ЛИХВА И ЛИХВЕНА ПОЛИТИКА

1. ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ НА БАНКИТЕ ЗА КРЕДИТНИТЕ УСЛУГИ

Съществен елемент на договора за кредит е възнаграждението, което банките получават при кредитните операции. То се определя въз основа на Тарифата за лихвите и комисионните, установена от всяка търговска банка.

Възнагражденито на банката се състои от два основни елемента: лихва и комисионни.

Банките събират три вида комисионни: първо, при подаване на заявлението за кредит: за обработката и анализа на информацията при оценката на кредитоспособността на клиента; второ, за управлението на предоставения кредит и, трето, за неизползваната част на кредита.

Банките не винаги събират комисионна при депозирането на заявлението за кредит. Различните банки постъпват по различен начин в този случай в зависимост от политиката, която провеждат на паричния пазар. Комисионната за управление на отпуснатия кредит има еднократен характер. Нейният размер се движи в рамките от един до пет промила върху сумата на кредита в отделните банки. За ангажирания, но неизползван ресурс банките събират комисионна в границата от 5 промила до един процент годишно. По този начин те налагат санкция на кредитоискателите за лишаването им от възможността да печелят от неизползвания ресурс. Събирането й се прави обикновено служебно от банката, т.е. без да се изискват платежни документи за това.

Най-същественият елемент на възнаграждението на банките за предоставените кредити е лихвата.

2. СЪЩНОСТ НА ЛИХВАТА

Лихвата представлява  “цена” на парите или друг актив, предоставени под наем.  Независимо за какво са използуват  взетите на заем пари длъжникът трябва да заплати лихва на кредитора. Лихвата може да се дефинира и като възнаграждение за раздялата с ликвидност.

Съвременната финансова теория разглежда  лихвата, от една страна като “цена” на парите като капитал, а,  от друга страна, като  “цена” на времето. Това двояко определение на лихвата отразява същността на капитала като нарастваща във времето стойност. Затова всяка бъдеща стойност на капитала се разглежда като настояща стойност, нарастнала с “цената” на времето - лихвата.

Кредиторите предоставят на заем пари срещу  лихва по следнитe причини

1/ Давайки парите си или друг актив на заем, те отлагат настоящето се потребление, което  има по-съществено значение от бъдещето;

2/  Всеки кредит съдържа риск за непогасяването му. Чрез лихвата се покрива този риск;

3/ Лихвата компенсира загубата (макар и не винаги цялата)  от понижаване на покупателната сила на парите при инфлация;

4/ Лихвата представлява компенсация за пропуснатия доход от кредитора от евентуално инвестиране на парите в  алтернативна инвестиция.

3. ЛИХВА И НОРМА  НА  ЛИХВАТА (ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ)

Лихвата представлява разликата между бъдещата и настоящата стойност на капитала, т.е. абсолютната  сума, с която нараства капиталът във времето.  Връзката между настоящата, бъдещата  стойност и лихвата се вижда от следната формула:

К₁ = К_о + К (L ),   където:

Ко - настояща стойност на капитала;

К₁ - бъщеща стойност на капитала;

К (L ) - лихва  (абсолютният прираст на капитала във времето);

Нормата на лихвата (лихвеният процент) дава представа за относителния прираст на капитала. Тя представлява отношение на лихвата към дадения под формата на заем капитал.  Нормата на лихвата (лихвеният процент) изразява степента на възвръщаемост на лихвоностния капитал, което може да бъде изразено по следния начин:

         К (L)

i = -------------------- ,   където:

         Ко 

i - норма на лихвата (лихвен процент)

Следователно лихвеният процент е така установена доходността на лихвоносния капитал е съпоставима с относителна величина, която показва колко лихва се пада  на 100 единици капитал.възвръщаемостта на всяка друга алтернативна инвестиция.

4. РОЛЯ НА ЛИХВЕНИЯ ПРОЦЕНТ

Лихвата изпълнява важна роля в икономиката. Тя влияе върху почти всички  икономически резултати, но глвно върху темповете на икономическо развитие и икономическата активност.

