БАНКОВАТА СИСТЕМА

1. СЪЩНОСТ, СЪСТАВ И СТРУКТУРА НА БАНКОВАТА СИСТЕМА 

Банковата система представлява съвкупност от  банкови институции, които на  основата на регламентирани от държавата  законови норми осъществяват  взаимовръзки помежду си,  както и  със своите клиенти и други институции - правителствени и и нправителствени  с цел постигане  на  определени резултати, водещи до изпълненито на икономическата,  парично-кредитната, лихвената и валутната политика  на държавата.

За да могат банките да изпълнят своята роля в обществото, е необходмо банковата система да бъде организирана по начин, създаващ условия за това. Организацията и структурата на банковата система зависят от системата на организация и разпределение на резултатите от производството между членовете на обществото, т.е. от формата на икономическа организация на производството. В условията на централно планираните икономики организацията на банковата система е една, а в условията на пазарна икономика - съвършено друга.

Сърцевината на добре функционизираща пазарна икономика са добре работещите  финансови, в това число парични и  капиталови пазари,   в основата на които   стои  добре организираната  банкова система.

Банковата система в условията на пазарна икономика има двузвенен характер, т.е. изградена е главно на две нива: 1) на по-висшето ниво се намира  централната банка (у нас Българската народна банка - БНБ) и 2) на по-нисшето ниво -  търговските банки и другите специализирани банкови институции (спестовни каси, инвестиционни и ипотекарни  банки и др.), както и специализираните финансови (небанкови) институции (пенсионни фондове,  застрахователни компании,  финансови къщи) и др.

Двузвенна банкова система   функционира у нас от 1989 г., когато се създадоха отначало около десет специализирани отраслови държавни търговски банки, всяка от които предоставяше дългосрочни кредити само на отрасъла, за който бе създадена - електоника, селско стопанство и др. През 1989 - 1990 г. тези банки бяха преобразувани в търговски банки с универсален характер с право да кредитират всички области на икономиката както с дългосрочни, така и с краткосрочни кредити. През същата година 59-те клона на БНБ се преоформиха в обикновени търговски банки. През 1992 г. се създаде Банковата консолидационна компания (БКК), която имаше  за задача да консолидира държавните банки с цел: първо, да се създадат по-големи и по-конкурентоспособни банки на вътрешния и международния пазар, второ, да се подобри и облекчи обслужването на големите предприятия и, трето, да се подготви и осъществи приватизацията на държавните банки.

Изграждането на двузвенна банкова система в нашата страна се направи с цел постигане на следните  два резултата: 1) възникване на стимули в търговските банки да кредитират рентабилни и ликвидни предприятия и ефективни инвестиции и 2) създаване на предпоставки за оптимизиране равнището на лихвените проценти както за кредитите, така и за депозитите. На основата на тези предпоставки и резултати банките могат да изпълнят своята роля в обществото

В условията на еднозвенна банкова система  и  държавна форма на организация на банките и предприятията такива стимули не могат да възникнат.  В условията на централно планирани икономики и еднозвенна банкова система ролята на парите е много ограничена.

В тези условия пред банката не стоеше проблемът за ликвидност, защото кредитиращата банка  /БНБ у нас/ беше и емисионна. В тези условия не стоеше проблемът за намиране на ликвидни средства в национална валута за посрещане на задълженията й  към депозантите и кредиторите. Тя разполагаше с еластичния ресурс “Парична емисия”. По  тази причина пред нея не стоеше и  проблемът  на кого и за какво да предоставят кредити. Много често централните планиращи и управляващи държавни органи се намесваха при вземане на решение за кредитиране. 

