Операциите по мибилизирането на паричен капитал или, както още се наричат, операциите покапиталоснабдяването, са пасивни операции, изразяващи снабдяването на банките с чужди парични капитали в различни форми. Чрез тях се формират около 90 - 94% от банковите пасиви (като се приемат и депозитите) и се реализира правото на банките да ползват чужд капитал.
Съставът и структурата на пасивите имат голямо значение за крайните резултати от дейността на банките, т.е. за 70-75 % от привлечения капитал на банките са депозитите, около 30 % - кредити, получени на паричния и капиталовия пазар (банкови и облигационни).
2. БАНКОВИ ДЕПОЗИТИ
2.1. Видове депозити - депозитите не само заемат най-голям относителен дял в общия размер на привлечения капитал на банките, но предсталяват и най-качествения ресурс за кредитиране, тъй като имат ниска “цена” - лихвен процент в сравнение с останалите източници на капитал. Причината за това е в обстоятелството, че депозитите се считатат за най-безрисковата инвестиция след тримесечните съкровищни бонове. Независмо от това, техният относителен дял в пасивете намалява. Докато в края на 60-те години на ХХ век, те са представлявали в банките на развитите страни 90 %, в края на ХХ век са вече 65 %. Причината е увеличаване на дела на кредитите - банкови и облигационни в банковите пасиви във връзка с разширяване от средата на миналия век на секюритизацията като начина за подобряване на ликвидността и в същото време повишаване не рантаблността на банките - чрез увеличаване на лихвения спред и марж.
2.2. Касови излишъци и спестявания - депозитните операции изразяват приемане по сметка в банката на парични средства не само на физически лица под формата на спестявания, но и касови излишъци на фирмите, т.е. средства, временно приели парична форма или форма на натрупване, предназначено за разширяване и усъвършенстване на производството. Вложителите или притежателите на депозитите са кредитори на банките. Депозитите се влагат в банките по инициатива на собствениците им, които предоставят средствата си срещу получаване на лихва. И това отличава депозитите от другите чужди капитали, с които разполагат банките. Тези други капитали банките набират обикновено по своя инициатива - при нужда от ликвидни активи. Те приемат формата на заети от тях средства, т.е. на получен от банките кредит от различни кредитори - банки, фирми, граждани и др.
Депозитите по своята икономическа същност биват два вида: спестявания временно освободени парични средства от текущия оборот на икономическите субекти.
Спестяванията от своя страна могат да се разграничат на две групи: спестявания на населението, изразяващи отложено потребление, и спестявания на стопански организации, които всъщност представляват натрупани парични капитали, предназначени за възстановяване, разширяване и усъвършестване на производството.
Това разграничение на депозитите е твърде относително, тъй като не винаги е възможно да се определи икономическият характер на освободените и вложени в банките парични капитали. В банките освен това могат да се съхраняват и депозити, които нямат характера на истински спестявания в посочения по-горе смисъл, а именно: а) средства на гражданите със свободни професии, които се натрупват с цел използването им в бъдеще за определени нужди; б) парични средства на институти, организации, благотворителни и други сдружения и в) доходи от наеми, лихви, дивиденти и др. на физически и юридически лица, които не се влагат в производството от тях.
Банките оформят създаването на депозити при тях с откриването на сметка на клиента, което се извършва при спазване на определени нормативно регламентирани юридически изисквания. Тези изисквания не трябва да бъдат много на брой и сложни, тъй като усложняването на процедурата води до загуба на клиенти и до намаляване по този начин на банковите депозити.
Движението на паричните средства се отразява по сметката на клиента в банката. При внасянето на пари сметката се заверява, т.е. кредитира, а при теглене на средства - задължава (дебитира). Депозитните сметки могат да бъдат пасивни или активно-пасивни. Видът на депозитната сметка се договаря между клиента и банката. Когато сметката е пасивна, салдото по нея може да бъде само кредитно, което означава наличието на дълг на банката към клиента, т.е. на авоар от средства на титуляра на сметката. При активно-пасивни сметки салдото може да бъде и дебитно, и кредитно и следователно да отразява както дълг на банката към клиента, така и обратно - дълг на клиента към банката, т.е. предоставен банков кредит. Активно-пасивните сметки обикновено се наричат текущи сметки. Откриването и закриването им, както и начина на движение на средствата по тях се договаря между банките и клиентите. Задължително при откриването и закриването на сметките банките уведомяват фискалните органи на страната.
