КРАТКОСРОЧНИ КРЕДИТИ

1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

Краткосрочните кредити са кредитите, които се предоставят за срок до 1 година. Те  са източник за формиране главно на оборотния капитал на фирмите, използван  за придобиването на краткотрайни активи - суровини, материали, незавършено производство, готова продукця и вземания.

Te могат  да се използват и за финансиране създаването на дълготрайни материални активи - строителство на сгради, покупка на машини, съоръжения и др.,  в случаите, когато кредитоискателите реализират доходи от странични дейности

Краткосрочното кредитиране може да се използва и като преходен етап към дългосрочното в два случая: първо, когато предприятието очаква благоприятно развитие на фондовия пазар и, второ, като източник за финансиране на инвестиционни проекти на първите стадии на инвестициионния процес - стадиите на търсене на идея, проучване и проектиране, т.е. до намиране на постоянните източници за финансирането им.

Рискът при краткосрочните кредити е по-малък, отколкото при дългосрочните. Затова  при тях е възможно предоставянето на бланкови, т.е. необезпечени кредити.

За текущи нужди предприятията ползват главно краткосрочни кредити. Не е изключена и възможността (особено при мощните фирми) да ползват за тази цел и облигационен кредит, като емитират и продават собствени краткосрочни облигации на фондовата борса.

Чрез краткосрочното кредитиране търговските банки  текущо (ежедневно) регулират паричната маса в обръщениение, предоставяйки кредити и осигурявайки своевременното им погасяване в съответствие с изискванията на икономическата и парично-кредитана политика на държавата на основата на съответните регламентираните от централната банка инструменти за управление.

2. ВИДОВЕ КРАТКОСРОЧНИ КРЕДИТИ

2.1. СКОНТОВ  КРЕДИТ /Discounting/

Сконтовият кредит е исторически първия банков кредит, възникнал на основата на стоковия кредит. Той е  предпочитана форма на кроткосрочно кредитиране в повечето европейски страни  и главно във Франция, Италия, Белгия и в по-малка степен в Германия. Широко се използува и в Латинска Америка.

Инициативата за сконтовите операции е на фирмите. Те проявяват интерес към нея в случаите, когато се нуждаят от парични средства. Сконтови операции могат да възникнат както между банките и клиентите им , така и между самите банки. По-малките банки могат да сконтират търговски ефекти при по-големите, а всички - в Централната банка. Последната операция се нарича ресконтиране. Ресконтирането представлява повторна покупка на вече сконтирани полици. Тя е операция, присъща на емисионните банки, които чрез тази операция пускат в обръщение новоемитирани пари и увеличават паричната  маса.  Целта на ресконтирането е да се снабдят търговските банки с парични средства от ресконтиращата банка. Ресконтирането се извършва по по-ниска лихва от сконтирането.

В теорията се спори по отношение на това, какво представлява сконтовата операция - предоставяне на кредит или извършване на покупко-продажба. Обстоятелството, че при осъществяването на сконтовата операция банката предоставя пари на притежателя на полицата срещу въплатено в полицата и обезпечено с акцепт и индосамент (джиро) абстрактно право на вземане с ненастъпил падеж за плащане, дава основание да се твърди, че чрез нея се изразява кредитно отношение, т.е. отношение, при което банките предоставят кредити на своите клиенти.

Като кредитен документ полицата е резултат на кредитно отношение, което възниква на основата на извършена продажба на стоки с отсрочка на плащането (на кредит) или при прякото и косвеното кредитиране на длъжника. Но кредитният документ не е залог за предоставяне на кредит при сконтовата операция. Сконтирането на полици представлява предсрочно купуване от банката на полици, т.е. предварително изплащане на тяхната стойност, намалена с припадащата се лихва от деня на сконтирането до падежа. Продавачът на полицата при тази операция получава от купувача (банката) сумата на полицата, намалена с лихвата до срока на нейния падеж. Тя следователно изразява дисконтова операция, тъй като включва в себе си сконтирането от номиналната стойност на задължението, платимо след известен период. Чрез тази операция номиналната стойност на полицата, представляваща бъдеща стойност, се превръща в настояща стойност.

Сконтовата операция само променя състава и структурата на актива на продавача на полиците. Счетоводно сконтовата операция се оформя в баланса на предприятията чрез дебитиране на сметка "Каса" или "Разплащателната сметка" в зависимост от това, къде се насочват за съхранение тези средства, и кредитиране на сметка "Търговски полици" , т.е. сметка "Вземания". Следователно сконтовата операция води до увеличаване на паричните средства (налични и безналични) на сконтанта и до намаляване на търговските ефекти - на вземанията.