Лихвеният процент е обобщаващо понятие, посредстом което се  изпращат ценови сигнали до кредиторите, заемополучателите, спестителите, инвеститорите и потребителите. Лихвените проценти се проявяават в практиката  в различни форми и видове: за кредити, депозити, ценни книжа и др. Централните банки в различните държави определят т.нар. базисен лихвен процент, наричан у нас основен лихвен процент, използван на междубанкови пазар главно при рефинансирането на търговските банки.

Повишаване на  лихвените  проценти предизвиква:

1) Увеличаване на спестяванията на гражданите и депозитите на  икономическите субекти и главно на срочните, които носят по-високи доходи,  предизвикващо увеличаване на банковите пасиви;

2) Намаляване на инвестициите, финансирани както с банкови кредити, така и със собствени средства на предприятията. По-високите лихви увеличават оперативните разходи на банковите клиенти и оскъпяват инвестициите. Инвеститорите предпочитат и собствения си капитал да съхраняват в банките и да реализират по-висок  лихвен доход, вместо да инвестират в реални активи.

3) По-високите лихви ограничават и потреблението и в това число главно покупката на стоки за дълготрайно потребление;

4) Увеличаване на депозитите в национална валута и намаляване на депозитите в чуждестранна валута;

5) Повишаването на лихвените проценти повишава значението на левовите депозити т.е. депозитите в националната валута в сравнение с депозитите в чуждестранна валута. Националната валута е по-ценна в сравнение с чуждестранната и нейният курс в чуждестранна валута расте. Напремиер, ако преди покачването на лихвения процент 1$ се равнява на 1,50 лева,  а след това се разменя за 1,40 лева, това означава, че курсът на лева в долари се повшил от 0,67 $ за лев (1,00/1,50) на 0,71 $ за лев (1,00/1,40). Това предизвиква намаляване на приходите на износителите в лева и повишаване на приходите на вносителите в лева, т.е. оскъпява се износа в лева, а се поевтинява вноса. Износителите ще получават не 1,50, а 1,40 лева за 1 долар, а вносителите ще плащат не 1,50, а 1,40 лева за 1 долар.  Следователно при тази обстановка  се стимулира вноса на стоки и  ще се ограничава износа, крайният резултат от което е намаляване на нетния износ (разликата между вноса и износа), а може би и превръщането му в отрицателен, т.е. вносът да е по-голям от износа. Това предизвиква влошаване на търговския и текущия  баланс на държавата, както и евентуално на валутните резерви на централната банка и на паричната база;

6) Всичко това предизвиква намаляване на националното производство и  икономическата активност.

Резултатите при намаляване на лихвените проценти са обратни:

1) Спестяванетията се намаляват;

2) Инвестициите, финансирани и с банков кредит, и със собствени средства се увеличават;

3) Увеличава се потреблението и главно покупката на дълготрайни стоки за потребление;

4) Намалява се валутният  курс на националната валута в чуждестранна валута,  което стимулира увеличаването на износа и намалява вноса, т.е. повишава се нетният износ;

5) Увеличава националното производство и заетостта и съответно намалява безработицата;

6) Подобрява състоянието на търговския и на текущия баланс, както и на валутните резерви и паричната база на страната.

Тези резултати  не се проявяват изведнъж, тъй като влиянието на лихвените проценти върху икониомиката се проявява  в по-дългосрочен план, т.е. постепенно.

В теорията и в банковата практика се  говори за “парадокса на  спестяванията”, който се поражда от противоречията между индивидуалните потребности и потребностите на обществото като цяло, намиращи израз в противоречията между цените на банковите пасиви и цените на банковите активи. Когато лихвените проценти за депозитите се увеличават, банките са принудени да увеличават лихвените проценти  за кредитите, за да реализират нормални лихвен спред и лихвен марж и съответно рентабилност. Повишаването на лихвените проценти за депозитите се отразява още по-силно върху лихвените проценти за кредитите и в резултат на увеличаване и на  пропуснатите доходи от банките от увеличаване и на минималните задължителни резерви.

