СЪЩНОСТ, ФОРМИ И РОЛЯ НА КРЕДИТА

1. СЪЩНОСТ НА КРЕДИТА

По  отношение на същността на кредита много се дискутира както в теорията, така и в практиката. Широко е разпространено становището, че кредитът представлява доверие - доверие, което кредиторът оказва на длъжника, или доверие, което дебиторът може да предизвика у кредитора.

Доверието като елемент на кредитните отношения  безспорно има своето значение за тяхното съществуване. Без доверие тези отношения въобще не могат да възникнат. Но без доверие не може да се осъществи нормално и нито една икономическа дейност. В основата на всеки бизнес стои преди всичко доверието между партньорите. 

Често кредитът се разглежда като двустранна сделка, свързана с предоставянето на пари или материални ценности на възвръщаема основа за определен  срок, т.е. срещу връщане на тяхната равностойност след изтичане на съответния период в заме стими блага. Този начин на разглеждане на кредита има своите предимства. С това определение авторите се доближават до същността на кредита, но чрез него се излиза от икономическата и се навлиза в чисто юридическата сфера.

Заемният капитал  същeствува и  се развива, ако се намира непрекъснато в движение, самонараствайки. Това движение се осъществява чрез кредита. Кредитът представлява форма на движение на заемния капитал. Кредитът и заемният капитал са неразривно свързани. Заемният капитал функционира, движейки се под формата на кредит.  С други думи, кредитът представляваформа на съществуване на заемния капитал. В това се изразява и неговата истинска същност.

2. ФОРМИ НА КРЕДИТА

Кредитът приема разнообразни форми, по-важните от които са следните:

1. Стоков кредит.

Стоковият кредит е кредит, предоставян от кредитора на длъжника под формата на стоки. Той изразява продажба на стоки с отлагане на плащането, т.е. продажба на стоки на кредит.

В зависимост от това кой е дебиторът, този кредит приема две разновидности:

1.1. Търговски кредит - търговският кредит представлява  форма на стоков кредит, предоставян  от една фирма на друга фирма за формиране на активи.

1.2. Потребителски кредит - предоставя се от производителите и търговците на крайния потребител. Този кредит може да бъде предоставян  както със, така и без участието на банка. Неговото предназначение е формирането на част от потреблението на гражданите.

2.  Лизингът  като натурална форма на кредит.

Лизингът изразява предоставянето под наем на дълготрайни материални активи (сгради, машини и съоръжения, оборудване). Той представлява не само форма на инвестиция, но и форма на кредит, т.е. кредит, предоставян в стокова форма.

За ползването на тази форма на кредит длъжникът заплаща  на кредитора  лихва под формата на наем.

3. Кредит в парична форма.

Тази форма на кредита е основна на съвременния етап от развитието на стоково-паричните отношения.  Тя приема  следните разновидности:

3.1. Банков кредит - банковият кредит е кредит, който се предоставя от банките, т.е. кредитор в тези кредитни отношения са банките. Той заема господстващо място на съвремененния кредитен пазар. Чрез банките се осъществява движението  на основната част от заемния капитал. 

3.2. Облигационен заем - този кредит представлява  особена форма на движание на заемния капитал.  Неговото предоставяне и оформяне се извършва чрез използването на облигацията като специфичен дългов документ. Този кредит има вторичен пазар, на който притежателите на облигации могат да ги осребряват, като ги продават. Това им придава силно ликвидна форма и прави облигационния заем приемлива форма на кредитиране.

Използвайки облигационния кредит, държавата финансира бюджетния дефицит със средства на фирми, граждани и банки - централни,  търговски. Чрез облигационния кредит и предприятията, и акционерните, придобиват правото да ползват потребителната стойност на заетия от купувачите на облигации  капитал. Той представлява важен източник за финансиране  следователно и на  предприятията.

3.3. Държавен  кредит - това е кредит, предоставян в парична форма от държавата посредством Министерството на финансите  на местните органи  за управление - общините, и на други държави за сметка на акумулираните по данъчен и неданъчен път средства. Държавата може и да получава кредити  както от други държави, така и от международни финансови, в това число и банкови институции - Световната банка, Международния валутен фонд и други.

3.4. Емисионен кредит - емисионният кредит е кредит, предоставян от централната банка за сметка на паричната емисия. Чрез този кредит се увеличава, първо,  пасивите на централната банка, а впоследствие и пасивите на търговските банки , т.е. привлеченият им капитал.

