът може да инвестира средства и преди формирането на приходите си, стига това да е по-рационално и по-ефективно от народностопанска гледна точка. Негативно от гледна точка на развитието на икономиката и темпа на инфлация е при кредитирането бюджетът да не е равнопоставен с останалите кредитоискатели, т.е. да се ползва с преференции.

Отрицателни са последиците и когато предоставените кредити от централната банка са в обем, по-голям от обективните й възможности, определяни от резервите. И в двата случая чрез кредитирането на бюджета се пречи на развитието на частния бизнес: Първо, защото увеличаването на кредитирането на бюджета намалява кредитите, предоставяни на търговските банки и оттам - на бизнеса  Предоставянето на повече кредити на държавния бюджет намалява възможностите на централната банка за кредитиране на търговските банки. На второ място, централната банка, притежаваща монополното право на парична емисия, може едновременно с предоставянето на повече кредити на бюджета да разширява кредитирането и на търговските банки, но за сметка на увеличаването на паричната емисия и оттам - на паричните си резерви. И в двата случая последиците за развитието на бизнеа  са еднакви. В първия случай при намаляване на размера на предоставяните кредити на бизнеса  се съкращават инвестициите, което води до ограничаване създаването на работни места, а това увеличава безработицата, намалява производството и съответно темпа на икономическия растеж. Във втория случай нарастват обикновено непроизводствените разходи на бюджета, което е съпроводено с увеличаване на съвкупното (агрегатното) търсене, предизвикващо повишаване на цените на стоките и на темпа на инфлация със съпровождащите ги негативни последици. Затова от 1 юли 1997 г. с въвеждането на валутния борд се преустанови кредитирането на бюджета от  централната банка.

ПОКУПКА НА ЦЕННИ КНИЖА (ИНВЕСТИЦИОННИ ОПЕРАЦИИ) - ценните книжа - акции, облигации и дялови участия, са съществен актив на банките и по значение, и по относителен дял в общия размер на активите. В този актив се включват както краткосрочните ценни книжа с фиксиран и променлив доход - елемент на оборотния портфейл на банките, така и дългосрочните - с падеж над една година, формиращи позицията “Дълготрайни финансови активи”. Около 20-25-30% от активите на банките в развитите страни представляват ценни книжа. У нас този актив започна да се формира в банките  със създаването на двузвенна банкова система  , отначаво неговият относителен  дял в общия размер на активите  беше незначителен, но сега се добрижва до този в развитите страни. Ценните книжа са най-ликвидният след касовата наличност актив при наличие на следните две предпоставки: първо, вторичен паричен пазар и, второ, качествени ценни книжа. В тях банките инвестират  капитал, нормата на възвръщаемост на който е обикновено висока. Наред с това,  чрез тях и главно чрез ценните книжа, включени във вторичния резерв на банките, се подобрява ликвидността им. Те, за разлика от другите активи, могат по всяко време да се продават на паричния пазар и по този начин да се осигуряват необходимите ликвидни средства. Това се извършва, без да се увеличават пасивите и активите на банката, а само чрез промяна в структурата на активите им. Нарастват  по този начин паричните средства и се намаляват ценните книжа.

ПОКУПКА НА ВЗЕМАНИЯ (СКОНТОВИ, ФАКТОРИНГОВИ, ФОРФЕТНИ ОПЕРАЦИИ) - същият резултат се получава и при сконтовите, факторинговите операции, както и при форфетирането. При тези три вида операции банките купуват вземания на клиентите си. При сконтовите операции и при форфетирането се купуват вземания, оформени с търговски полици, а при операциите "Факторинг" - и дългове, оформени с други платежни документи - чекове, платежни нареждания и др.