При сконтирането не се увеличава, както при кредитирането, привлеченият капитал в предприятията. Затова сконтовите операции водят до пряко подобряване на ликвидността им - увеличава се най-ликвидният им актив - паричните средства, и се намалява по-малко ликвидният - вземанията. Чрез кредитните операции нараства размерът на привлечения чужд капитал в предприятията, което предизвиква намаляване на ликвидността им.

Докато от гледна точка на предприятията може да се спори дали сконтирането е кредитиране, от гледна точка на банките то изразява предоставяне на кредити. Безспорно банката купува вземане, но с тази операция се създава дълг на трето лице към нея и по-специално дълг на първия длъжник по полицата (трасата). Следователно банката, сконтирайки полици, поема почти същия риск, както и при кредитирането.

Сконтовите операции имат изключително голямо значение в стопанската практика.

Сконтирането на ефекти е една от най-изгодните и сигурни форми на кредитиране от банките. Докато при предоставянето на други кредити - по текуща сметка, срещу залог на материални ценности, ценни книжа и други, длъжникът обикновено е едно лице, което в повечето случаи изплаща задълженията си на части, при сконтирането дългът се разхвърля на повече от два длъжника и се изплаща изцяло на падежа от длъжника или сконтанта. Плащането на полицата е гарантирано с акцепта на длъжника и с подписите на джирантите, които отговарят солидарно по реда на регреса.

Срочното изплащане на сконтираните ефекти дава възможност на банките най-рационално да използват ресурсите си.

Сконтирането изразява краткосрочно пласиране на капитал от банките. Прави се за срок от 1 до 3 месеца, независимо от срока на търговския ефект. Зад сконтовата операция стои обикновено движение на стоки, което е гаранция, от една страна, за наличието на стоково обезпечение на пуснатите пари в паричния оборот, а , от друга страна, за срочното погасяване на кредита, т.е. осигурява ликвидност на банката.

Чрез сконтирането на полици банките най-добре и най-бързо осъществяват кредитно посредничество и се намесват в стопанската практика.

За да се сконтира полицата, банката изисква тя да притежава определени качества, а именно:

1. Да изразява реални стокови връзки, т.е. да е издадена на основата на продадени на кредит стоки от доставчиците на купувачите. С други думи, ефектите, за да бъдат сконтирани, трябва да бъдат преди всичко търговски. С цел доказването на това банките, преди да пристъпят към тази активна операция, извършват проучване и анализ на депозираните полици.

Най-предпочитаните за сконтиране полици са стоковите, тъй като те произлизат от продажба на стоки на кредит и тяхното плащане ще бъде осигурено от средствата, които длъжникът реализира от продажбата на стоките. Зад кредита стоят стоки и затова банката ги приема с удоволствие като най-качествени полици. Такива полици се приемат както от търговските банки, така и от Централната банка.

Макар че финансовите или кредитните полици не изразяват непосредствено стокови сделки, банките също ги сконтират. Причината за това е обстоятелството, че те, макар и косвено, произхождат от стоковия оборот. Кредитната полица представлява гаранция на банката, намираща се в непрекъснати делови отношения с нейните клиенти, пред друга банка за получаване на кредит. Става въпрос в случая за гаранция при предоставяне на акцептен кредит, при който, както е известно, банките не дават кредит на заемополучателите си под формата на кредит, а под формата на акцепт обикновено върху менителници, трасирани срещу тях от клиентите им. Сконтирането на такива полици се приема с удоволствие от банките, тъй като погасяването на задължението е гарантирано. Банковата гаранция се счита за сигурна, първокласна гаранция, стига и банката да е първокласна. Този кредит се предоставя от банките, независимо че при отпускането му не се вижда икономическото основание за възникването и целта, за която ще се използва - дали за покупка на материални запаси, машини и други средства за производство или за изплащане на работна заплата и дивиденти. Тъй като банките познават добре клиентите си и не дават гаранция (акцепт) на всеки свой клиент, а на този, с който се намират в непрекъснати кредитни отношения, т.е. който се ползва с авторитет и доверие, акцептираните от банките менителници се разглеждат като равностойни на стоковите и се сконтират от банките без страх и притеснения за ликвидността си.

Банките могат да сконтират или да предоставят кредити и срещу залог на полици, издадени от други банки или от държавния бюджет и местните бюджети. С тях на практика се поема гаранцията за погасяване на получен кредит от банковите и финансовите звена.