Лесното правене на пари в условията на еднозвенна банкова система не пораждаше проблеми за ликвидността на банката, но намаляваше ролята на банковите инструменти: пари, кредит, лихва при управлението на икономиката. Известно е, че за ефективно използване на ресурсите се мисли само тогава, когато са ограничени. Ако емитирането на пари няма граница или неговата граница е доста еластична, пред банката не стои проблемът за ефективното използване на парите, т.е. за това, на кого и за какво  да се предоставят кредити. Липсата на заинтересованост от ефективното направление на финансовите ресурси намалява ефективността и от използването на материалните и трудовите ресурси, т.е. на всички фактори на производството, и в крайна сметка намалява ефективността и конкурентоспособността на националното произвоство.

В условията на двузвенна банкова система проблемът за ликвидността на банките стои с особена острота. Търговските банки и другите специализирани банкови институции могат да предоставят кредити само в рамките на мобилизираните от тях ресурси. Те не разполагат с еластичния ресурс “Парична  емисия”. Следователно, за да бъдат ликвидни, е необходимо предоставяните кредити да се погасяват в договорените срокове, а това изисква  кредитополучателите да са рентабилни и ликвидни  и  кредитираните инвестиции ефективни (с добра възвръщаемост). Ако това не се постига, банките ще бъдат затруднени да посрещат задълженията си към клиентите и кредиторите, както и показа нашата практика.

Основен инструмент,  посредство който банките участват в управлението на икономическите процеси са лихвените проценти. Това изисква оптимизиране на тяхното равнище. Правилното установяване на лихвените проценти както за кредитите, така и за депозитите стои в основата на регулирането на икономическата активност от банките.

Оптимизирането на лихвените проценти  изисква правилното установяване на съотношението между търсенето и предлагането на паричен капитал. Това може да стане само при двузвенна банкова система, в условията на която се създава реален паричен пазар и реална конкуренция на паричния пазар. Без това не е възможно да се оптимизира равнището на лихвените проценти.

Двузвенната банкова система е необходимо, но недостатъчно условие за оптимизиране равнището на лихвените проценти и особено на лихвените проценти за депозитите. По отношение на лихвените проценти за депозитите е възможно банките и в условията на двузвенна банкова система да се споразумеят и да ги поставят на равнище, по-ниско от обективно необходимото. За да се предотврати такова поведение на банките, е необходимо наличието и на реален пазар на ценни книжа, т.е. реален капиталов пазар, в това число организиран - фондова борса. Акциите и акционерният пазар като алтернативна форма на кредита могат да въздействат при своето движение върху равнището на лихвените проценти на депозитите. Ако тези лихвени проценти са необосновано занижени, банковите клиенти биха си изтеглили капитала от банките и биха го насочили в икономиката под формата на акционерен капитал, носещ по-високи доходи. Това би намалило, първо, пасивите на банките, второ, активните им операции и, трето, на тази основа доходността. Реакцията на банките в резултат на това ще бъде повишаване на лихвените проценти на депозитите  и  поставянето им на оптимално равнище.

Следователно банките могат да изпълнят своята роля в условията на двузвенна банкова система при наличието на реален стоков и финансов пазар - паричен  и капиталов пазар. 

Съществена задача при усъвършенстването на ролята на банковата система у нас е изграждането на съответните институционални структури, които биха могли да изпълнят посочените функции и задачи от банките.

От 1997 г. насам върху организационната структура на банковата система у нас въздействат главно две тенденции: първо, тенденция на либерализиране на банковия сектор, свързана със създаването на нови банки и, второ, тенденция на консолидация  и приватизация на държавните банки, изразяваща сливането на по-малките банки и образуване на по-големи и, трето, усъвършенстване на структурата на банковата система.

Развитието на структурата на банковата система от 1994 г. е свързано със създаването на  частни банки, както и с  недостатъчния контрол  при изграждането  им. През 1995 година частичните ликвидни кризи на отделните търговски банки се превърнаха в сериозна ликвидна криза на почти всички  търговски банки, която прерастна през 1996 г. в безпрецедентната в най-новата история на България финансова криза, свързана почти с хиперинфлация и рязко обезценяване на националната парична единица. В резултат на това  19   банки фалираха и се  въведе валутният борд.