Лихвеният процент влияе върху спестяванията, инвестициите, потреблението и нетния износ. Когато  равнищата на лихвения процент за депозитите  нарастват, спестяванията се увеличават, а  потреблението и инвестициите, както и нетния износ намаляват. Обратно, по-ниски нива на лихвените проценти  за спестяванията  предизвикват насочване на част от  доходите към повече потребление и инвестиции, финансирани както със заеми, така и със собствени средства, намаляване на валутния курс на националната парична единица в чуждестранна вакута, което от своя страна увеличава  нетния износ.

Парадооксът на спестяванията се проявява в това, че повишаване равнището на лихвения процент за депозитите постепенно предизвиква повишаване на лихвените проценти и на кредитите и следователно промяна  и съответно намаляване на инвестициите, потреблението, нетния износ.

Следователно, крайният резултат от това е ограничаване на инвестициите, което предизвиква обратни тенденции: намаляване на производството, икономическата активност  и на тази основа  се намаляват и  спестяванията.

Изводът е, че повишаването на лихвения процент в краткосрочен план увеличава спестяванеията, а в дъргосрочен - ги намалява.Равнището  на лихвените проценти  на  спестяванията и кредитите  се формират в краткосрочен план на основата на парично-кредитната политика на държавата, т.е.на  централната банка, а  в дъргосрочен план - на паричния пазар. Върху лихвените проценти влияят и други фактори, в това число : влиянието на еластичността на търсенето и предлагането на вносни  и износни стоки върху промените на цените в страната.

Видове лихви - размерът на лихвите зависи от равнището на лихвените проценти, но  в значителна степен върху него се отразяват и начините на определянето и плащането им.

В практиката се използуват различни начини на олихвяване на капитала и плащане на лихвите  и от там - различни видове лихви,поради което при дадено равнище на лихвените проценти за спестяванията и за кредитите е въозможно абсолютният размер на плащаната лихва по отделните видове кредити да е различна.

В зависимост от начина на начисляване на лихвата, тя бива проста и сложна, а в зависимост от момента, в който лихвата се заплаща или се прибавя към капитала (се капитализира) - декурзивна и антиципативна.

При простата лихва  паричната сума, върху която тя се начислява е една и съща за всеки период,  т.е. лихвоностният капитал  остава постоянна величина. Колкото са по-чести падежите за погасяването на заема, толкова е по-малка общата сума на изплатените лихви.

Например при предоставяне на заем от 1000 лева за една година при лихвен процент 10 %, общата сума на простата лихва за годината ще бъде 100 лева.

Формулата за нейното установява е следната:

L =  К_о . р . t ,  където:

L   е  начислената лихва

К_о - размерът на заема

р   - лихвеният  процент

t -  срокът /падежът/ на заема, изразен в години или части от годината

Кредитът може да бъде погасен наведнъж в края на годината или на части през годината. Ако заемът от 1000 лева се изплати наведнъж (еднократно) в края на годината, се заплаща лихва в размер на 100 лева (1000 х 0,1 х 1). При положение, че кредитът се погасява на две равни вноски на всеки шест месеца общата сума на лихвата е значително по-различна.  Тя представлява сбор от начислените лихви за двата периода - първото и второто шестмесечие на годината, а именно:

1/ Лихва за заема към  30.06.  / 1000 х 0,1 х 0,5/.....50 лева

2/ Лихва на заема към  31.12. /500 х 0,1 х 0,5 /.......25 лева

                                                _______________________

      Общ размер на лихвата:                                     75 лева

От примера се вижда, че при два падежа (две погасителни вноски) размерът на лихвата е по-малък (75 лева) в сравнение с лихвата при  еднократното погасяване на кредита  (100 долара).

Методът на простата лихва се използува обикновено при някои краткосрочни финансови операции. Той е все още доста популярен сред кредиторите на ипотечни заеми и кредитните съюзи.