Икономическите полици, т.е. полиците, които изразяват взаимоотношения между предприятия, несвързани с движение на стоки са оспорими (длъжник е обикновено само сконтантът), поради което банките не ги приемат за сконтиране.Трудно е при тези полици да се установи доколко дългът по тях изразява реални сделки. Възможно е те да представляват форма на помощ, която предприятията понякога си оказват взаимно при финансови затруднения. Това се прави обикновено между предприятия, които се намират в непрекъснати стопански или приятелски връзки. Затова и полиците се наричат приятелски. Нуждаещите се от ликвидни средства предприятия издават и трасират срещу приятелско предприятие полица, която след акцептирането й от това предприятие се сконтира в банката. Такъв акцепт се прави, в случаите когато предприятието е във финансови затруднения и акцептантът, който всъщност поема задълженията по полицата, е сигурен, че сконтантът бързо ще излезе от финансовите затруднения. За да да гарантира това, обикновено длъжникът трасира срещу сконтанта полица с цел акцептирането й. Тази полица представлява насрещна или взаимна полица. В случаите когато сконтантът не може да погаси дълга си по полицата, длъжникът сконтира насрещната полица, издадена на стойност, по-висока от стойността на предшестващата със сумата на дисконта в своята банка с цел осигуряване на средства на падежа за погасяване на дълга към първата банка. Тези полици се наричат гонещи се полици. Процесът на това гонене, т.е. на непрекъснато издаване и трасиране на полиците за посрещане на дълга по сконтовите операции по предшестващи полици, продължава до излизане на предприятието от финансови затруднения. Ако това не стане, дългът по тези полици се погасява по реда на кредиторската задлъжнялост.

Възможно е издаването и на напълно фалшифицирани полици. Те се трасират срещу неплатежеспособни лица, които ги акцептират срещу възнаграждение, или се издават чрез фалшифициране на подписи. Затова преди сконтирането на полиците банките осъществяват контрол за качеството им, като, първо, уведомяват акцептанта за постъпилия акцепт, второ, сконтират полиците, след като при тях се открити сметки за ползване на сконтов кредит, и, трето, проучват произхода на полиците, кредитоспособността на сконтанта, длъжника и останалите лица, поставили подписа си върху тях.

2. Всички, установени със закона, реквизити да бъдат попълнени четливо и точно и да има най-малко два подписа. Плащането по полицата се гарантира с всички подписи на търговската полица.

3. Срокът от сконтирането на полицата до погасяване на дълга й от последния длъжник, т.е. до падежа, трябва да не бъде по-дълъг от три месеца. Полицата може да бъде издадена и за по-дълъг срок, но се приема за сконтиране, ако от сконтирането до падежа има не повече от три месеца.

4. Длъжникът по полиците трябва да бъдат кредитоспособен и коректен в плащанията си. Не е достатъчна само сигурността на сконтантите. Сконтовият кредит се погасява не от тях, а от длъжниците им обикновено. Ако длъжниците са неплатежеспособни, погасяването на кредита се забавя. Затова банките, преди да открият сметка за ползване на сконтовия кредит, събират информация за финансовото състояние и платежоспособността и на контрагентите на сконтантите.

5. Изплащането на сконтираните полици трябва да се извършва в размер на пълната им стойност на падежа. В противен случай банките имат право да ги протестират спрямо сконтанта, длъжника, поръчителите и всички джиранти. Когато длъжникът плати дълга, банката му връща полицата след поставяне на щемпела "Изплатена". В този случай се извършва следната счетоводна операция : дебит сметка "Каса" и кредит сметка "Сконтирани полици", която изразява увеличаване на касовата наличност на банките и намаляване на стойността на сконтираните полици. Тази операция променя структурата на банковите активи и подобрява ликвидността на банките.                       

6. При протестиране на полицата счетоводна операция не се прави. Такава операция се извършва, когато се получи от съда изпълнителен лист и тя изразява увеличаване на съдебните вземания и намаляване на сконтираните полици.

7. При сконтирането на полици на клиентите търговските банки не трябва да забравят, че в своя портфейл от полици трябва да имат полици, годни за ресконтиране в Централната банка, т.е. отговарящи на регламентраните условията,

Банките, спазвайки тези изисквания, осигуряват по-голяма ликвидност на отпуснатия кредит. При ликвидни затруднения те могат да ресконтират полицата си в Централната банка и сравнително лесно и бързо да си увеличат ликвидните ресурси. Разбира се, Централната банка не сконтира винаги всички полици, отговарящи на посочените условия. В зависимост от провежданата от нея парична политика, тя определя лимит на всяка банка за ресконтиране на полици. Изключения от тези лимити могат да се правят единствено когато банката изпитва сериозни проблени с ликвидността.

Сконтовият кредит поради своите положителни качества - добра ликвидност, обезпеченост, усвояване наведнъж, а не на траншове и др., е доста привлекателен както за банката, така и за клиентите.

Сконтовият процент зависи от срока на заплащане на полицата и пазарните лихвени проценти.

Добрата ликвидност на банковите акцепти и лесната негоцируемост са двете предпоставки, които правят този кредитен инструмент относително евтин и удобен.