2. КОНКУРЕНЦИЯ МЕЖДУ БАНКИТЕ 

Банковата система трябва да се изгражда по начин, създаващ необходимите предпоставки за конкрунеция на банките с цел повишаване на крайните резултати от дейността им. В теорията са описани две теории за конкирунцията:

- теорията за съвършенната конкуренция

- теория за действителната конкуренция

Според първата теория пазарът се добрижада до съвършенната конкуренция, когато има повече  банки. В този случай цената на банковите продукти в почти еднаква степен удовлетворява и двете страни в конкретните взаимоотношения. Във връзка с постигането на това се провежда либерализацията  на банковите услуги.

В развитите страни се счита, че теорията за съвършанната конкуренция не отговаря на съвременните изисквания за конкуренция и по тази причина възникна теорията за действителната конкуренция, според която банките трябва да търсят при конкуренцията не най-добрите резултати,  а удовлетворяването на поетите от тях ангажименти към клиентите им. В конкуренцията трябва да се постави ударението не върху количеството, а върху качеството на банките, доверието към тях, сигурност и прецизност на предлаганите услуги, а не ценовата конкуренция.

Предимството на големите банки  е главно в това, че клиентите им са сигурни, че:

- няма да фалират;

- кредитното обслужване няма да бъде спряно или ограничено, поради финансови затруднения на банката;

- голямата банка с добро финансово и капиталово състояние ще се грижи добре за клиентите си, ще бъде точна, коректна, конфиденциална  и ще защитава техните интереси.

Не би следвало от гледна точка   конкренцията за клиенти банките да намаляват лихвените си проценти за кредитите и да увеличават лихвеното равнище на депозитите.

Ако банките с цел да печелят клиенти понижават изискванията си към тях при предоставяне на кредити и това е установена практика, рано или по-късно  тази практика  би довела до  дестабилизация на банковата система.

3. БАНКОВ НАДЗОР 

Поради специфичния характер на банковия бизнес, банките да работят главно с привлечен капитал, т.е. с капитала на икономическите агенти и гражданите, държавата  упражнява контрол върху тяхната дейност, наричащ се банков надзор.  Чрез него се защитават интересите на вложителите на капитала в банките - депозанти и кредитори. Банковият надзор може да се осъществява от централната банка, Министерство на финансите или специализирана независима институция.  У нас се извършва от централната банка със специализирано за това звено  управление “Банков надзор”.

На  основата на нормативната  база, свързана с управлението на банките - закони и наредби, банковият надзор упражнява контрол за:

1. минималния размер на собствения капитал - 10 млн.лева;

2. формиране на състав и структура на собствения капитал в рамгите на регламентираните ограничения и показатели за капиталова адекватност;

3. притегляне на риска на активите;

4. оценка на ликвидността на банката, посредством показателите за ликвидност;

5. оценка на кредитния и на инвестиционния портфейл;

6. оценка на стабилността на пасивите;

7. оценка на адекватността на целевите резерви;

8. оценка на кредитния риск на кредитния портфейл и на другите активи;

9. оценка на рисковите кредитни експозиции;

10. оценка на оперативния,  ликвдния, кредитния, инвестиционния риск;

11. оценка на вътрешния контрол.

4.  БАНКОВИТЕ ФАЛИТИ И СТАБИЛНОСТТА НА БАНКОВАТА СИСТЕМА

При ликвидни и капиталови затруднения  на банките най-същественият проблем, с който трябва да се започне при очакван фалит е да се оцени до каква степен  той би се отразил на стабилонстта на банковата система  и по-специално би предизвикал фалити на други банки.

Повишаване равнището на надеждност и стабилност на банковата система представлява главна цел на самите търговски банки, както и на регулирането на дейността на банките от държавата посредством централната банка. Това намира непосредствен израз в регулирането на тяхната ликвидност, капиталовата адекватност и рентабилност.

Банковите фалити могат да бъдат предизвикани от следните причини:

- Намаляване на балансовата стойност на активите;

- Загуби от текущата дейност на банките;

- Неликвидност на банките.