Сконтовите операции изразяват сконтиране от фирмите  в банките  на търговски полици, т. е. покупка от банките на дългови документи - полици, удостоверяващи дълг на едно лице към друго лице. Сконтовите операции са ликвидни операции, ако полиците са качествени (стокови, финансови или кредитни). Тези полици не само са ликвидни, но осигуряват и нормален доход на банките. При нужда от ликвидни средства банките могат да ги ресконтират в централната банка, т. е. да ги продадат (осребрят), преди настъпването на падежа на менителницата по цена, равна на поличната сума, намалена с дисконта (лихвата за времето от ресконтирането до падежа и разноските по ресконтирането). Към сконтиране на полици последните кредитори по полиците (сконтантите) пристъпват в случаите, когато не могат да чакат падежа за погасяване на дълга, за да си получат вземането и не са в състояние да ги превърнат в парични сурогати чрез джиросването им, т. е. не могат да ги превърнат в заместители на налични пари, в оръдие на обръщението (плащането).

Операциите "Факторинг" приличат на сконтовите операции, но са по-рискови. Чрез тях, както и чрез сконтовите операции, банките купуват вземания, оформени с чекове, платежни нареждания и други платежни документи. Когато при тези операции не може да се прави регрес, рискът от  несъбиране на вземанията се поема от банките.

При форфетирането се закупуват по-големи по размер и за по-дълъг срок вземания. При тези операции регрес въобще не може да се прави, което ги прави силно рискови. По-големият риск при факторинга и форфетирането естествено се отчита в цената.

ЛИЗИНГОВИ ОПЕРАЦИИ - банките участват и в лизингови операции както косвено, така и пряко. Косвеното участие, намиращо израз в кредитирането на отделните участници в тези операции - лизинговите организации (наемодателите), наемателите, брокерите за лизинг, представлява кредитна операция, която е елемент на актива "Кредити". При прякото участие в лизинговите операции банките закупуват дълготрайни материални активи -  машини, съоръжения, оборудване и ги предоставят под наем. В този случай банките изпълняватфункции на лизингови организации. Тъй като лизингът е, от една страна, форма на инвестиция, а, от друга страна, форма на кредит - кредит, предоставен в стокова форма, т. е. под формата на производителен, функциониращ капитал, банките  всъщност предоставят кредити на своите клиенти,  само че не в парична форма. По този начин банките участват в образуването на един от източниците за финансиране на дълготрайните инвестиции на икономическите субекти. По своята ликвидност тези операции са близки, дори по-рискови, от кредитните. Затова  централните банки регламентират ограничения за инвестиране на капитал от банките в лизингови операции.

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ - банките инвестират капитал и в дълготрайни материални активи - сгради, оборудване и др. Дълготрайните материални активи заемат сравнително неголям дял в активите им. Те са недостатъчно  ликвидният актив, защото са в натурално-веществена форма. Превръщането им в пари съдържа значителен  риск, продиктуван от несигурността при продажбата. Дали ще се продадат, кога ще стане това и по какви цени са проблемите, които формират риска и намаляват ликвидността им. Затова се регламентират ограничения за създаването им обикновено в процент към собствения капитал. У нас то е в рамките на 50 %.

Предплатените на банките услуги се осчетоводяват в позиция  “Разходи за бъдещи периоди”. С извършването на услугите тези средства попадат по сметките за осчетоводяване на паричните средства.

Позиция  “Загуби за отчетния период”, която  има временен характер. Тя изразява непокритата с резервите на банките загуба от текущата дейност. В края на периода тази позиция се заличава, след като загубите се извадят от позиция  “Основен капитал и фондове на банките” в пасива, т.е. след като се покрият със средства на основния капитал.

Позицията “Други активи” заема значителен дял особено в сборния баланс на търговските банки. В тях се отразяват всички други вземания на банките, неосчетоводени в предшестващите позиции.

КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ: универсални банки, специализирани банки, депозити, спестявания, банкови резерви, свръхрезереви, банкови инвестиции, акцепт, авал, банкови гаранции, дериватни инструменти, банков баланс, активи, пасиви, консолидация, конкуренция.