Сконтовият кредит е сравнително по-евтин в сравнение с контокорентия кредит. Липсата на комисионна за неизползван остатък от кредита, както и по-малкият обем на счетоводните операции по обслужването му дават възможност за намаляване на цената му.

2.2. КОНТОКОРЕНТЕН   КРЕДИТ

Банковият кредит може да изразява еднократни и случайни кредитни отношения, а може да участва постоянно в текущата дейност на фирмите.  Когато банката се намира в постоянни (редовни) делови връзки с клиентите си, кредитните отношения представляват не отделни изолирани една от друга операции, а се сливат в един поток и приемат взаимен, насрещен характер, т.е. изразяват взаимно кредитиране между двете страни в кредитните отношения. В този случай и двете страни могат да бъдат и кредитори, и дебитори - зависи от състоянието на сметката, по която се оформят. При тези отношения банката и длъжникът се споразумяват да отчитат по една сметка, чрез дебитирането и  кредитирането й, всичките свои делови връзки, свързани с внасяне на депозити, плащания и кредитиране. Тези записвания загубват своята самостоятелност в полза на общия остатък (салдото) по сметката, с размера на който се определя дългът на една от страните.

Постоянните кредитните отношения се  отчитат счетоводно по текущата /разплащателната/ сметка на фирмите  в банката.. Тези отношения се наричат контокорентни, а предоставеният кредит - контокорентен. Контокорентният кредит се нарича още счетоводен кредит, тъй като всяка счетоводна операция по разплащателната сметка се отразява върху размера му.

Клиентът може свободно по всяко време да тегли при нужда парични средства от текущата си сметка до размера на договорения кредит. Той може да внася също по всяко време средства по тази сметка, с което намалява остатъка от задълженията си към банката. Лихвата по контокорентния кредит се изчислява само върху действителния остатък (салдото) по сметката през това време. Това прави кредита по-евтин от другите кредити, предоставяни целево (по остатък), в това число и при сконтирането на полици, при които лихвата се начислява върху цялата сума за периода от отпускането им до погасяването на падежа.

Контокорентният кредит притежава редица предимства в сравнение с останалите кредити, по-важните от които са следните:

1 Осигурява непрекъснатост в платежните отношения, с което ги облекчава. Не е необходимо за всяко плащане да се иска кредит. Договарянето на контокорентния кредит дава право на предприятията текущо (непрекъснато) да го ползват през периода, за който е договорен. Това не създава трудности при плащанията и ускорява платежния оборот.

2. На тази основа се създават условия за своевременно снабдяване на предприятията с необходимите запаси от стоково-материални ценности за осигуряване на ритмичност в производството.

3. Срочността и лимитирането на кредита стимулират ритмичната реализация на създадената продукция. За дебитния остатък по текущата сметка се плаща лихва. Колкото е по-малък този остатък, толкова ще бъде по-малък и размерът на плащаната лихва. А дебитното салдо е по-малко, при равни други условия, когато своевременно по текущата сметка постъпват средства от реализацията на създаваната продукция.

Наред с предимствата контокорентният кредит съдържа и някои недостатъци. При предоставянето му не винаги може да се проследи от страна на банката целевото използване на кредита и неговото обезпечение, още повече в случаите, когато е бланков. Причината за това е обстоятелството, че от текущата сметка се извършват разнообразни плащания, т.е. плащания с различен икономически характер - за доставени материални ценности, работна заплата, вноски в бюджета - данъчни и неданъчни, и др., поради което е трудно да се установи какво точно се плаща с банковия кредит. Освен това по текущата сметка постъпват и средства от продажбите, т.е. по нея се съхраняват и собствени средства на предприятията. Трудно е при това положение да се установи кое плащане от какъв източник се извършва.

Ползването на контокорентния кредит след неговото разрешение е много свободно: за получаване на налични пари, за превеждане по сметка на трети лица, за покупка на ценни книжа и менителници и т.н. Клиентът може да тегли суми в рамките на тавана, да ги погасява и преди достигането на лимита, а може да получава и нови средства, преди да е погасен старият заем. При еднократните заеми получените средства не могат да се ползват по този начин. При тях не може непрекъснато и да се получават, и да се изплащат суми от кредитите. Не е възможно и да се ползват допълнително заемни средства, преди да е погасен старият заем.

Тези недостатъци се преодоляват чрез лимитирането на контокорентния кредит. При договарянето на горната му граница се изхожда от целите на използването му и от възможностите за ускоряване на оборота на авансирания капитал.