Когато начислената лихва се прибавя към капитала за олихвяване заедно с него, е налице  сложно олихвяване, а лихвата се нарича сложна При него лихвата се превръща в капитал, т.е. капитализира се и  следователно самата лихва носи лихва на кредитора. При сложната лихва доходът на кредитора се изчислява както върху главницата на кредита, така и върху акумулираната (натрупаната) лихва. Затова, колкото по-дълъг е периодът, за който се предоставя кредитът, толкова по-бързо расте  лихвата.

При сложното олихвяване лихвата се начислява по традиционната формула за установяване на бъдещата стойност на кредита или депозита, а именно:

К₁ = К_о ( 1+ р ) ^t , където:

К_о е главницата  на кредита или депозита

t - времето, изразено в години

К₁ - бъдещата стойност на кредита и депозита, включваща и лихвата.

Когато лихвата се начислява и  заплаща  в края на периода, олихвяването се нарича декурзивно и съответно лихвата декурзивна.Декурзивната лихва може да бъде и проста и сложна.  Описаните до тук методи на просто и сложно олихвяване  са декурзивни.

Антиципативната лихва  се приспада от договорения размер на кредита, или се капитализира в началото на периода на олихвяване.Тази лихва  също може да бъде и проста, и сложна. При простото антиципативно олихвяване  лихвата се начислява  за договорения период от време и се  изплаща предварително в момента на предоставянето на кредита.  В този случай главницата на заема е намалена със сумата на лихвата.  При простата антиципативна лихва кредиторът си удържа лихвата от договорения размер на кредита в момента на неговото предоставяне. На падежа заемополучателят погасява целия дълг в рамките на договорения размер. Формално това се изразява по следния начин:

              К₁

К_о = -------------   , където:

            1- p

К₁  е размерът на договорения кредит, който трябва да се  погаси към момента на падежа;

К_о - намаленият с лихвата размер на кредита;

р   - лихвеният процент.

При антиципативното олихвяване реалната лихва, изчислена към фактически предоставените средства на кредитополучателя, е по-голяма от декларираната с лихвения процент. Примерно, ако 100 единици кредит се предоставя при 9 %  антиципативна лихва, реалният лихвен процент е 9 единици. Сложното антиципативно олихвяване представлява многократно повторение на модела на простата антиципативна лихва.

От посочените четири вида лихви най-често се използува простата и сложната декурзивна лихва.   Антиципативната лихва се използува  по-рядко.

6. МЕТОДИ НА ПОГАСЯВАНЕ НА КРЕДИТИТЕ 

Методите за определяне на лихвите и тяхното погасяване зависи, първо,  от вида на кредитите (дъргосрочни, краткосрочни) и, второ,  от използваните в практиката погасителни схеми, които се обуславят от характера на дейността и от начина на формиране на доходите от длъжниците (кредитополучателите).

При  различните кредити погасяването на главницата  и плащането  на лихвите се извършва по различни начини и моменти, поради което не винаги може да се разбере как се определя лихвеният процент, т.е. доходността на кредита.

В практиката се използват главно следните погасителни схеми:

1. Погасяване на дълга с договорен еднократен падеж;

2. Еднократно погасяване на главницата и периодично изплащане на лихвата;

3. Погасяване на главницата на равни части;

4. Анюитетна погаситлна схема;

5. Погасителна схема с гратисен период;

6. Погасяване на дълга с променливи срочни плащания.

При различните схеми моментът на плащането и определянето на лихвата се извършва  по следните начини:

Погасяването на дълга с договорен еднократен падеж - При погасяването на дълга с договорен еднократен падеж кредиторът получава вземането си, включващо главницата на кредита и лихвата, едновременно, след определен срок. Лихвеният процент се договаря и се знае равнището му  предварително. Тази схема се използва главно при краткосрочните кредити, с които банковите клиенти покриват временен недостиг на капитал. Тя може да се използва и при спекулативни операции. Еднократното погасяване на кредита и плащане  на лихвата облекчава длъжниците, но е свързано с риск за кредиторите.