В своята съвкупност тези причини водят до намаляване на собствения капитал на банките. Когато размерът на собствения капитал на дадена банка падне под нула, тя става неплатежоспособна, т.е. не е в състояние да извършва плащания към контрагентите и кредиторите си. При такава ситуация нейните пасиви (задълженията) са по-големи от активите й. В подобни случаи се поставя въпросът за прекратяване на дейността на банките. Дейността на банките може да се прекрати по два начина: чрез доброволна ликвидация и чрез обявяването им в несъстоятелност.

При ликвидни и капиталови затруднения  на банките най-същественият проблем, с който трябва да се започне при очакван фалит е да се оцени до каква степен  той би се отразил на стабилността на банковата система  и по-специално би предизвикал фалити на други банки.

Цената на банковия фалит и особено обществената стои в основата на вземане на решение  от централната банка като банка на държавата и банка на банките за обявяване на банката в несъстоятелност с всичките последствия или за оказване на помощ за излизане от затрудненото положение и запазване на банката.

Доброволна ликвидация на банка се извършва с решение на органа, който я е образувал, след предварително разрешение на централната банка. Такова разрешение се дава само, ако се установи, че банката е платежоспособна и разполага с достатъчно ликвидни средства, за да заплати незабавно своите задължения към депозиторите и останалите кредитори.

Производство за обявяване на банка в несъстоятелност се извършва както по предложение на централната банка, така и по предвидените от закона случаи.

Проблемът за банковите фалити стои с особена острота във всички страни по света. Ролята на банките в икономическата система прави фалитите им изключително опасни за развитието на отделните предприятия и институции и на икономиката като цяло. Този проблем става актуален  и в нашата страна.

Най-често банкови фалити възникват при наличието на значителен размер несъбираеми заеми. Непогасените на падежа заеми - главницата, заедно с лихвата стават просрочени. С просрочените заеми в различните страни се постъпва по различен начин. По принцип с възникването се появява и проблемът за отписването на такива заеми от баланса, т.е. банките нямат право да включват тези заеми в баланса си. Най-строго се отнасят към просрочените заеми в САЩ. След като заемите престанат да носят доход на банките обикновено се изключват във възможните най-кратки срокове от банковите активи. В повечето страни това се извършва след изтичането на по-дълъг период - около три месеца от момента на прекратяване плащането на лихви по заемите..

До 1997 г. в нашата страна  несъбираемите вземания  се отписваха от баланса, ако кредитът не е обслужват повече от една календарна година.  Понастоящем  в сега действащия Закон за кредитните институции няма регламентиран срок  за изписване на необслужваните кредити от баланса на банките.

Ако  непогасените в срок кредити не се отписват от банковите активи своевременно, те не водят пряко до фалит на банките, но  носят  други загуби и както за банките,  така и за обществото като цяло.

Централната банка като банка на банки  би следвало да си позволи да окаже помощ на банки във финансови затруднения, ако са в състояние да излязат от тези затруднения, използвайки рационално ресурсите си - собствени и привлечени. Тя би могла да им съдейства за стимулиране насочване на предоставяните кредити за реален капитал, резултатите от което ще бъдат: 1) увеличаване на доходите им и 2) повишаване на икономическия растеж и преструктуриране на икономиката-

5. ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ И РЕГУЛИРАНЕ НА БАНКОВАТА СИСТЕМА 

От средата на 20 век  върху организационната структура на банковата система в България въздействат главно две тенденции: 
- първо, тенденция на либерализиране на банковия сектор, свързана със създаването на нови банки и, 
- второ, тенденция на консолидация  и приватизация на държавните банки, изразяваща сливането на по-малките банки и образуване на по-големи и, трето, усъвършенстване на структурата на банковата система

КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ: емисионна банка, централна банка, ипотекарна банка,  депозитарна банка, конкуренция, консолидация, рекапитализация, фалит, финансова несъстоятелност, валутен борд, двузвенна банкова система.