1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Организацията на кредитирането представлява съвкупност от условия, принципи, методи (начини) на предоставяне, ползване и погасяване на кредитите. Тя се състои от редица елементи, посредством които се регулира дейността на търговските банки по осъществяване на кредитния процес.
Организацията на кредитиране включва в своя състав следните по-важни елементи: етапи на кредитния процес, условия и ред на кредитиране, методи на кредитиране, заемни сметки, лимитиране на кредитите, видове кредити, начини на погасяване на кредитите и др.
От организацията на кредитната дейност зависи доколко кредитът ще изпълни своята роля в обществото и главно при регулирането на икономическите процеси.
Организацията на кредитирането е регламентирана със Закона за БНБ, Закона за кредитните институции, Наредба № 9 на БНБ за рисковите експозиции и образуването на специфичните провизии, Наредба № 8 на БНБ за капиталовата адекватност, Наредба № 11 за ликвидността на банките и др., както и с вътрешните правила и наредби на търговските банки по кредитирането.
За да може кредитът да изпълни своята роля в обществото е необходимо организацията на кредитирането на банките да бъде подчинена на следните основни принципа:
1) целеви характер на кредита;
2) обезпеченост на кредита;
3) срочна възвръщаемост;
4) лихвеност.
Тези принципи дават представа за основните начала на организацията на кредитния процес. Условията за кредитиране трябва да осигуряват целевото използване на кредита, неговото обезпечение с конкретни активи, възвръщаемост и лихвеност, които, наред с ефекттивната дейност на кредитоискателя, създават предпоставки за погасяване на главницата, заедно с лихвите на договорените падежи.
2. ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА КРЕДИТИРАНЕ
Търговските банки предоставят кредити при спазване на условията на кредитиране, регламентирани в посочената нормативна база, даващи възможност за правилното обслужване на кредита и нормалното му погасяване.
За да се отпусне кредит, кредитоискателят трябва да отговаря на следните най-общи условия:
1. Да е регистриран по установения от закона начин, т.е. да има съдебна и финансова регистрация.
2. Да има разплащателна сметка в кредитиращата банка. При липса на такава да се открие.
3. Да е дееспособен.
4. Да се ползва с добра репутация.
5. Да е кредитоспособен.
6. Да има необходимата за кредитиране гаранция /защита/.
2.1. Дееспособност на предприятието - дееспособността представлява признатата и гарантирана от закона възможност на кредитоискателя - правен субект по кредитната сделка, да поема права и да изпълнява задълженията си по сключени от него договори. Изключително важно за банката е клиентът да може да бъде носител на права и задължения
2.2. Репутация на кредитоискателя - това условие има изключително голямо значение. Репутацията на бъдещия длъжник е неговата честност, порядъчност, готовност да върне предоставения кредит, както и коректността му към контрагентите и банката.
2.3. Ликвидност на активите - от гледна точка на интереса на банките е важно при погасяването на кредита да не се разчита единствено на разпродажба на активи, приети за обезпечение.. Ликвидността на активите е допълнителна гаранция при доказана възможност за погасяване на кредитите от текущите приходи на кредитоискателя. . А те са такива, когато бързо и лесно се реализират при нужда на пазара по цени, близки до балансовата им стойност, т.е. до цената, по която са осчетоводени.
При анализа на активите най-малко внимание банките отделят на паричните средства като най-ликвиден краткотраен актив. Причината за това се крие в следните две обстоятелства: първо, делът на паричните средства в касите на предприятията и по сметки в банките (в лева и във валута) е малък, поради обстоятелството, че този актив носи най-малък доход или въобще не носи доход; второ, като най-ликвиден актив неговата роля за осигуряване на ликвидността на кредитоискателя и на неговата кредитоспособност е малка.
В заключение трябва да се отбележи, че банките правят анализ на ликвидността на активите, но те следва да предоставят кредити само ако предприятията при нормални условия с нормално формиращи се доходи ще погасяват предоставяните кредити..