Еднократно погасяване на главницата и периодично изплащане на лихвата

При еднократно погасяване на главницата и периодично изплащане на лихвата дебиторът изплаща дължимата лихва текущо на договорени падежи, а след изтичане на срока на кредита се погасява и главницата по следната фоормула:

К (L) = К_о . r , където:

L - лихва;

К_{о -} размер на кредита;

r - норма на лихвата, представена като деситична дроб.

ПРИМЕР:

Да се определи размерът на погасителната вноска, както и нейния състав и структура на основата на следните данни:

1) Кредит: 150 000 лева;

2) Срок на кредита: 5 години;

3) Лихвен процент: 8 %;

4) Лихвата се плаща в края на всяка година.

При тази схема се намалява рискът от несъбиране на лихвата и се създават условия за ритмично формиране на доходи от кредиторите и в това число главно на банките.

Погасяване на главницата на равни части - при тази схема заемът се погасява на договорени погасителни периоди. В края на всеки период длъжникът погасява еднаква част от главницата и полагащата се лихва за непогасения остатъчен дълг. По тази схема лихвената част на погасителната вноска непрекъснато намалява. При нея първата вноска, която прави длъжникът, е най-голяма, тъй като в нея се включва лихвата върху цялата сума на кредита. На следващите падежи погасителните плащания са по-малки, защото в тях се включва лихва, изчислена върху остатъчния дълг.

При тази погасителна схема стойността на главницата като елемент на погасителната вноска се получава по следната формула: 

където: 

К₀ - размерът на предоставения кредит;

Т - размерът на погашението от главницата (ратата);

n - броят на погасителните периоди.

От формулата се вижда, че главницата се погасява на равни части, които се наричат рати.

Стойността на всяка погасителна вноска се получава, като към ратата се прибави полагащата се лихва, а именно:

А₁ = Т + К₀ . r

А₂ = Т +  (К₀  - Т) . r

А₃ = Т + (К₀ - 2Т) . r

……………………

Аn  = Т + (К₀ - (п - 1)Т) . r  ,   където:

А е  погасителната вноска = погашението на главницата +  лихвата;

r - лихвеният процент.

Погасителният план е представен нагледно в табл.14.   

Таблица 14

Година	Остатък от дълга	Лихва	Погашение на главницата	Погасителна вноска
1	Ко	Z1=Ко. R	Т	А1=Т+Ко. R
2	Ко –Т	Z2=(Ко -Т). r	Т	А2=Т+(Ко -Т). r
3	Ко -2Т	Z3=(Ко -2Т). r	Т	А3=Т+(Ко -2Т). r
-	-	-	-	-
-	-	-	-	-
N	Ко -(n -1)Т	Zn=(Ко -(n-1)Т).r	Т	Аn=Т+(Ко -(n-1)Т).r

Следният пример дава представа за същността на тази погасителна схема:

Кредит в размер на 1 000 000 лева трябва да се погаси на равни погасителни вноски за 5 години. Лихвата по заема е 10%. Погасителните вноски се правят в края на годината.

Погасителната схема при зададените условия е дадена в табл.15.

Таблица 15

Година	Остатък от дълга в началото на годината	Сума за погасяване на дълга	Лихва	Погасителни   вноски
1	1 000 000	200 000	100 000	300 000
2	800 000	200 000	80 000	280 000
3	600 000	200 000	60 000	260 000
4	400 000	200 000	40 000	240 000
5	200 000	200 000	20 000	220 000
Всичко:	-	1 000 000	300 000	1 300 000

От примера се вижда, че главницата се погасява на съответните падежи на равни части, а размерът на плащаната лихва се намалява, тъй като се изчислява върху остатъчния дълг. Посочената погасителна схема се използва при договаряне на кредита с лица, имащи постоянен доход или с лица, доходите на които намаляват във времето, т.е. първоначалният им доход е по-голям и след това намалява. Тя може да се използва и за лица, които имат възможност да погасяват кредита си и от доходи от други дейности.