В условията на пазарна икономика паричната маса в обръщение може да се регулира по-бързо и резултатно посредством контокорентния кредит. Той се предоставя, когато предприятията имат нужда от ликвидни средства, и се погасява, когато се освобождават средства от кръгооборота. Чрез това предоставяне и погасяване се регулира паричната маса в обръщение. Но регулирането може да бъде ефективно, ако кредитът се погасява своевременно. Това се осигурява, когато кредитоискателите произвеждат стоки, търсени на пазара. Не е достатъчно обаче стоките, които се създават с кредита, да бъдат само търсени. Необходимо е те да са рентабилни, т.е. продажната им цена да е по-висока от текущите им разходи и следователно да създават печалба за погасяване на кредита и лихвата по него. С други думи, това може да се осигури, ако, първо, кредитоискателите са кредитоспособни,т.е. рентабилни и ликвидни и, второ, с предоставените кредити се създават не само пари, но и стоки, противостоящи на парите.

При контокорентния кредит рискът за банките е значителен. Не винаги те могат при нужда от ликвидни средства да си съберат вземанията по този кредит от клиентите. При кредитите, отпускани за определени цели, както и при сконтовите операции предоставянето на средства от банките на предприятията се извършва за определен срок, след изтичането на който те постъпват в банката. При сконтирането може да се извърши и предсрочна мобилизация от банките на средства чрез ресконтирането. При контокорентния кредит не винаги се договаря падеж. В случаите когато това не се прави, банките включват  в договорите за кредити клауза, според която кредитът може да се погаси при поискване.

Макар че банката обикновено си запазва правото за погасяване на дълга по контокорентния кредит при поискване, това не винаги може да стане. Банковите клиенти разчитат при този кредит на постоянни, непрекъснати кредитни отношения и преустановяването им поражда затруднения за тях, а нерядко и фалит. Затова банките рядко си позволяват погасяването на кредита по този начин, още повече в случаите, когато той участва във формирането на постоянните потребности от оборотен капитал на предприятията. Това не означава, че банката не може да си поиска кредита. Тя може да поиска погасяването на кредита с пълно основание в два случая: 1. когато текущо установи, че кредитоискателят влошава кредитоспособността си и 2. когато самата банка е във финансови затруднения и има нужда от ликвидни средства.

Рискът се намалява, когато банките увеличават броя на клиентите, ползващи този кредит. Важно от гледна точка на намаляването на риска е и предоставянето на контокорентия кредит да се извършва не само на предприятия от един или два, а от повече отрасли и производства.

При нужда от ликвидни средства банките, и с цел да не притесняват предприятията, които не са в състояние да погасят контокорентния кредит, е възможно той да се превърне в поличен. В случая се постъпва по следния начин. Банката  трасира срещу клиента  полица за акцептиране, след което  акцептираната полица  се ресконтира. По този начин банките освобождават своите средства, но това може да им създаде неприятности, ако длъжникът не може да погаси на падежа кредита.

Това са причините, поради които  банките договарят за този  кредит по-високи лихвени проценти.  Равнището им за различните клиенти не е еднакво, тъй като  това зависи от много фактори, като: 1) дали кредитът е бланков или гарантиран (покрит); 2) от характера на обезпечението; 3) от кредитоспособността на клиента и др.

Независимо, че  цената на контокорентния кредит е по-висока ,  предприятията го предпочитат,  поради предимствата, които притежава и за които вече стана въпрос. Въпреки че е рисков, този кредит се предпочита и от банките. Причините за това се крият:  на  първо място, банките реализират по-високи доходи от него и, на второ място, защото при предоставянето на контокорентен кредит банките придобиват правото да извършват и допълнителни услуги на клиентите си, в случаите когато той се ползва за междинни цели. Те емитират акциите, облигациите и съответно предоставят дългосрочен кредит като източници за финансиране на дълготрайните материални активи, за които е отпуснат контокорентният кредит за междинни цели. А това не само увеличава броя на услугите на банките, предоставяни на техните клиенти, и повишава търсенето им на пазара и съответно конкурентоспособността им, но и създава допълнителни доходи.

Контокорентият кредит може да се предоставя в следните разновидности:

2.2.1. Диспозиционен кредит - това е контокорентен кредит, предоставян на физически лица. На основата на диспозиционния кредит с известни модификации се осъществява кредитирането с кредитни карти /Credit card loans/. Заемите, отпускани на притежателите на  кредитни карти са най-разпространената форма на потребителско кредитиране, достъпна за притежателите на VISA, Masterkard и различни видове кредитни карти, издавани от банкови и небанкови  институции. Тези заеми са с най-висока стойност на лихвения марж  в сравнение с останалите потребителски кредити. Те носят приходи от лихви, такси за обслуждане на клиентите и от отстъпки на търговците (около 20 % от всички приходи).  Заемите срещу кредитни карти се отпускат под формата на кредитни линии. Погасяването на ползувания таван се извършва  в рамките на един календарен месец. След изтичане на този  срок се налагат наказателни лихви. Размерът на договорения лимит зависи от кредитоспособността  на клиента и главно от текущите му доходи. Когато банките отпускат този кредити, задължават клиентите си да съхраняват част от текущия си доход по текуща сметка. Предоставянето на тези кредити се разширява в почти всички страни по света.

