ЦЕНТРАЛНА (ЕМИСИОННА) БАНКА НА ДЪРЖАВАТА

1. ВЪЗНИКВАНЕ  НА ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА

Централните банки  възникват на основата на търговските  банки, поемайки дейността им по емисята на банкноти.  Те първоначално  се обособяват като емисионни банки и постепенно се превръщат в централни  банки, т.е. в банки на банките, обслужвайки само търговските банки и държавата.  Поемайки емисионната функция от другите банки, централаната  банка става  банка на държавата, изпълнявайки нейни функции и главно по регулирането на икономиката.

Превръщането на емисионните банки в централни банки става в различни исторически периоди в отделните държави.  Счита се, че първата централна банка е възникнала през 1668 г., а  това е  Шведската държавна банка. Английската  банката възниква  през 1694 г. с частен акционерен капитал. Бълграска народна банка е създадена  през 1879 г., а през 1880 г. започва да сече монети и реално се създава паричната система в България.

2. СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ НА ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА

Централната банка е банката на държавата и банка на банките. Затова тя посредством редица  инструменти с различен характер  регулира паричната маса,  кредитните операции на търговските банки и тяхната целева насоченост, както и обема на необходимите им резерви за  осигуряване на кредитната дейност и на ликвидността им.

Българската народна банка като централна банка изпълнява много и разнообразни функции,  по-важните от които са следните:

1. БНБ съхранява минималните задължителни резерви и депозитите на банките, които се наричат резерви.  Тези резерви  имат стратегическо значение при управлението на паричното предлагане.

2. Централната банка осигурява механизма на разплащанията между търговските банки;

3. БНБ е касиер на държавата. Тя осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет. Банката изпълнява ролята на фискален агент на правителството.

4. Централната банка съхранява и регулира златните и валутните резерви на държавата. Осъществявайки това, тя регулира валутния курс, паричната емисия, както и вноса и износа на стоки и капитали и съответно платежния баланс. Изпълнението на тази функция  от БНБ съществено се промени  с внедряването на валутния борд в нашата страна.

5. Централната банка създава нормативната база на банковата система, която се утвъждава от Народното събрание.

6. БНБ осъществява надзор  върху дейността на всички банки, влизащи в банковата система.  Органите за банков надзор извършват периодично проверки с цел да се установи рентабилността, ликвидността и капиталовата адекватност на банките, както и изпълнението от банките на регламентираните от централната банка правила и ограничения. При тези проверки  се цели установяването на недобра организация в работата, съмнителни операции и корупция. Не във всички държави надзорните функции се осъществяват от централната банка.

7. Най-съществената функция на всяка централна банка намира израз в отговорността й за състоянието на паричното предлагане. Тя се състои в регулирането на парите в съответствие с потребностите на икономиката. Тази функция изисква привеждането на количеството пари в обръщение в съответствие с равнището на производството, заетостта и осигуряването на относително стабилно равнище на цените, както и регулирането на лихвените проценти. С въвеждането на валутния борд мястото и ролята на БНБ при регулирането на паричното предлагане  съществено се промени.

Докато повечето функции имат рутинен характер, правилното управление на паричното предлагане изисква използването на специфични за дадена страна в конкретни условия мерки и инструменти, които са елемент на кредитно-паричната политика на централната банка и нейната ефективност, като: операции на открития пазар, регулиране на резервната норма, равнище на лихвения процент.

3. СТРУКТУРА НА ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА

3.1. Организационна структура на централната банка

Структурата на централната банка и на банковата система като цяло в нашата страна  е регламентирана със Закона за Българската народна банка и Закона за кредитните институции.

Съгласно тези закони  Българска народна банка е централната банка на държавата. Тя е юридическо лице, което се отчита за своята дейност пред  Народното събрание.

Със Закона за БНБ, с който се въведе и валутният борд  се обособяват три управления:  “Емисионно”, изпълняващо функцията на паричен съвет, “Банково” и “Банков надзор”. По решение на Управителния съвет на БНБ могат да се създават и  се създават и други управления и служби.