Анюитетна погасителна схема - при тази схема погасителната вноска остава константна величина до пълоното погасяване на кредита, т.е. не се променя във времето. Кредитната тежест се разпределя равномерно във времето. Дебиторът погасява на договорените падежи една и съща сума, включваща част от главницата и лихвата. Тази вноска се нарича анюитет. Подходяща е за кредитоискатели, формиращи постоянен или нарастващ във времето доход. Широко се прилага при жилищното кредитиране. Всеки анюитет се състои от лихва, начислена върху остатъчния дълг за съответния период, и част от главницата, наричана погашение. Макар че всички анюитети са равни помежду си, съотношението между лихвата и главницата непрекъснато се променя. Причината за това е обстоятелството, че лихвата непрекъснато се променя под влиянието на промяната в остатъчния дълг, върху който се изчислява. На първия падеж лихвата е най-голяма, а на всеки следващ тя става все по-малка и по-малка.

Поради непрекъснатото нарастване на размера на погашенията на главницата тази погасителна схема се нарича още схема с прогресивни плащания. Става въпрос за прогресивни погашения на главницата.

Анюитетът може да се установи по различни начини, но най-използваният е следният:

1. Определяне размера на анюитета:

,  където:

А е анюитет;

Ко - размер на кредита;

r - лихвен процент за кредита;

n - срок на кредита.

2. Определяне размера на погашенията на главницата на падежите:

                  А                                          

   П = --------------   ,  където:

             (1 + r) ⁿ 

П  - погашение на главницата за всеки падеж;

 t  -  времето, за което се отнася  лихвата.

3. Определяне на размера на лихвата за всеки падеж:

L = А - П

Задача:

Да се определи анютитет и в това число погашенията за главницата и лихвата на основата на следните данни:

1. Размер на кредита - 120 000 лева;

2. Лихвен процент - 12 %;

3. Срок на кредита 5 години.        

На основата на посочените формули резултат е следния:

1. Анюитет  се получава по следния начин:

2. Размер на погашенията на главницата на падежите

3. Размер на лихвата

     L₅ = 33 289,2 - 29 722,5 = 3566,7 лева  и т.н.

Погасителна схема с гратисен период - с оглед облекчаване на кредитоискателите при погасяването на кредитите е възможно да се договори и гратисен период, т.е. период, през който не се извършват погашения по кредитите или на банките се превеждат само лихвите. Ако и лихви през този период не се плащат, при започване обслужването на кредита в погасителната вноска се включва и натрупалата се лихва през гратисния период.

Тази погасителна схема няма самостоятелно значение. Тя се прилага в съчетание с другите погасителни схеми.

Погасяване на дълга с променливи срочни плащания - погасителна схема с гратисен период няма самостоятелно значение. Тя се прилага в съчетание с другите погасителни схеми. При нея се договоря  гратисен период, през който се плащат само лихви, т.е  не се извършват погашения по кредитите. Обикновено  при започване обслужването на кредита в погасителната вноска се включва и натрупалата се лихва през гратисния период.

Тази погасителна схема се използва често и е най-подходяща, защото банките се съобразяват при нейното прилагане в максимална степен с индивидуалните особености на дейността на кредитоискателите.

При нейното прилагане, както и при договаряне на гратисен период трябва да се изхожда от жизнения цикъл на продукцията, която се създава с предоставения кредит. Тази схема е особено необходима при финансирането със заемни средства на дълготрайни материални активи.

Доказано е в световната практика, че средният жизнен цикъл на продукцията, след като се въведе обектът в действие, е 7 - 8 години. 

През първите 1, 2, 3 години доходите постепенно нарастват, през следващите 4, 5, 6 години е налице бум в производството и след седмата и осмата година производството започва да намалява до цялостното му умиране. Като се изхожда от тази схема, целесъобразно е през първите години да се договори по-малка погасителна вноска или гратисен период, а през следващите - съобразно реализираните доходи. Кредитът обаче трябва да бъде погасен до настъпване на периода на намаление на производството и реализацията на продукцията, както и на доходите на предприятието.