2.2.2.  Междинен кредит - за този кредит вече беше казано. Той е предварителен кредит, използван  предварително временно (на първите стадии на инвестиционния процес - търсене на идея, проучване и проектиране) финансиране създаването на дълготрайни материални активи, който след намирането на постоянни източници за финансирането им се заменя с дългосрочен източник.

Използването на кредита за междинни цели е обусловено, освен от посочените причини и от ситуацията на фондовата борса. При ниски котировки на ценните книжа е по-целесъобразно предприятията да използват банков кредит за инвестиционните разходи на първите стадии на инвестиционния процес. С повишаването на цените на акциите и облигациите те могат да ги емитират и с постъпленията от продажбата им да погасят получения междинен кредит.

Банките отпускат този кредит, разчитайки, че ще участват в продажбата на тези ценни книжа и ще увеличат по този начин дохода си.

2.2.3. Кредит " Овърдрафт" - понятието "Овърдрафт" има английски произход и означава "над чертата". Този кредит като разновидност на контокорентния кредит обслужва главно платежните отношения. Предоставя се при извършване на плащания в размер, по-голям от наличния авоар от средства по разплащателната сметка на предприятията. Обикновено размерът на кредита не е голям. Той се предоставя само при липса на средства по разплащателната сметка и се погасява при постъпване на средства по тази сметка. Кредитът "Овърдрафт" се отпуска обикновено за кратък срок. Чрез него се разрешават текущи ликвидни проблеми на фирмите, т.е. проблеми с краткосрочен характер, породени от несъвпадение между приходните и разходните им парични потоци.

Не във всички страни по света разграничават кредита "Овърдрафт" от контокорентния кредит. В повечето страни тези два кредита се разглеждат като един кредит и предоставянето, ползването и погасяването им се извършва по единна организация.

2.2.4. Револвиращ (възобновяем) кредит /Revolving credit agreement/ - револвиращият (възобновяемият) кредит е също разновидност на контокорентния. При него кредитополучателят има право да ползва многократно кредит до договорен размер в течение на определен период от време. В договора за револвиращия кредит се описват размерът на кредита, срокът за усвояването му, както и периодът, през който може да се повтаря използването му. След изтичане на срока за усвояването му кредитоискателят няма право да ползва кредита, дори и да не е достигнал до договорения му размер.Срокът за усвовяване се договаря обикновено в рамките до един месец.

Кредитът се предоставя отново след цялостното погасяване на дълга по кредита, т.е. след връщането на заема започва да тече новият срок за усвояването му. Следователно кредитът непрекъснато се обръща. Предоставя се и след погасяването му се отпуска отново в рамките на договорения таван, наричан кредитна линия. С други думи, кредитът непрекъснато се възобновява, като се  подсилва с нов кредит слд погасяването му. При погасяването на части от кредита на договорените падежи с платената сума от главницата се формира задбалансов ангажимент на банката към клиента, представляващ ресурс за възобновяване на кредита.

Обикновено лихвата по револвиращия кредит е плаваща.  Тя се плаща ежемесечно на базата на фактически използвания кредит, а комисионната - при отпускането му. Размерът на комисионната се определя на основата на извършваните разходи по обслужване на този кредит, а това са разходи по обработката и контрола, както и по формирането на поетия задбалансов ангажимент в съответствие с договорените срокове за усвояване на средствата.

Револвиращият кредит може да бъде обезпечен, а може да се предоставя на първокласни клиенти и бланково. Той се отпуска обикновено за срок, не по-дълъг от една година. В рамките на годината кредитът може да се ползва многократно от клиента в рамките на договорената сума. В договора обикновено се вписва и колко пъти ще се възобнови през годината кредитът.

2.3. АКЦЕПТЕН  КРЕДИТ (Bankers  acceptance) 

Под  акцептен кредит се разбира  кредит, при който банката акцептира менителница, насочена към нея от клиент или негов пълномощник, при условие че клиентът ще предостави на банката насрещната стойност по менителницата преди падежа й.

Дали даден договор за предоставяне на акцепт има за предмет гарантиране на сделка или съдържа споразумение за заем, зависи от обстоятелствата на конкретния случай. Когато банката акцептира менителницата за сметка на клиента и дава тази менителница на друга банка за дисконтиране, е налице редовен договор за гарантиране на сделка. Банката може да изисква възстановяване на сумата по менителницата само тогава, когато е извършила плащане по менителницата. Когато обаче акцептиращата банка дисконтира собствения си акцепт, споразумението има характера на договор за кредит.

Същността на акцептния кредит се характеризира следователно с това, че при този вид кредит става въпрос за сделка за предоставяне на кредит, но не под формата на пари, а под формата на гаранция. В този случай банките предоставят на заем своята платежоспособност. Този кредит се нарича акцептен, защото се оформя чрез акцептиране от банката на трасирана срещу нея менителница от неин клиент. Акцептният кредит изразява поет от банката ангажимент за плащане.

От правна гледна точка акцептиращата банка става главен длъжник по менителницата. От икономическа гледна точка акцептният кредит представлява само евентуално потенциално задължение на кредитния институт, тъй като банката трябва да извърши плащане от собствени средства само тогава, когато длъжникът не е събрал своевремено стойността по менителницата.

Акцептният кредит е краткосрочен кредит, използван за формиране на оборотния капитал на предприятията, а не за инвестиционни цели. Съществуват дори тесни връзки между стоковите сделки и сделките с менителници. Най-ясно това се проявява във външната търговия, при която като особена форма на акцептния кредит се проявява рамбурсният кредит (кредит с наложен платеж), както и при използваните за финансиране на транзитни сделки  банкови акцепти.

Този кредит се предоставя в два случая: първо, когато обслужващата предприятието банка не разполага със свободни резерви за кредитиране и не може да му предостави кредит в парична форма и , второ, чрез банковия акцепт да се улесни предоставянето на стоки на кредит, т.е. оформянето на търговски кредит между предприятия.

 С акцептирането на менителницата банката поема задължението да погаси кредита към кредитиращата банка, ако клиентът не направи това на падежа или да извърши плащане към кредитора по търговската полица, т. е. към доставчика по търговския кредит при неплатежеспособност на платеца (длъжника).

За поетия ангажимент за плащане търговските банки получават комисионна, която се движи в рамките от 2 до 7 на хиляда от номиналната стойност на полицата.

Обичаят за акцептните кредити да не се начислява лихва, а комисионна произтича от обстоятелството, че при тях банките не ангажират собствен капитал. Комисионната е възнаграждение за поетия ангажимент за плащане при неплатежеспособност на клиента. Задачата на акцептната комисионна е само да покрие риска, който е малък вследствие на платежоспособността на длъжника и на сравнителното ниските експлоатационни разходи на този кредит.

Ако клиентът, получил акцептния кредит, не погаси задължението си към кредитиращата банка или към доставчика по търговския кредит, гарантиращата банка е длъжна да направи това. В този случай предоставеният от нея кредит под формата на обещание за плащане се превръща в паричен кредит.

 2.4. АВАЛОВ КРЕДИТ

Аваловият кредит се предоставя под формата на поръчителство, т.е.  лична гаранция. В поличното обръщение поръчителят, който се нарича авалист, изпълнява особено голяма роля в кредитните отношения.

Когато кредиторите по търговската полица - първият (трасантът) или последващите (джирантите) се съмняват в платежеспособността на длъжника (акцептанта) и на следващите длъжници, могат да поставят като условие за приемане или прехвърляне (джиросване) на полицата обезпечаването й с поръчителство на безупречен платец.

При авала, за разлика от неполичното поръчителство, специален договор за поръчителство не се изисква. Поставянето от авалиста на подписа си под подписа на платеца с думите: "Като поръчител гарантирам за.... ……………”. е достатъчно, за да изпълни своята роля поръчителството. Необходимо да се посочи за кого се поръчителства. В противен случай се приема, че е  за емитента на полицата. Авалът се прави на лицевата страна на полицата, а ако там няма място - върху прикрепен към нея лист. Авалът се прави за цялото задължение или за част от него.

Аваловият кредит се отразява задбалансово в банките .

Най-голям риск поема авалистът, когато поръчителства за емитента, тъй като при неплатежеспособност на акцептанта, всеки джирант по протестната полица може да насочи вземането си към емитента и следователно към него. По-малка е отговорността, когато поръчителят авалира лице, намиращо се колкото е възможно по-назад във веригата от джиранти. В този случай към лицето, за което е поръчителствал, ще отправят иск за плащане по-малко лица.

Поръчителят е длъжен да поеме задължението, за което е поръчителствал, даже да е недействително независимо по каква причина, с изключение на недостатък при оформянето на авала.

При отказ на акцептанта за плащане на падежа последният кредитор по полицата, протестирайки я пред нотариуса по местоживеене на платеца, може да насочи искането си към всеки от солидарно отговорните длъжници, включително и към авалистите, като изключва лицето, за което е поръчителствано. Плащайки, поръчителят може да се насочи за събиране на вземането си към лицето, за което е поръчителствал, или към всички солидарно отговорни длъжници.

Когато авалистът по полицата е банка, тогава се предоставя авалов кредит. Тъй като обикновено банките са безупречни платци, те често са търсени за поръчители, като по този начин се създава по-голяма сигурност между икономическите субекти при погасяване на дълговете по полиците. Банките, авалирайки полици, събират комисионни, които се движат в рамките от 5 на 1000 до 1%. Те поръчителстват на добре познати клиенти - в добро икономическо състояние. Преди авала банката е длъжна да събере информация и да проконтролира за кредитоспособността, в това число за финансовото състояние, платежеспособността, задълженията, както на кредитоискателя, така и на останалите длъжници по полицата, стоящи преди лицето, за което се поръчителства. Тя авалира полицата, ако сред джирантите има платежоспособни лица, добре известни на банката.

За разлика от акцептния кредит, при аваловия кредит не се сключва договор за осигуряване на средства по разплащателната сметка в банката в деня преди падежа, тъй като главен длъжник при този кредит е акцептантът.

Тъй като притежателят на полицата може да потърси вземането си от някои от солидарно задължените лица при неплатежеспособност на акцептанта, банката трябва да направи анализ на състоянието не само на кредитоискателя и джирантите, но и на длъжника (акцептанта).

Вземането на решение за авалиране или отказ от поръчителство се прави само ако акцептантът и останалите солидарно отговорни длъжници са кредитоспособни.

Аваловият кредит, предоставен на джирант по полица с акцептант - добър платец, увеличава доходите на банката, без да авансира капитал, т.е. без тя да ангажира ресурси. Както при акцептния кредит, и при този кредит банката предоставя на заем своята платежеспособност.

Чрез аваловия кредит предприятията използват полицата като платежно средство. Сконтирайки я при друга банка с цел получаване на сконтов кредит, те превръщат полицата в истински кредитен инструмент.

2.5.ЛОМБАРДЕН КРЕДИТ

Ломбардният кредит е краткосрочен кредит, предоставян срещу залог на движимо имущество - ценни книжа, материални ценности, благородни метали, чуждестранна валута. Той възниква са Ломбардия през Средновековието , поради което  носи и това наименование.  И понастоящем  краткосрочните  кредити срещу залог на вещи са наричани ломбардни кредити. Това определение съдържа някои особености, които му придават съответен облик.

На първо място, ломбардният кредит е краткосрочен банков кредит. Удължаването на срока на кредита, което е характерно за контокорентния кредит, не е обичайно за същинския ломбарден кредит.

На второ място, като гаранция при ломбардния кредит служат възможно по-лесно ликвидни и със стабилна стойност заложни вещи, срещу които на основата на съображенията на банките се отпуска кредит.

На трето място, заемът се определя като обща сума и по принцип се отпуска наведнъж по заемната сметка, като се превежда съответно по разплащателната сметка. Ломбардният кредит е кредит по остатък и сметката, по която се предоставя, е пасивна. Чрез кредитирането на тази сметка се оформя счетоводно предоставянето му. Заемната сметка за този кредит не служи за уреждане на взаимни задължения, както се използва текущата сметка при контокорентния кредит.

На четвърто място, за разлика от контокорентния кредит, той е еднократен кредит. След погасяването му не е възможно да се ползват средства в рамките на договорения кредитен лимит. Таванът на ломбардния кредит е твърд и не може да се превишава. Договорената сума на кредита може да се усвоява както наведнъж така и на траншове, но с изчерпването й, т.е. с пълното използване на кредита, се пристъпва към погасяването му по договорената погасителна схема.

На пето място, заемът срещу залог на вещи се отпуска не върху пълния размер на стойността им, а върху различен относителен дял зависещ от типа на заложения предмет, от стойността в деня на предоставянето на кредита. Ако по време на кредитния срок стойността му стане по-ниска от стойността в момента на отпускането на заема, клиентът е задължен да върне кредита в рамките на намалението на стойността на заложената вещ или да добави нов залог.

На шесто място, целта на използване на ломбардните кредити съответства на тяхната краткосрочност. Ломбардните кредити се използват обикновено като кредити за текущи нужди: за формиране на краткотрайни материални активи, за преоформяне на активи, за сезонни нужди и за преодоляване на временни финансови напрежения. Използването на кредита за преодоляване ва временни финансови затруднения създава условия за нормална дейност на предприятията.

Ломбардният кредит се състои от две сделки: 1) сделка по самия кредит - предоставяне, ползване и погасяване, и 2) сделка по гарантирането му. Затова неговото предоставяне трябва да се основава , от една страна, на нормативната уредба за предоставянето му и, от друга страна, на ипотекарното право върху движими вещи и права.

Усъвършенстването  на кредитното дело довежда до постепенно намаляване на значението на ломбардния кредит в полза главно на контокорентния кредит.  Значителна роля понастоящем ломбардът играе главно при кредитните сделки срещу ценни книжа в наличност.