Основната функция на Управление “Емисионно е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ,  осъществявайки ефективно управление на международните валутни активи на банката. Управление “Банково” при възникванена системен риск за стабилността на банковата система осъществява функциите на кредитор от последна инстанция при условията, регламентирани в нормативната база. Надзорът върху банковата система се осъществява от Управление “Банков надзор”. Вътрешният контрол  върху финансовата дейност на Българска народна банка се осъществява от главен ревизор, избран от Управителният съвет на банката, след одобрение на Председателя на Сметната палата.

По отношение на организационната структура на БНБ до 1997 г.  и след въвеждането на валутния борд  може много  да се спори. Сега е направено опит тя  да бъде  съобразена в известна степен с опита на развитите страни и с основните принципи на паричните системи в страните, в които са въведени парични съвети.  Важно от гледна точка на целите е чрез нея да се постигнат следните два резултата:

1. Да създава възможност, от една страна, за по-тясна специализация на банковите специалисти - за по-детайлно и задълбочено познаване на отделните банкови  функции и  операции с цел правилното им извършване в практиката, и, от друга страна, за пълно обобщаване на дейността на централната банка с оглед цялостното обхващане на всички функции и операции, за да бъдат постигнати целите, за които е създадена БНБ.

2. Да се намаляват управленските разходи.

3.2. Организация на управлението на централната банка

Управлението и ръководството на Българската народна банка се осъществява от Управителен съвет, управител и трима подуправители. Основен орган за управление  на нашата парична и банкова система е Управителният съвет на БНБ, състоящ се от управителя, тримата  подуправители и трима други членове. Управителят и подуправителите се избират от Народното събрание за срок от шест години., а останалите трима членове се назначават от Президента на републиката. Установяването на такава продължителност на мандата на членовете на Управителния съвет отговаря на условията, в които функционира банковата система в България. В САЩ продължителността на срока на пълномощията на членовете на Съвета на управляващите е 14 години, като на всеки две години се подменя един член на Съвета. Това се прави с цел да се даде възможност на Съвета да действа последователно, да бъде независим, като се ползва с автономия,което пък изисква участието в този съвет  на компетентни и знаещи хора, стриктно спазващи служебните си задължения.

Управителният съвет у нас отговаря за общото ръководство и контрол и за работата на паричната и банковата система в страната. Ефективността на управлението му, което трябва да съответства на обществените интереси и да способства за общото икономическо развитие, се постига с помощта на възприетата техника за управление на паричното предлагане и за регулиране на паричното търсене. 

4. ОПЕРАЦИИ НА ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА

Операциите на централната банка дават представа за дейността й като банка на държавата и банка на банките. В баланса на Централната банка се концентрира цялостната й дейност, произтичаща от мястото й в банковата система и държавата, както и от функциите, който дават концентриран израз на  същността й.

От текстове на Закона за Българската народна банка се вижда, че Центраната банка в нашата страна не влиза в делови контакти с нефинансовите предприятия и гражданите. Своите операции тя осъществява със собствени и привлечени средства. Със собствени средства се формира основният капитал на Българската народна банка, който съгласно Закона за БНБ е в размер на 20 милиона лева. Със собствени средства се образува и фонд “Резервен” на банката, който служи за покриване на реализирани от нея загуби. В този фонд се отчисляват средства в рамките на 25% от годишното превишение на приходите над разходите на БНБ. Средствата на фонда се използуват за покриване на загуби на банката.

Превишението на приходите над разходите на Българската народна банка служи не само за формиране на фонд ”Резервен”, но и за покриване на безнадеждни или съмнителни вземания, както и за образуване на фондове със специално предназначение по решение на Управителния съвет. Остатъкът от това превишение се внася в приход на държавния бюджет в срок до 4 месеца след края на финансовата година.