Депозитите могат да приемат следните форми: депозити на виждане (безсрочни депозити), срочни депозити, спестявания, касови бонове, депозитни сертификати, целеви депозити.
2.3. Безсрочни и срочни депозити - депозитите се делят на два вида: безсрочни или депозити на виждане и срочни.
- Депозитите на виждане (безсрочните депозити) могат да се теглят или превеждат на други лица по всяко време без да се уведомява предварително за това банката. За тези депозити се създават текущи сметки (за юридически лица) и чекови сметки или разплащателни влогове (главно за физически лица). Ако плащания от сметката не се извършват, безсрочните влогове могат да се съхраняват в банката и по влогова сметка, движението по която се отразява по специално издадени поименни влогови или спестовни книжки, както и по касови бонове.
Тъй като спестовните депозити се задържат за дълъг период от време в банките, в повечето случаи те се отнасят към срочните депозити. Движението на техните сметки е твърде ограничено. Като се има предвид и непрекъснатата трансформация на падежите, породена от постоянното внасяне и теглене на пари, спестовните депозити се използват сравнително спокойно от банките за предоставяне на кредити с по-дългосрочен характер.
Не трябва да се забравя, че спестовните депозити могат да бъдат и безсрочни, и срочни, но независимо от това те могат да се изтеглят и без предизвестие. Те са лесен начин за снабдяване на банките с парични капитали, но това налага внимателното им използване при кредитирането. Не трябва да се забравя и възможността за бързо изтегляне на спестяванията при промяна в стопанската конюнктура или при слухове и временни стопански сътресения. Това се отнася не само за спестяванията в левове, но и в чуждестранна валута. Банките трябва да имат предвид това и да са готови във всеки даден момент да посрещат задълженията си към клиентите.
За страни, бедни на капитали, каквато е и нашата страна, спестовните депозити имат изключително голямо значение при формиране на банковите пасиви и на тази основа посредством кредитирането и на капиталите на клиентите на банките. Затова е необходимо не само банките, но и държавата да се грижи за своевременното привличане на спестяванията и за правилното им използване и по-дълго задържане в качеството на банков пасив. Създаване на условия за съблюдаване на принципите на сигурност и ликвидност в банковата дейност, е важна гаранция за вложителите и съществено условие за нормално и ефективно използване на спестяванията.
Централната банка заема важно място в системата за сигурност на банките и спокоствие за вложителите на депозити при тях. Банковият надзор, като функция на държавата и, ако не е обособен като самостоятелна институция, функция на централната банка като орган на държава, трябва да създава нормална обстановка за ефективно използване на депозитите на гражданите и фирмите. Базелските принципи за банков надзор, регулиране на банковия риск и капиталовата адекватност на банките са съществена основа за усъвършенстване на правната и административната система за стабилност и сигурност на банките и доверие към тях на клиентите и кредиторите им.
В тази посока помага и изграждането на институции за застраховане и гарантиране на депозитите в банките, които са много и разнообразни в различните държави по вид, организация и степен на покритие. У нас системата за гарантиране на депозитите започна да се създава през 1996 г . на основата на Наредба № 1 на БНБ (Д.в., бр. 6/ 19.01.1996 г.). Тя реално се прилага след създадаването на Фонда за гарантиране на влоговете в банките през 1999 г . На тази основа се създаде възможност за увеличаване и по-дълго задържане в банките на депозитите, което е предпоставка за разширяване и на кредитната им дейност.
2.4. Депозитни сертификати - друга разновидност на срочните депозити са срочните депозитни сертификати, представляващи паричен документ, с който се удостоверява внасянето на пари в банката за определен период от време. В отделните страни се използват разнообразни видове депозитни сертификати, които се различават помежду си по режима на емитиране и движение, както и по срока за тяхното пускане в оборота и по минималния им размер. Напимер в САЩ сроковете се движат в рамките от 30 дни до 10 и повече години, а минималните суми от 500 долара до 100 000 долара и повече .. Някои от депозитните сертификати имат вторичен пазар, а други нямат. Лихвените проценти зависят от срока и размера на депозита. Значителна част от сертификатите не могат да се предават на други лица и следователно да участват в разплащанията между предприятията. Те могат да се превърнат в налични пари чрез връщането им на банките, и когато това става преди изитичането на договорения срок, при заплащане на глоба. Глобата намира израз в намаляване на лихвените проценти или неплащане на лихва за определен период от време. Съществуват и сертификати, които не могат да се връщат на банките и следователно да се теглят депозираните средства преди срока. Тази сертификати, наричани прехвърляеми или трансферни, приемат формата на предоставен на банките заем. Преди срока те могат да се продават на вторичния пазар, при което даденият заем на банките не се погасява. С продажбата банките само си сменят кредитора. Прехвърляемите сертификати са обикновено на големи кръгли суми и се изкупуват от крупни кредитори. Те приемат формата на ценни книжа - облигации. Посредстом емитирането на краткосрочни сертификати на по-малки стойности банките привличат в своя оборот и по-дребни клиенти кредитори. В повечето случаи тези сертификати нямат вторичен пазар.