           

7. ИНФЛАНЦИЯТА И ЛИХВЕНИТЕ ПРОЦЕНТИ

При инфлация, когато се променя ценовото равнище в икономиката, реалните икономически величини на съвкупния продукт, заплатите, печалбите и лихвените проценти  спадат под номиналните

От тази гледна точка лихвените проценти биват  номинални и реални. Номиналният лихвен процент е този, който се публикува или котира за дадена ценна книга или заем. Реалният лихвен процент е доходът за кредитора, измерен чрез действителната покупателна сила на парите. В период на инфлация реалният лихвен процент е по-нисък от номиналния, което е неизгодно за кредиторите.

В договорите за кредит фигурират винаги само номиналните лихвени проценти, но кредиторът и длъжникът си насочват своето внимание главно към реалните лихвени проценти. Тези лихвени проценти  не присъствуват в клаузите на договора, но чрез механизмите на пазара двете страни в кредитната сделка обикновено ги обсъждат. Кредиторите се стремят да наложат даден реален лихвен процент, а длъжниците - да го приемат или отхвърлят. Реалните лихвени проценти се определят в крайна сметка на пазара.

За определяне на реалните лихвени процени се изхожда от релацията на 

Ървинг Фишер:

 i = ir + П* 

и следователно: ir = i  - П*, където:

 i   e   номинален лихвен процент

 ir   -    реален лихвен процент

 П* -   очакван темп на ифлация

Ако примерно годишният номинален лихвен процент е 8,0 %, а годишната очаквана инфлация  е 6,0 %, реалният лихвен процент  ще бъде 2,0 %, т.е. разликата между тях.  Кредиторът следователно ще получи доход само в размер на  2,0 %. Ако обаче се очаква или се реализира инфлация от  9,0%,  кредиторът  реално губи  1,0 %.

По-точна формулировка на релацията на Фишер е дадена в следното уравнение за връзката между номиналния и реалния лихвен процент:

Номинален    Очакван     Инфла-     Очакван    Инфла-

лихвен        = реален    +  ционна  + реален    х  ционна

 процент        лихвен        премия      лихвен       преми

                                            процент    процент

В  това  второ уравнение реалният лихвен процент се редуцира два пъти.  Тази втора формула се счита за  по-точна, особено при висок темп на инфлация.

Ефектът на Фишер

Повишаването на очакваната инфлация  не следва да предизвиква автоматично повишаване на номиналните лихвени проценти.Според Фишер, очакваната реална норма на печалбата проявява тенденция към стабилност във времето, тъй като тя зависи от такива дългосрочни фактори като производителност на капитала, обем на спестяванията в икономиката и др. Следователно промяната в инфлационната премия има вероятност да се отрази на номиналния лихвен процент в краткосрочен план. Номиналният лихвен процент ще се увеличи в пълен размер  с очакваното увеличение на темпа на инфлация и ще се намали с пълния размер на очаквания спад в инфлацията. Например  ако очаквият реален процент е 5 %, а очакваният темп на инфлация - 6 %, номиналният лихвен процент ще бъде 11 %  (5 %+6 % ).

Съгласно хипотезата на Фишер,  ако очакваният темп на инфлация се повиши на 7 %, очакваният реален лихвен процент ще остане непроменен - 5%, но номиналният  ще се повишии на 12 %. В това се състои същността на ефекта на Фишер.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Лихвата е основен икономически инструмент за регулиране на икономическата активност и икономическия растеж. Централната   банка като орган на държавата участва чрез неговото  регулирането в изпълнението на икономическата политика на държавата.

КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ: лихва,  реален лихвен процент, номинален  лихвен процент, рискова премия, дискаунт, сконто, анюитет, падеж,  инфлация, настояща стойност, бъдеща стойност, крива на доходност,  дюрация, равновесен лихвен процент, купонен доход, гратисен период.