Балансът на Българската народна банка показва неблагоприятни резултати, когато активите й по стойност спаднат под сумата на задълженията и внесения собствен капитал. В случаите, когато този недостиг не може да се покрие със средства от фонд ”Резервен”, Министърът на финансите попълва  основния капитал на банката до размера на недостига. Тези  средства  се връщат в бюджета от реализираното годишно превишение на приходите над разходите на банката,  преди  отчисляването на сумите за фонд “Резервен.

Пасивите на централната банка - формират общия размер на банковите резерви, които включват:

1. Парите в обръщение - налични пари под формата на банкноти, намиращи се  извън централната банка, т.е. в касите на търговските банки, в касите на икономическите агенти и други институции, както и в гражданите. Те са елемент на банковите резерви и в това число на паричната база и изразяват, наред с другите пасиви на централната банка, задълженията  й  към обществото, намиращо краен израз в запазване на покупаотелната сила на паричната единица. Тези средства са извън централната банка и в същото време ресурс за кредитиране на бюджета и на банковите институции. Увеличаването на този пасив се прави при кредитирането и изразява  направена парична емисия;

2. Свръхрезервите и минималните задължителни резерви на търговските банки в централната банка, посредством които централната банка регулира ликвидността и кредитните операции на търговските банки;

3. Депозитите на републиканския бюджет в централната банка, изразяващи превишенията на приходите над разходите от минали години и от настоящата година.

Активите на централната банка - представляващи  форма  на пасивите и собствения й капитал, дават представат в какво е инвестиран капиталът й, основната фунция на която е да прави паричната емисия и да регулира дейността на търговските банки и икономическите процеси в страната. Активните й операции,  изразяващи  рефинансирансето  на търговските банки,  кредитирането на държавните бюджети и регулирането на икономиката са следните:

1. формиране и регулиране на златните и валутните резревни на държавата. Централната банка посредством този актив регулира размера на паричната емисия, валутния курс, вноса и износа на страната, както и състоянието на платежния и текущия баланс. В условията на валутен борд паричната емисия трябва да бъде обезпнечена с чуждестранна валута в размер най-малко 100 - 120 %.

2. покупко-продажба на чуждестранни високоликвидни и доходоности ценни книжа, емитирани от правителства и централни банки на развитите държави, които лесно се деноминират в чуждестранна валута.  Съществено място във външните активи на централната банка заемат тези закупените чуждестранни ценни книжа, чиято роля е главно създаване на допълнителни доходи от чуждестранната валута, необходима за обезпечение на паричната емисия.

3. вземания от държавния бюджет, изразяващи предоставените кредити на държавния бюджет с цел покриване на бюджетни дефицити. Растежът на този актив е ограничен в условията на валутен борд, тъй като със Закона за Централната банка е забранено кредитирансето на бюдтжет, освен по изключение.

4. вземания от търговските банки, изразяващи рефинансирането им от централната банка с цел регулиране на ликвидността и кредитните им операции. Доколкото е забранено рефинансирането и на търговските банки от централната банка в условията на паричен съвет, освен по изключение, размерът му също е ограничен.

До въвеждането на валутния борд Българска народна банка можеше, както и всички банки по света:

1. да сконтира представени й от банките и другите финансови институции търговски ценни книжа, които са платими в страната в срок от 3 месеца и носят подписите поне на две задължени лица с доказана платежоспособност;

2. да отпуска на банките и финансовите институции кредити за срок от 3 месеца срещу залог на злато, ценни книжа, чуждестранна валута и други активи, определени от Управителния съвет.

3. да предоставя  на банките необезпечени краткосрочни кредити при условия, определени от Управителния съвет, само когато такъв кредит е изключително необходим за посрещане на изискванията за ликвидност на банката- кредитополучател.

В  действащия Закон за БНБ е записано, че всичко това не може да се прави сега. Българска народна банка не може да предоставя кредити на банки, освен по изключение при възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система, Българска народна банка може да предоставя кредити в левове на платежоспособна банка за срок не по-дълъг от 3 месеца, ако те са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързоликвидни активи.