2.5. Касови бонове - близки по своя икономически характер и значение до краткосрочните сертификати са касовите бонове. Те представляват също документи, емитирани от търговските банки, удостоверяващи внасянето на определена сума пари в банките. На лицевата им страна се вписват името на вносителя на парите, размерът на сумата, падежът и лихвеният процент. За разлика от депозитните сертификати касовите бонове въобще нямат вторичен паричен пазар. Когато притежателят им иска да ги осребри, той ги връща на банката. Ако това се прави преди падежа, банката заплаща на клиента по-малка лихва върху внесената сума.
В търговските банки се съхраняват депозити и на други банки - кореспонденти или специализирани финансови институции, участващи в операциите на паричния пазар. Много често временните си касови излишъци по-малките банки депозират в по-големи. Целта на тези депозити е, от една страна, депозиращите банки да разполагат с ликвидни активи, а, от друга, да реализират доход. На пръв поглед изглежда, че между депозитите на стопанските звена и на банките няма разлика. И едните, и другите представляват касови излишъци. Всъщност между тях съществува огромно различие, което трябва да се има предвид, особено когато става въпрос за определяне на депозитите в системата на търговските банки и на паричното предлагане. Необходимо е да се прави разлика между депозитите в цялата система и депозитите в отделните търговски банки. Банковите депозити представляват предепозирани парични средства, т.е. повторно депозирани в други банки. Тези депозити са образувани един път от банковите клиенти в обслужващите ги банки и втори път се депозират от тези банки в други банки. Става въпрос следователно за едни и същи парични капитали, които, от една страна, фигурират в пасивите на депозиращата ги банка, а, от друга, в пасивите на приемащата ги. В случая не става въпрос за предоставени от една на друга банка кредити, а за съхраняване срещу лихва на свободен паричен капитал.
Обемът на депозитите в системата на търговските банки зависи главно от сумата на предоставяните от тях кредити и от размера на инвестициите им. Ако банките не се занимаваха със заемни и инвестиционни операции, сумата на депозитите щеше да бъде равна на обема на наличните пари, внесени от клиентите. При това положение банките във всеки даден момент биха били абсолютно ликвидни, а доходите им щяха да се образуват от комисионните, които получават за извършените услуги на клиентите. На практика банките се стремят да увеличават печалбата и съответно рентабилността си, което ги принуждава да предоставят кредити и да инвестират колкото се може повече от получените от клиентите и акционерите средства над необходимите резерви.
Банките не могат да предоставят под формата на кредити и да инвестират всичките си депозити. Те биха могли да използват за тези цели само средствата, които преценят за необходимо за осигуряване на ликвидността си.
3. ДРУГИ ОПЕРАЦИИ ПО НАБАВЯНЕ НА КАПИТАЛИ
Банките си набавят пасиви, изразяващи кредитни отношения, и по други начини, а именно:
- чрез ресконтиране на полици в централната банка;
- чрез получаване на кредити на паричния и капиталовия пазар от различни кредитори - централната банка, други търговски банки, специализирани банкови небанкови финансови институции, нефинансови фирми и граждани;чрез кредити от чужбина;
- чрез емитиране на собствени акции и облигации, в това число депозитни сертификати, капиталово-дългови (хибридни) инструменти и подчинен срочен дълг;
- чрез продажба на ценни книжа с ангажимент за обратна покупка;
Депозитна експанзия - депозитната експанзия се прави главно при кредитирането чрез паричната и депозитната емисия от централната банка и търговските банки, изхождайки от икононическата и парично-кредитната политика на държавата.