3. РОЛЯ НА КРЕДИТА

При използването на кредита се реализират следните резултати:

1. Освобождават се кредиторите и дебиторите в обществото от непосредствани преки връзки помежду си и се създава на тази основа стабилност, сигурност и възможност за най-ефективно използване на паричния капитал;

2. Чрез кредита се създават предпоставки за своевременно внедряване на постиженията на науката, техниката, технологиите в практиката. Икономическите субекти  могат да разширяват и технически да усъвършенстват дейността си  в размери, по-големи от  собственните им натрупвания;

3. Чрез кредитирането банките поставят всички свои клиенти при равни условия по отношение внедряването на постиженията на научно-техническия прогрес. Всяко предприятие  може да получи кредит, стига да работи рентабилно, да е ликвидно и да създава  ефективни инвестиции;

4. Кредитът е източник на капитал. Лихвеният процент като минимална норма на възвръщаемост на капитала стимулира икономическите агенти да правят инвестиции при положение, че нормата им на възвръщаемост на инвестирания капитал превишава лихвения процент;

5. Кредитът е не само източник на капитал. Макар че икономическите агенти го разглеждат почти само като източник на капитал, от гледна точка на общоикономическите интереси той е преди всичко икономически инструмент за регулиране на икономическите процеси – икономическа активност, темпове на икономически растеж и т.н.

6. Чрез кредита се правят пари: от централната банка - посредством паричната емисия и от търговските банки - чрез депозитната емисия;

4. ИКОНОМИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА КРЕДИТНОТО ПОСРЕДНИЧЕСТВО

Операциите на кредитното посредничество се считат за  основни банкови операции. Те  включват в своя обхват дейността на банките по мобилизиране на временно свободните парични капитали в обществото и тяхнато използване чрез предоставяне на кредити. С други думи, кредитното посредничество изразява  както  активни, така и  пасивни операции на банките. Пасивните операции включват всичките форми на набавяне на паричен капитал, т.е. на капиталоснабдяването, а именно: формиране на депозити от граждани и юридически лица (държавни, частни, кооперативни, акционерни и др.), получаване на кредити от централната банка, от търговски банки, специализирани финансови институции и чуждестранни банки, емитиране на облигации от банките, емисия на пари от централната банка и т.н. Активните операции изразяват  операциите по отпускането на банкови кредити: пряко - чрез директното им предоставяне на банковите клиенти и косвено,  посредством предоставя  на банкови гаранции, акцепти, авали.

Основната задача на банките при кредитното посредничество е преразпределението  на свободния паричен капитал между  отделните отрасли, производства и фирми с цел насочването му към производства и дейности с по-висока  норма на възвръщаемост.  Осъществяването на тази функция от банките е обусловено от особеностите на оборота на капитала, инвестиран  в производството, намиращ израз в освобождаването на финансови ресурси в едни стопански субекти  и граждани  и възникване на потребност от такива ресурси в други. Изравняването на търсенето и предлагането на паричен капитал по време и място се извършва от банките именно чрез операциите на кредитното посредничество.
                     

С преразпределението на  свободните парични капитали и пренасочването им под формата на кредити към нуждаещите се стопански звена банките постигат следните  резултати:

1) Освобождават кредиторите и дебиторите от непосредствени преки връзки помежду  си и създават на тази основа стабилност, сигурност и възможност за най-ефективно използване на паричния капитал. Отпадат необходимостта кредиторите да си търсят сами дебитори и зависимостта им от ликвидността на последните. Банките по-добре, отколкото клиентите им, познават стопанската  конюнктура, тенденциите на развитие на  техническия прогрес, международния пазар и всички необходими елементи на съвременното пазарно стопанство и по тази причина по-добре биха насочили свободните  парични капитали в производството.

2) Чрез кредита се създават предпоставки за своевременно и пълно приложение на постиженията  на науката и техниката.Стопанските звена могат да разширяват и технически да усъвършенстват производството си в размери, по-големи  от собствените им натрупвания. Те биха могли да внедряват новости в производството, без да изчакват натрупването на собствени средства до определени размери.

3) Чрез кредитното посредничество банките поставят всички предприятия при равни условия по отношение внедряването на постиженията на научно-техническия прогрес. Всяко предприятие може да получи кредит, стига да работи рентабилно, да е ликвидно и да създава ефективни инвестиции. Чрез тази си функция банките създават предпоставки за превръщане на всяко стопанско звено в кокурентоспособен субект на пазара.

4) Кредитът е съществен икономически инструмент за регулиране на икономическата активност и темповете на икономически растеж от страна на държавата посредством централната банка. Той  не е само източник на финансови средства. Чрез увеличаване или намаляване на неговото участие в стопанската дейност на предприятията се ограничава или разширява производството и следователно се повишават или  задържат темповете на икономически растеж.  За кредитополучателите кредитът е само източник на капитал за създаване на активи и финансиране на дейността им, но за държавата, за институциите,  участващи в регулирането на икономическите процеси той е инструмент за регулиране на паричното търсене, паричното предлагане, равнището на лихвените проценти, паричната маса и накрая  икономическия растеж.

Осъществяването на тази роля в значителна степен зависи от организацията на кредитирането, представляваща съвкупност от условия, принципи, методи, начини на предоставяне, ползване и погасяване на кредитите,  видовете кредити, тяхното обезпечение и олихвяване, която се регламентира със редица закони на правителството  и наредби  на Централната банка. Нормативна база трябва да създава предпоставки за своевременното, правилно предоставяне и погасяване на кредитите.