Предоставяне на кредити в тези случаи  може да се извършва само до размера на превишението на левовия  еквивалент на брутния международен валутен резерв спрямо общата сума на паричните задължения на Българска народна банка.

Всички печалби на банката, възникващи от изменения в оценката на банковите активи или задължения в злато или изразени в злато или чужди валути в резултат на промяна в цената или в обменните курсове на златото или чуждата валута по отношение на лева, се отнасят по специална резервна сметка.

5. МЯСТО  НА ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА В БАНКОВАТА СИСТЕМА

Както в повечето страни по света, Централната банка у нас е държавна банка. В някои държави, като например САЩ, Централните банки не работят само с  капитал на държавата. Федералният резерв в САЩ, изпълняващ функциите на централна банка е частна собственост - акционерно дружество. Всички централни банки, независимо от формата им на собственост, се управляват от държавата.

Централните банки, в това число и частните, за разлика от частните предприятия, не се ръководят в своята дейност от стремежа за реализиране на по-голяма печалба. Те провеждат политика, която трябва да съдейства за подобряване на състоянието наикономиката като цяло. Следователно дейността им влиза в противоречие с естествения стремеж на всеки собственик към печалба.

Макар че стемежът към печалба не е главната цел на централните банки, тяхната дейност всъщност носи печалба  главно поради наличието в тях на ценни книжа на държавата, както и в резултат на инвестиране на капитала  им за рефинансиране на търговските банки и кредитиране на държавния бюдшжет в различни форми.  Част от тази печалба след покриване на текущите им оперативни разходи се насочва в държавния бюджет.

Като банка на банките централната банка прави за банките това, което банките правят за своите клиенти - предприятията и гражданите. Именно за това централните банки се наричат “банки на банките”. Както търговските банки и спестовните каси набират депозити от клиентите си и им предоставят кредити, същото правят и централните банки. Събират депозити от търговските банки и спестовните каси и ги кредитират. но централните банки изпълняват и трета много важна функция, която не осъществяват търговските банки и спестовните каси. Тази функция изразява пускането на налични пари в обръщение, което образува предлагането на книжни пари в икономиката.

Българската народна банка като централна и  емисионна банка стои в центъра на нашата парично-кредитна система. Тя е банката, която носи главната отговорност за стабилността на лева и на банковата емисия като цяло. Основната непосредствена цел  на Българската народна банка, формулирана в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закона за Българската народна банка: ”е да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността  на националната парична единица чрез провеждане на парична и кредитна политика в съответствие с изискванията на този закон и да съдействува за създаването и функционирането на ефективни платежни механизми.. Българската народна банка има изключителното право да емитира банкноти  и монети в страната. Тя регулира и контролира дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите”

Съхранявайки едновременно свободните парични средства на търговските банки и осъществявайки разплащанията между тях, централните банки са техен кредитор и то кредитор от последна инстанция. Това на практика се прави чрез сконтовите операции или чрез предоставяните директни целеви кредити, изразяващи т.нар. рефинансиране на търговските банки. В условията на валутен борд централните банки не са кредитори от последна инстанция.

Централната банка участва в определянето на различни стандарти, критерии, ограничения, които регулират поемането на рискове от търговските банки и последиците от тях. За централната банка е характерна и способността да подпомага банковата система при поемане на ликвиден риск. Чрез ”сконтовия механизъм” и при кредитирането тя осигурява ликвидност на търговските банки и на банковата система като цяло, особено в периода на финансово напрежение.

Много важно е при осъществяването на банковия надзор централната банка да отчита факта, че търговските банки са самостоятелни банкови институти и в съвременните условия трябва да заемат действително полагащото им се място в банковата система и да засилят ролята си за развитие на националното стопанство. Националната банка може да съдейства за това, насочвайки тяхната кредитна политика, като същевременно зачита свободата на действията им и не създава пречки и трудности пред тях.

6. НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА

Мястото на Централната банка в банковата система може да се определи, като се даде отговор на следните въпроси:

1. Коя е дългосрочната цел на Централната банка и от какви основни принципи трябва да се ръководи тя при осъществяването  ?

2. В каква степен Централната банка може да бъде независима от законодателната и изпълнителната власт ?

В икономическата литература се възприема като аксиома, че повишаването на материалното благосъстояние, което се проявява в повишаване на заетостта и жизнения стандарт, е основна дългосрочна цел на макроикономическата политика. Тъй като тези резултати се постигат чрез трайно стопанско развитие, изводът е, че икономическият растеж е главна дългосрочна цел на стопанската политика. На основата на тази макроикономическа цел  централната банка, с провежданата от нея парична политика, трябва да овладява инфлационния процес. Цените са сигнали, които насочват инвестициите и разширяват рентабилните производства. Поради това поддържането на стабилност на цените трябва да бъде главната цел на централната банка, постигана чрез използваната от нея кредитно-парична политика.

Наблюдава се различие в значението, което Централните банки в отделните страни или в една и съща страна през различни периоди придават на ценовата стабилност като цел на тяхната политика в сравнение с другите краткосрочни и средносрочни макроикономически цели. Нисък постоянен темп на инфлация понякога може да е за предпочитане поради високата цена, която трябва да се плати в краткосрочен план, за да се постигне стабилност на цените. В някои случаи голямо значение се придава на краткосрочната стабилизация на местните финансови пазари или на пазарите за чужда валута. Такава ориентация обаче може да се окаже вредна, ако се позволи да се засенчи основната цел, като се допусне силно забавяне постигането на ценова стабилност, или ако продължително се отлага преследването на ценова стабилност.

Икономическата теория и емпиричните изследвания доказват, че Централната банка може да осъществи целта си за стабилност на цените и ограничаване на инфлацията, ако институционалната й организация й осигурява висока степен на независимост по отношение на правителството и другите органи на изпълнителната власт. Независимостта на Централната банка не е самоцел, а средство за реализиране на нисък темп на инфлация, т.е. за постигане на крайната цел на кредитно-паричната политика.

Автономността на Централната банка зависи главно от начина на решаване на следните групи въпроси:

1. Как се определят, назначават и каква е продължителността на мандатите на Управителя на Централната банка и на членовете на Управителния съвет и подуправителите?

2. Каква е процедурата за формиране на паричната политика и особено кой и как поставя целите й и по какъв начин се решават евентуалните конфликти в това отношение между Правителството и Централната банка?

3. Какви цели поставя Законът пред Централната банка?

4. При какви условия държавата може да ползва заеми от Централната банка? Какви са ограниченията по отношение на размера, срочността, лихвения процент и пр.

У нас Българската народна банка като централна банка на Република България 1 е самостоятелно юридическо лице със седалище в София. Подчинена е непосредствено на Народното събрание.

Българската народна банка не притежава пълна самостоятелност при формулирането и осъществяването на кредитно-паричната политика. Характерът на тази политика (експанзионистична, рестриктивна или неутрална) се решава от Народното събрание на България чрез утвърждаване на непосредствените й  количествени параметри.  БНБ е банка на държавата и е необходимо Народното събрание да регламентира критериите и ограниченията на нейната дейност. Централната банка като банка на държавата предлага количествено определени конкретни показатели на паричната политика, но изпълнява подчинена роля, т.е. тя сама не взема окончателно решение за контролните числа на кредитно-паричната политика, които трябва да следва (чл. 1, ал. 2 от Закона за БНБ). Централната банка обаче трябва сама решава по какъв начин да се използват отделните инструменти на паричното регулиране и в това отношение следва да е напълно независима от органите на изпълнителната власт - Правителството и Министерството на финансите. Доколкото такава независимост  през периода до 1996 г , т.е. в началото на банковата реформа,  Българска народна банка не можа да си осигури, както и поради обстоятелството, че паричната й политика не беше рационална и ефективна, от 1997 година се въведе валутният борд.