Депозитната експанзия в банковата система може да се осъществява при положение, че отделните банки си сътрудничат и централната банка ги стимулира посредством създаването на допълнителни (над необходимите) резерви на търговските банки. Без участието на централната банка това не би могло да стане. Отделните банки могат да прехвърлят депозити пряко или чрез инвестирането на средства и предоставянето на кредити от една банка в друга, но това не би променило общия обем на депозитите в банковата система като цяло. Създаването на допълнителни резерви е изключителна функция на централната банка. Известно е от предшестващото изложени, че търговските банки също могат да увеличават резервите си посредством кредитирането на основата на безкасовите плащания.
Конкуренция между банките за депозити - между търговските банки има конкуренция за набирането на по-голям обем и по-качествени депозити. Макар че отделните банки не могат да упражняват пълен контрол върху сумата на съхраняваните при тях влогове, те могат да оказват върху нея въздействие. Докато върху размера на депозитите в банковата система решаващо влиение оказва парично-кредитната и фискалната политика на държавата, за конкретните банки важно значение имат икономическите и личните фактори. Върху обема и структурата на депозитите влияние оказва конкретно авторитетът, устойчивостта и политиката на банките, равнището, качеството и разнообразието на банковите операции, компетентността и експедитивността на банковите служители, местонахождението и възрастта на банките, както и качеството на техните помещения и оборудване.
Банките могат да привличат повече клиенти и депозити, ако предоставят удобни за тях кредити с подходящ лихвен процент, гарантираност за обратното им получаване, както и при експедитивност при обслужването и ограничено изискване за обезпеченост на заемите. Като правило банковите клиенти предпочитат да бъдат обслужвани от банки с привлекателни помещения и представителни служители. Банките, които предоставят повече и по-разнообразни услуги обикновено печелят в конкурентната борба. Удобно разположените, главно в центъра на градовете, банки имат по-добри възможности за привличане на депозити. По- старите банки, т.е. банките с традиции, се ползват с преимущество в сравнение с по-новите.
Равнището на лихвените проценти за депозитите не винаги са фактор за увечаване на депозитите и удължаване на срока на задържането им в банките. Когато в дадена банка лихвените проценти за влогове растат повече в сравнение с другите банки, това може да е резултат и на финансови затруднения на банката, т.е. липса на свръхрезерви за посрещане на задълженията й, което предизвиква въздържане на клиентите да внасят и да задържат средства при нея.
Конкуренцията за депозити и лихвеният процент - засилването на конкуренцията за привличане на срочни, в това число и на спестовни депозити се обуславя от много фактори, но решаващо значение има лихвеният процент. Повечето банки в света не плащат лихви за депозитите на виждане, съхранявани по разплащателните сметки. У нас за тези средства не се плащаха лихви от 1990 година, когато започна банковата реформа, но след либерализирането на лихвените проценти и на цените на стоките, за депозитите на виждане се начислява лихва, макар и минимална - сега е в границата от 0,7 до 1,0 %. В САЩ заплащането на тези лихви е премахнато през 1933 година, а по-късно (от средата на века) това се извърши и в повечето развити и главно европейски страни. Причина за това е разпространеното през този период схващане, че високите лихвени проценти за депозитите принуждават банките да насочват ресурсите в недостатъчно ликвидни активи, което води до загуби и фалити. Следователно преустановяването на заплащането на лихви по тези депозити е продиктувано от необходимостта да се ограничи конкуренцията на банките в областта на лихвените проценти и да им се създадат условия за по-лесно поддържане на ликвидност.
Много икономисти обаче се обявяват срещу това и считат, че по този начин се създават условия за нееквивалентна, т.е. неценова конкуренция. За да могат да предоставят кредити, банките трябва да разполагат с паричен капитал, а лихвеният процент е ефективно средство за въздействие за неговото привличане. Поради невъзможността да плащат лихва за депозитите на виждане и с цел да привличат капитали, банките са принудени да предоставят кредити на клиенти с по-големи депозити при по-ниски лихвени проценти или да им извършват услуги безплатно. Някои банки плащат и премии за новооткрити сметки или са готови да поемат риск чрез даване на акцепти за получаване на кредити от други банки. Всичко това изразява замяната на лихвите за депозитите с лихви за активите. Следователно конкуренцията за депозитите се води, но в друга форма, макар че по същество в основата й е лихвеният процент за депозитите. Тази форма на конкуренция обаче създава субективизъм при вземане на решение от банките за олихвяване на предоставени кредити или при правене на разнообразни подаръци на клиенти с по-големи депозити на виждане. Кой депозит е голям и кой малък е трудно да се прецени. Даден депозит изглежда малък, но отнесен към активите на клиента е голям. Да се установи големината и вида на подаръка, както и преференцията при кредитирането също не е лесно и поражда субективизъм.