2.4. Ликвидност на кредитоискателя - ликвидността на кредитоискателя има съществено значение за кредитоспособността му , т.е. за възможността да си погаси кредита.. Тя изразява способността му да посреща задълженията си към контрагентите и кредиторите, в това число към банките своевременно при настъпване на падежа на кредитите. Ликвидността може да се оцени чрез различни показатели, по-важните от които са следните:
1. коефициент за текуща ликвидност (коефициент на покритие);
2. коефициент за бърза ликвидност;
3. коефициент за касова ликвидност;
4. коефициенти за задлъжнялостта на предприятията - обща, кредитна, краткосрочна и дългосрочна.
Кефициентът за текуща ликвидност представлява отношение на краткотрайните активи (материални запаси, вземания и финансови средства) към краткосрочните задължения на предприятието. В краткосрочните задължения се включват всички краткосрочни задължения, независимо от това към кого са, в това число и към банките.
Вторият показател - коефициентът за бърза ликвидност се определя като отношение на краткотрайните активи, намалени с материалните запаси, към краткосрочните задължения. Той показва какъв е делът на най-ликвидните активи в общия размер на краткосрочните задължения. Чрез този коефициент се елиминира негативното влияние на материалните запаси при определянето на ликвидността..
Коефициентът за касова ликвидност, изразяващ отношение на финансовите средства към краткосрочната задлъжнялост на кредитоискателя, е съществен показател за неговата ликвидност. Той дава представа за платежоспособността му. При неговото установяване се изключва дебиторската задлъжнялост, която съдържа значителен дял несъбираеми вземания.
Друга група показатели, даващи представа за ликвидността на предприятията са коефициентите за задлъжнялостта им - обща, кредитна, краткосрочна, дългосрочна и коефициентът за покриване на лихвите. Тези коефициенти показват какво е участието на чуждите (привлечените) средства в активите.
Установяването на тези показатели е изключително важно при определянето на ликвидността на предприятията. То е наложително, тъй като всички фирми се стремят да увеличават дела на чуждия капитал и да намаляват участието на собствения си капитал при формирането на активите. По този начин те постигат два много важни икономически резултата: 1. намаляват среднопретеглената цена на капитала си и 2. повишават нормата на печалбата на собствения си капитал. Тези резултати са обусловени от разликата в цената на собствения и привлечения капитал.
Увеличаването на задлъжнялостта на кредитоискателите води до намаляване на ликвидността им. Те трябва да разполагат с достатъчен размер собствен капитал за покриването на възникнали загуби от текущата им дейност, намиращи израз в намаляване на активите в сравнение с пасивите. Коефициентът за обща задлъжнялост е основен показател за оценка на ликвидността на предприятията. Той се получава като отношение на общата задлъжнялост (краткосрочна и дългосрочна) към общия размер на активите. Той показва какъв е делът на привлечените средства в активите. Този показател дава представа за кредитния риск, който поема банката, предоставяйки кредити.
Когато делът на чуждия капитал в активите е прекалено голям, банките отказват да предоставят кредит. По този начин със съгласието си или с отказа си да отпуснат кредит те въздействат върху обслужваните от тях предприятия за оптимизиране на състава и структурата на пасивите им.
Коефициентът за кредитна задлъжнялост се определя като отношение на всички кредити (банкови и облигационни) към сумата на активите. Той показва какво е участието на кредитите в дейността на кредитоискателя. Този показател е особено необходим за банките, тъй като чрез него те установяват размера на генерираните чрез привлечените средства постоянни разходи на предприятието, които биха се отразили неблагоприятно върху крайния финансов резултат.
За установяването на ликвидността на фирмите е важно да се знае характерът на задлъжнялостта от гледна точка на срока. Посредством коефициентите за краткосрочна и за дългосрочна задлъжнялост се получава представа за това. Коефициентът за краткосрочна задлъжнялост се получава като отношение на краткосрочните кредити към активите, а за дългосрочна задлъжнялост - на дългосрочните кредитити към активите. Ако се увеличава делът на краткосрочните кредити в общия размер на ползваните кредити, както и ако се удължава времето на ползването им, това означава, че фирмата финансира дългосрочни активи с краткосрочни кредити, което води до повишаване на рентабилността и до възникване на проблеми по ликвидността й, особено ако трудно се намират външни източници за финансиране.
За банката като кредитор е важен не само размерът на задлъжнялостта, но и това как се обслужва тази задлъжнялост. За тази цел се изчислява коефициент за покриване на лихвите, който показва степента на покритие на лихвите с бруто печалбата. Той се установява като отношение на печалбата преди изплащането на лихвите и данъците към годишната стойност на разходите за лихвите. Колкото този показател е по-голям, толкова е по-малък кредитният риск.
Важно от гледна точка на ликвидността на предприятията е каква е структурата на активите и пасивите им. Размерът на дълготрайните активи трябва да е по-малък от размера на трайно ангажирания в тях капитал (собствен и дългосрочни задължения). С други думи, собственият капитал на фирмите, представляващ сбор от основния капитал, допълнителния капитал, резервите, неразпределената печалба и печалбата от текущата година, както и дългосрочните задължения, включващи в своя състав банковите и облигационните заеми със срок над една година, трябва да превишават стойността на дълготрайните им активи. В противен случай предприятията могат да изпаднат в сериозни финансови затруднения.
Ако наистина дълготрайните активи са на стойност, по-ниска от стойността на трайно ангажирания капитал, краткотрайните активи биха били по-големи по размер от краткосрочните задължения. В този случай предприятията разполагат с повече материални запаси, дебиторска задлъжнялост и парични средства и могат да покриват задълженията си със срок до една година.
При наличието на тези две неравенства финансовата структура на предприятията е стабилна, ако:
- материалните запаси не са залежали, некачествени, непродаваеми;
- вземанията са събираеми;
- оборудването не е морално остаряло;
- равнището на финансовия ливъридж не е високо.
2.5. Обръщаемост на капитала - кредитоспособността на банковите клиенти зависи от обръщаемостта на капитала им. При равни други условия фирмите с по-висока обръщаемост на капитала реализират и по-висока норма на печалбата /дохода/. За установяване на обръщаемостта на активите се изчисляват пет показателя, които показват колко пъти през даден отчетен период - година, тримесечие или месец се обръщат всички активи, в това число: основните, оборотните, вземанията, материалните запаси като елемент на оборотния капитал, включващи суровините, материалите, горивото, електроенергията, незавършеното производство, готовата продукция и други. Тези показатели се установяват като отношение на чистите продажби към всички активи, чистия основен капитал, оборотния капитал, запасите и вземанията.
- Коефициентът за обръщаемост на активите показва колко пъти за даден период от време са се обърнали всички активи. Този показател е доста общ, но съпоставяйки го във времето с обръщаемостта на активите на сродни фирми, както и със средната му величина за отрасъла, може да се съди за характера на обръщаемостта на капитала на фирмата. Чрез него се установява обръщаемостта, но е трудно да се определят причините за нейното ускоряване или забавяне. Затова е необходимо да се определи и целият набор от показатели, показващи конкретното влияние на всеки отделен актив върху общата обръщаемост на капитал. Такива показатели са:
1. Коефициентът за обръщаемост на дълготрайните активи, определян като отношение на чистите продажби към сумата на дълготрайните активи. На неговаоснова може да се прецени доколко ефективно се използва оборудването.
2. Коефициент за обръщаемост на оборотния капитал, представляващ отношение на продажбите към оборотния капитал. Този коефициент дава представа за степента на рационално и ефективно използване на краткотрайните активи - материални запаси, вземания, парични средства. Той показва колко оборота прави оборотният капитал за даден период от време - година, тримесечие, месец.
3. Обръщаемост на вземанията, изчислявана като отношение на продажбите къмвземанията. Този показател е неразривно свързан и с ликвидността. Колкото е по-голяма обръщаемостта на вземанията, толкова при равни други условия е по-добра ликвидността на предприятието.
4. Период на инкасация на вземанията, представляващ отношение на дебиторската задлъжнялост към обема на среднодневните продажби. Този показател показва за колко време вземанията правят един оборот. Съкращаването на този период подсказва, че предприятието е създало добра организация на продажбите и плащанията, в резултат на което генерира повече приходи и подобрява рентабилността и ликвидността си.
5. Обръщаемост на запасите, установявана като се раздели себестойността на реализираната продукция на запасите. Ускоряването на тази обръщаемост свидетелства, първо, за наличието на ритмичност в производството и, второ, реализацията на по-голям обем продукция. Суровините и материалите в тези условия се насочват своевременно в производството и излизат бързо оттам като готова продукция. Ускоряването на обръщаемостта на запасите означава и намаляване на продължителността и на производствения процес.
Обръщаемостта на капитала оказва изкючително голямо влияние върху кредитоспособността на фирмите. Това влияние се осъществява не само чрез ликвидността, но главно чрез рентабилността.
Взаимовръзката между обръщаемост и рентабилност може да се илюстрира със следния пример:
Приемаме, че продажната цена на една стока е 100 единици. Разходите за производството и реализацията й са 80 единици. Съвкупните инвестиции на производителя са 90 единици, в т.ч.: а) в основни фондове (дълготрайни материални активи) - 70 единици; б) в материални запаси - 10 единици; в) във вземания ( дебиторска задлъжнялост ), парични средства и др. - 10 единици.
На основата на тази информация, както се вижда от фиг.21, могат да се установят следните показатели: 1) норма на печалбата от текущата дейност на производителя, установена на база текущите разходи на минал и текущ труд, представляваща отношение на печалбата към продажбите (постъпленията от реализацията) и 2) обръщаемост на съвкупните инвестици или на целия авансиран капитал, определена като отношение на продажбите към съвкупните инвестиции.
От направените изчисления се вижда, че нормата на печалбата от текущата дейност е 20%, а коефициентът на обръщаемост на авансирания капитал - 1,5, т.е. авансираният капитал се е обърнал през отчетния период (година) 1,5 пъти. Нормата на печалбата на съвкупните инвестиции или на целия авансиран капитал, получена като произведение на нормата на печалбата от текущата дейност и обръщаемостта на капитала (20 х 1,5) представлява 30%. Влиянието на ускорението на обръщаемостта на капитала за повишаване на нормата на печалбата на авансирания капитал, нормата на възвръшаемост на активите е очевидна.
Нормата на печалбата е 30% при оборот на капитала през годината 1,5 пъти, но ако коефициентът на обръщаемост стане примерно 2,0, тя ще нарасне на 40%.
2.6. Рентабилност на кредитоискателя - основно влияние върху кредитоспособността на предприятията оказва рентабилността им. Банките трябва да предоставят кредит само при положение, че кредитоискателите са в състояние с формиращите се при тях доходи да погасяват т получения кредит, заедно с лихвата.
Показателите за рентабилност, използвани за оценка на доходността на кредитоискателите, показват каква нето печалба носят активите, продажбите и собственият (акционерният) капитал, както и какъв е размерът на създаваната от активите оперативна (текуща) печалба, т.е. печалбата преди заплащането на лихвите и данъците.
Показателят възвръщаемост (норма на печалбата) на активите, установяван като отношение на нето печалбата към общия размер на активите, дава представа за възможностите на кредитоискателя да генерира печалба. В този показател намират синтезиран израз способностите на управляващия екип да използва ефективно активите.
На какво се дължи рентабилността, т.е. кои фактори са повлияли за постигане на по-висока рентабилност, може да се установи при използването на следната формула за определяне на нормата на печалбата на активите:
Норма на печалбата Нето печалба Продажби
на активите
Продажби Общ размер
на активите
На основата на тази формула може да се отговори на следните два въпроса: 1. на високата норма на печалбата, калкулирана в изделията ли се дължи рентабилността на кредитоискателя или 2. по-високата доходност е продиктувана от ускоряването на обръщаемостта на активите, т.е. от реализирането на по-висока печалба с по-малко активи.
Показателят норма на печалбата, установявана на база на реализацията, има изключително значение за установяване на рентабилността. Този показател показва какъв е делът на печалбата в реализираната продукция по продажни цени и какво е влиянието на текущите разходи на предприятието върху нормата на печалбата. На негова основа могат да се правят изводи за организацията на производството, снабдяването и реализацията, както и за техническото и технологическото равнище на производството.
Показателят норма на печалбата на собствения капитал, представляваща отношение на нето печалба към собствения капитал, изразява заинтересоваността на акционерите от дейността на предприятието. Чрез него се разкрива възможността на собствения капитал да създава доход. Факторите, влияещи за реализирането на нормата на печалбата на собствения капитал, могат да се установят на основата на следната формула:
Норма на печалбата Нето печалба Продажби Всичко активи
на собствения = -------------------- x ---------------- x --------------------
капитал Продажби Общ размер Собствен
на активите капиталв
От тази формула може да се даде отговор на какво се дължи рентабилността: 1. на високата норма на печалбата, калкулирана в цената; 2. на рационалното използване на финансовия ливъридж или 3. на обръщаемостта на капитала.
Върху рентабилността на предприятията оказват влияние множество фактори, на които банките трябва да направят също анализ, като ги обвържат с посочените в изложението. За да може да се прецени какво е реалното финансово и стопанско състояние на кредитоискателите, е необходимо получените на основата на счетоводно-финансовите отчети показатели да се сравнят с достигнатите в отрасъла, приоритетните отрасли и производства или икономиката като цяло. При тези сравнения задължително трябва да се имат предвид целите, които стоят пред предприятието. Ако то се стреми да завоюва пазар, естествено е, че през съответния период от време ще се задоволява и с по-ниска норма на печалбата.
При този анализ задължително трябва да се проследи промяната на рентабилността във времето. Не трябва да се забравя, че низходящата тенденция е неблагоприятна за отпускане на дългосрочен кредит. В този случай анализът трябва още да се разшири, като се направи опит да се прогнозира рентабилността за по-продължителен период от време.
2.7. Гаранции /защити/ - предоставянето на кредит, както и неговият размер, зависят и от наличието на едно много съществено условие за кредитиране – гаранциите, т..е. обезпеченията /защитите/. Според това условие кредитите биват два вида: гарантирани (обезпечени или покрити) и негарантирани (необезпечени, непокрити).
С оглед осигуряване на своевременно погасяване на кредитите банките изискват в повечето случаи гаранции за това, т.е. обезпечение за тяхната въвръщаемост. Кредитните институти предоставят кредити и без наличието на особени обезпечения. Те се наричат бланкови кредити.
Гаранциите, които банките изискват от кредитополучателите, биват два вида: 1. лични и 2. реални. При личните гаранциидопълнителните възможности за погасяване на кредитите се създават чрез включване в кредитното отношение на трети лица, които отговарят за издължаването им, в това число и на лихвите. Те приемат формата на поръчителства. При реални гаранции на кредитора се предоставят права за удовлетворяване на претенциите му чрез залагане и евентуално продажба на реализируеми имущества или права. Като реални гаранции се използват движими и недвижими имущества и имуществени права. Тези гаранции се предоставят в различни форми, за които ще стане въпрос по-долу.
Лични гаранции - личните гаранции приемат формата на поръчителства. С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията на кредитоискателя. Договорът за поръчителство се сключва между банката и съответния поръчител.
Обезпечението на кредитите чрез лични гаранции се извършва в няколко форми: писмена гаранция за поръчителство, гаранция, оформена със запис на заповед и с менителница; поръчка за предоставяне на кредит. Във всичките тези случаи поръчителите отговарят солидарно с длъжника при отказ или невъзможност на последния да плати на падежа кредита и лихвата. При тези форми на гаранции банките могат да се обърнат и направо към поръчителите за събиране на своето вземане, без да се води съдебен процес.. На практика отговорността на поръчителя е субсидиарна, т.е. поръчителят погасява дълга в случаите, когато дебиторът не изпълнява задълженията си по обслужване на кредита. Тази форма на отговорност се вписва в договора за поръчителство.
При предоставяне на кредит срещу поръчителство за банката е важно да установи икономическото състояние не само на длъжника, но и на поръчителите. Поръчителят трябва да е кредитоспособен и безупречен платец. При поръчителства банките обикновено изискват блокиране на средства на поръчителите в рамките на главницата по кредита и лихвите за срока на кредита.
При поръчителства банките обикновено изискват блокиране на средства на поръчителите в рамките на главницата по кредита и лихвите за срока на кредита.
Ипотека - предшественици на ипотеката са фидуциарното (фиктивно) отчуждаване и фиктивното залагане на ценности. При фидуциарното отчуждаване дебиторът предава правото на собственост върху вещта за срока на сделката на кредитора. Кредиторът връща вещта на реалния собственик след погасяване на дълга. Това фиктивно отчуждаване е създавало редица проблеми на длъжника. Първо, той е загубвал, макар и временно, както собственността си, така и сигурността, че ще я получи обратно и, второ, длъжникът не можел да заложи имуществото си при нужда пред друг кредитор.
Тъй като двойното прехвърляне на собствеността - веднъж на кредитора и втори път на длъжника се оказва излишно, фидуциарното отчуждаване се заменя в практиката с фиктивното залагане. При него се предава само владеенето на залога от кредитора. В случая собствеността не се предава на кредитора.
От правна гледна точка собствеността представлява съвкупност от владеене, ползване и разпореждане с вещта. Следователно и в този случай - при фиктивното залагане собственикът не може да се разпорежда с имуществото си и да го залага втори път. Затова залогът е по-подходящ за движими вещи, които нямат съществено значение за дейността на длъжника, както залагането на недвижимо имущество, което влияе пряко върху дейността му. Макар и да не е собственост на кредитора, той го държи в свои ръце.
Поради посочените недостатъци фиктивното отчуждаване и фиктивното залагане се заместват от ипотеката. При нея обезпечението се оформя с договор, по силата на който собствеността и владеенето на имота остават в длъжника, а кредиторът придобива вещното обезпечение, т.е. правото да иска от съда продажбата на имота при неизпълнение от длъжника след настъпване на падежа на поетото задължение. Независимо в кого се намира недвижимото имущество, то се продава и с продажната му цена се удовлетворява кредиторът.
В историята на развитието на ипотеката като вид гаранция за погасяване на задължения са познати две форми на използването й в практиката: обща и специална. Общата ипотека, съществувала в римското право, се е разпростирала върху всички имоти на лицето, сключило договор за ипотека. Сега се използва само специалната ипотека, т.е. ипотека на точно определен обект.
Ипотеките биват освен това законни и договорни. Договорните ипотеки са резултат на сключен договор между страните. Те се вписват в специална ипотечна книга в нотариуса или съда, ако няма нотариус. Законните ипотеки възникват без договор между страните, а по силата на закон, който не изисква съгласието на собственика на обременения с ипотека имот. Съгласно Банките имат право на законна ипотека върху придобитите с банков кредит сгради /построени или закупени/.
При сключването на договора за ипотека банките изискват нотариален акт за собственост от собственика, който не е задължително да бъде на кредитоискателя. Договорът за ипотека трябва да отговаря на изискванията на Закона за задълженията и договорите.
Характерно за ипотеката е това, че тя е вещно, неделимо и акцесорно право. Ипотеката продължава да тежи върху цялото имущество, дори когато то е поделено между наследниците. Тя следва недвижимата вещ. Ипотеката представлява тежест за правото на собственост върху нея, дори и при промяна на собственика. Характерно за ипотеката е нейната публичност.
Преди да предостави кредит банката трябва да се убеди, че върху имота няма учредена друга ипотека. Тази информация се получава от депозиран от длъжника документ.
Сключеният договор за ипотека се вписва в специална ипотечна книга към районния нотариус или в районния съд, ако няма нотариус. Това вписване се прави въз основа на договор за кредит и нотариалния акт.
Законната ипотека се оформя въз основа на молба на кредитора и договора за предоставяне на кредит.
При предоставен кредит за срок, по-дълъг от 10 години, е необходимо банката да поднови ипотеката преди изтичането на десетгодишния период. При това много важно е вписването й в ипотечната книга да се направи преди изтичането на срока на заема. В противен случай банката губи своя ред като кредитор по отношение на ипотекираното имущество.
След погасяването на заема ипотеката се закрива, но само със съгласието на кредитора.
Залог - освен с недвижими имоти кредиторът може да обезпечи вземането си и с движимо имущество - материални ценности, ценни книжа, благородни метали, вземания и др.
Договор за залог се оформя задължително писмено. Залогът, както и ипотеката, е вещно, неделимо и акцесорно право. С учредяването на залога кредиторът придобива правото на предпочитателно удовлетворяване на дълга от залога, при положение че дебиторът не изпълни задълженията си по кредитния договор. Кредиторът не притежава право на собственост върху залога. Длъжникът си запазва собствеността.
Залогът може да бъде директер и индиректен. При директния залог заложеното имущество се съхранява в банкови складове или трезори, а при индиректния - в складове на кредитоискателя или трети лица. В повечето случаи залозите са индиректни, тъй като банките не разполагат със складове за тази цел.
Първият вид залог е залогът на стоки и материали, намиращи се под формата на запаси в обработка и в оборот. Залаганите движими вещи могат да се ползват от залогодателя, който най-често е и дебитор по кредитната сделка при условие, че кредитът се погасява своевременно или залогът се заменя с нови ценности. Когато кредитът не се издължава на падежа, банката има право без съдебен процес да продаде залога - частично или цялостно и да удовлетвори претециите си, като остатъкът от продажната стойност се предостави на длъжника.
За съхранявания залог в трето лице банката трябва да притежава документ (обикновено складова разписка), без който дадената недвижима вещ не може да бъде взета от залогосъхранителя. В случаите когато движимата вещ се съхранява в складови помещения на дебитора, банката трябва да притежава средство за достъп до тези помещения - ключове и др. В този случай между банката и залогосъхранителя се сключва протокол за отговорно пазене - неразривна част на договора за учредяване на залог.
При учредяването на залог в дебитора (кредитоискателя) или трето лице банката може да поиска застраховането му от наводнение, пожар, кражба в нейна полза.
Вторият вид залог е залог на стокови документи (варанти, коносаменти и др.). Зад тези документи стоят стоки, движещи се от доставчиците към купувачите. С продажбата на стоките банката разчита на погасяването на дълга.Тези документи се залагат в банката, след като се прехвърли сумата чрез джиро върху нея. Те остават в нейно разпореждане до погасяване на заема заедно с лихвата.
Съществено място в реалните гаранции заема залогът на ценни книжа (акции, облигации, дялови участия), които обикновено се предават директно във владеене на банките и се връщат на кредитоискателите след погасяване на кредита. Банката в случая не става собственик на ценните книжа. Те са само гаранция на отпуснатия кредит. Ценните книжа всъщност се оставят на отговорно пазене в банката. За целта от двете страни се подписва протокол, който е неразделна част от договора за залог.
Като гаранция за кредит може да се оформи и залог на търговски полици. Полиците рядко се използват по този начин от предприятията за набавяне на необходимия им паричен капитал. По-често това се прави чрез сконтирането им в банките. Като залог за кредит се използват, в случаите когато на предприятията са необходими парични средства за съвсем кратък срок т.е. срок по-кратък, от времето до настъпването на падежа на търговските полици.
За обезпечение на банковите кредити може да служи и залогът на вземания на дебиторите или на трети лица. В случая става въпрос за обикновени вземания, неоформени с търговски полици, а с обикновени платежни документи - чекове, платежни нареждания и искания и др., които се прехвърлят върху банките чрез цесия мълчаливо, т.е. без знанието на дебиторите по тези документи. Цесията представлява преотстъпване на вземания или други права от кредитополучателя на кредитора. С извършването на цесията банките уведомяват длъжника на кредитоискателя за прехвърлените им вземания. По-сигурна е обаче гаранцията, когато банката изисква от кредитоискателя документ, удостоверяващ съгласието на третото лице да посасява задълженията си в полза на банката.
Тези вземания се събират и служат за погасяване на кредита от самия кредитоискател, а не от банката, тъй като тя не е собственик. Кредиторът съхранява получените средства по сметка на дебитора, до която той няма достъп.
В практиката по кредитирането на големи фирми с добра платежоспособност се срещат и т.нар. негативни декларации като форма на гаранция за погасяване на предоставени кредити. Тази гаранция не поражда непосредствено права върху имущества. Тя задължава кредитополучателя да не използва имуществото си за обезпечение на задължения към други лица.
Добитъкът и други селскостопански животни, придобити с банков кредит, се застраховат задължително в размер на действителната им възстановителна стойност и тази застраховка представлява гаранция за погасяване на кредита. При настъпване на застрахователното събитие обезщетението се изплаща направо на кредитиращата банка.
Между предприятията и банките могат да се учредят и други обезпечения, които обикновено са свързани с договаряне спазването на определени условия, норми или изключването на някои действия, които могат да се отразят негативно на кредитоспособността на заемополучателя. Например при закупуването на движимо имущество с банков кредит банката може да учреди залог и върху новопридобитото имущество.
Гаранциите се отразяват в баланса на банките - залозите в актива, а залогодателите в пасива.
При учредяването на залози банките трябва да се уверят, че заложените вещи са собственост на залогодателя чрез съответни документи. При залог на благородни метали те трябва да получат и удостоверения за техния произход. Направените застраховки при учредяването на залози трябва да бъдат задължително за сметка на длъжника.
2.8. Лимитиране на кредитите - банките не предоставят кредити на своите клиенти неограничено. Кредитите обикновено се лимитират, т.е. определя им се лимит. Лимитът или таванът представлява границата, до която могат да се предоставят кредити на отделни държави, отрасли, лица (юридически и физически) или от отделни банки. Въвеждането на кредитни лимити се налага поради физическата невъзможност на банките да удовлетворяват всички кредитни предложения, както и с цел обвързване на предоставянето на кредити с кредитоспособността на банковите клиенти. С ограничаването на сумата на кредита, който може да бъде предоставян на един кредитополучател, се преследват следните три цели: първо, да се намали концентрацията на кредитните ресурси в отделни държави, отрасли и по-големи предприятия, второ, да се намали рискът на банките и, трето, да се предотврати възможността за облагодетелстване на членовете на ръководните и контролните органи на банките.
С цел постигането на това кредитирането е придружено с определяне на лимити за определени държави, отрасли и клиенти както на банката като цяло, така и на отделните нейни оперативни звена. Кредитните ограничения се съобразяват не само с обема, състава и структурата на банковия капитал, но и с матуритетните ограничения и с лимитите на валутните позиции. Кредитните лимити се определят от ръководството на банката.
Лимитите определят границата на кредитните експозиии към:
- отделни държави;
- отрасли и производства;
- конкретни клиенти;
2.9. Заемни сметки - сметките, по които се предоставят, ползват и погасяват банковите кредити бъдат два вида: 1. сметки, по които само се предоставят и погасяват кредитите и 2. сметки, които служат наред с това и за съхранение на собствените средства на предприятията, т.е. средствата, обслужващи текущата, експлоатационната им дейност. Първите се наричат заемни сметки, а вторите - текущи (разплащателни) сметка.
Текущата сметка е възникнала през ХIV - ХV век в Италия не като банкова, а като търговска сметка. Чрез нея първоначално са се уреждали периодично взаимоотношенията между търговците, които са се намирали в непрекъснати, обикновено насрещни търговски връзки. И двете страни в тези взаимоотношения са били и доставчици, и купувачи помежду си.. В банковата практика текущите сметки изразяват наличието на постоянни парични отношения между банките и техните клиенти. Те са, първо, депозитни сметки и като такива по тях се съхраняват собствените средства на предприятията, обслужващи главно текущата им дейност, т.е. средствата, представляващи парична форма преди всичко на оборотния им капитал. Временно по тази сметка се съхраняват (преди използването им по предназначение или отнасянето им по сметката на срочните депозити) амортизациите и печалбата, предназначена за натрупване.
С кредитирането (заверяването) сметката се оформя счетоводно възникването на авоар по тази сметка и съответно дълг на банката към притежателя й.
От текущата сметка се изплащат почти всички разходи на предприятията независимо от икономическия им характер - заплащане на доставени материални ценности, работна заплата, вноски в бюджета, застраховки и др. С дебитирането (задължаването/ на сметката се извършва плащане, т.е. средствата по текущата сметка се намаляват.
Плащания от текущата сметка могат да се направят в рамките на авоара и над авоара. Във втория случай те се извършват за сметка на предоставен банков кредит.
Най-важното отношение, което възниква между банките и предприятията по повод използването на текущата сметка, е кредитното отношение. Текущите сметки обикновено служат за отпускане на кредити от банките на клиентите им, в случаите когато деловите им контакти са непрекъснати - ежедневни.
Ако между банката и предприятието е договорено кредитиране, текущата сметка може да бъде активно-пасивна, което значи, че тя може да има и дебитно и кредитно салдо и съответно да фигурира и в актива, и в пасива на банковия баланс. Кредитното салдо означава наличие на авоар от собствени средства на клиента и плащанията от този авоар се извършват за сметка на собствените му средства. Дебитното салдо изразява дълг на предприятието към банката, т.е. размера на ползвания банков кредит.
Няма коментари:
Публикуване на коментар