От направени изследвания в развитите страни се установява, че забраната за плащане на лихви по депозитите на виждане води во възникване на много диспропорции в икономиката. Банковите клиенти губят много време и средства за съкращаване на авоарите по текущите си сметки, в резултат на което паричните им средства в банките се съкращават. Освобождаваните средства се използват обикновено за покупка на депозитни сертификати и краткосрочни ценни книжа. Това води, от друга страна, до повишаване на скоростта на обръщението на парите в кръгооборота на доходите или, с други думи, паричната маса, важна съставна част на която са средствата по текущите сметки, се използва по-интензивно.
За спестовните и срочните депозити се плаща лихва, равнището на която зависи, първо, от размера на основния лихвен процент и, второ, от търсенето и предлагането на капитали. Върху това равнище по-малко или по-голямо влияние оказва и държавата посредством Централната банка.
Централната банка може да регулира лихвените проценти за срочните депозити чрез установяването на максимален размер (таван) на тези лихвени проценти. Регулиращата дейност на Централната банка може да се осъщестява и чрез определянето на лихвените проценти за рефинансиране на търговските банки - основния лихвен процент и сконтовия процент. При установяването на максимални лихвени проценти за срочните депозити конкуренцията между търговските банки се поставя в определени граници. Максималните лихвени проценти представляват предупреждение на Централната банка към търговските банки за негативните резултати, които могат да възникнат при влагане на средства в рискови, нисколиквидни, но високодоходни активи. Когато търговските банки имат пълна свобода при определяне на лихвените проценти, те биха се стремили да увеличават лихвените проценти за депозитите с цел да привличат повече клиенти и по-голям обем капитали. За да могат обаче да увеличават печалбата си, те ще насочват пасивите си към доходоносни активи, а това са обикновено активи, съдържащи в себе си и по-голям риск, което естествено застрашава ликвидността им.
Невъзможността на търговските банки да се конкурират при привличането на депозити при наличие на таван на лихвените проценти се отразява неблагоприятно върху движението на средствата и състоянието на паричния пазар като цяло. При тези условия обикновено свободния паричен капитал се насочва извън търговските банки - към други финансови институции или се използва за покупка на доходоносни ценни книжа. Този капитал може да се насочи и към чуждестранни банки, т.е. извън границата на страната. Като цяло резултатът от това намира израз в отлив на паричен капитал от банковата система.
Конкуренцията между търговските банки на пазара на срочните депозити се увеличава, когато се премахва таванът на лихвените проценти по тези депозити, т.е. когато се либерализира лихвената политика. Либерализацията на лихвените проценти, считат някои автори, предизвиква инфлационен ефект. Несъмнено е, че тя ще се отрази върху цените, но в никакъв случай цялото увеличение на лихвените проценти не може да се прехвърли по този начин върху потребителите. Увеличението на цените би довело до намаляване на съвкупното търсене и оттам на производството.
Важно е да се отбележи, че увеличаването на лихвените проценти за депозитите повишава критерия за ефективност на извършваните от предприятията инвестиции. Фирмите биха използвали собствените си средства само при положение че нормата на печалбата на финансираните мероприятия е по-висока от лихвения процент за депозитите. Всяка инвестиция съдържа в себе си риск, докато лихвата за влоговете е най-малко рисковата алтернатива на използване на паричния капитал и следователно сигурен източник на доход. Повишаването на лихвените проценти за депозитите ще доведе до повишаване и на лихвените проценти за кредитите, което най-вероятно ще предизвика намаляване на производствените запаси (суровини, материали и др). на стопанските звена, както и подобряване на организацията на производството, което, от своя страна, ще увеличи съвкупното предлагане, предпоставка за намаляване на цените.
Равнището на лихвените проценти за депозитите не винаги са фактор за увечаване на депозитите и удължаване на срока на задържането им в банките. Когато в дадена банка лихвените проценти за влогове растат повече в сравнение с другите банки, това може да е резултат и на финансови затруднения на банката, т.е. липса на свръхрезерви за посрещане на задълженията й, което предизвиква въздържане на клиентите да внасят и да задържат средства при нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар