КОСВЕНИ ДАНЪЦИ

В тази тема ще се запознаем с групата на косвените данъци, които формират най-голямата част от приходите на държавата и същевременно са значим разход на потребителите. Последователно ще се запознаем с най-големия данък – ДДС, с неговата същност и организация. В тази група са още акцизите и митата. Ще характеризираме тяхната същност и техника на облагане.

1. Обща характеристика на косвените данъци

Косвените данъци се свързват с облагането на реализираните обороти от стоки и услуги. Те се включват в цената на стоките и услугите и по този начин формират крайната продажна цена. Така тези данъци се прехвърлят на крайния потребител. Косвените данъци засягат доходите на индивидите при тяхното изразходване за покупка на стоки и услуги. Ето защо те водят до двойно облагане на доходите: веднъж доходите се облагат при тяхното получаване и втори път – при тяхното разходване чрез косвените данъци. Тъй като засягат в най-голяма степен стоките и услугите за широко потребление, косвените данъци имат известна антисоциална същност. Чрез техния регресивен характер те засягат най-много ниските доходи. В същото време тези данъци въздействат на потребителя да рационализира потреблението си и стимулират за спестяванията и натрупването, т.е за множене на богатството.

Облагането с тези данъци е пропорционално и следователно индивидите с по-ниски доходи плащат относително по-голям данък, в сравнение с тези, които получават по-високи доходи и значителна част от тях натрупват (спестяват). При тези данъци не е възможно да се приложи прогресивно облагане, което е социално по-справедливо. Освен това, облагането не може да осигури връзка между обекта и субекта на данъка, тъй като облагането не е лично, а е реално, т.е. не се свързва със социално-икономическите характеристики на данъкоплатеца.

Предимствата на тези данъци са, че те се плащат само тогава, когато данъкоплатците са потребители на стоките и услугите, т.е. заплащането им зависи от степента на потреблението на субектите.

Косвените данъци осигуряват най-големите приходи за бюджетите на страните. В нашата страна тези данъци осигуряват средно 60% от постъпленията в Републиканския бюджет. При това постъпленията са ритмични, според реализацията на стоките и услугите през течение на бюджетната година. В групата на косвените данъци са ДДС, акцизи и мита.

2. Данък добавена стойност

ДДС е сравнително нов данък. Негов предшественик е данъкът върху оборота. Въвеждането на ДО е свързано с името на немския икономист Карл фон Сименс. През 1918 г. в Германия е въведен общ данък върху оборота при реализацията на всички стоки и услуги. Този данък бързо се възприема от всички останали страни и се утвърждава като главния косвен данък, както във фискално, така и в социално-икономическо отношение. С въвеждането на този данък рязко намалява броят на облаганите с акцизи стоки, което в съвремието се свежда до облагане на стоки вредни за здравето.

Първоначално облагането е било многофазно, т.е върху реализираните обороти от стоки и услуги на всички стадии до крайното потребление. При многофазното облагане се получава т.нар. кумулативен ефект – натрупване на данък върху данъка, което силно обременява цените и потребителите. Преодоляването на този недостатък става с еднофазното облагане на оборотите при крайното потребление на стоките и услугите. Този данък е въведен и в България със Закона за данък върху оборота от 1948 г.

2.1. Същност и мотиви за въвеждането на ДДС

В началото на 60-те години в страните от ЕС данъкът върху оборота постепенно е заменен от данък върху добавената стойност (ДДС). За първи път ДДС е въведен във Франция през 1958 г. и се свързва с името на Морис Лоре. ДДС е нетен данък върху оборота за разлика от ДО, който е брутен данък

ДДС е израз на съвършенството във финансовото мислене и данъчната теория.

Мотивите за неговото въвеждане са следните:

- преодоляване на кумулативния ефект на многофазното облагане при ДО

- създаване чрез данъка на стимули за стопанските субекти за ускорено внедряване на техническия прогрес и новости

- създаване на възможности да се обхванат и обложат всички реализирани обороти на стоки и услуги, т.е данъкът да се превърне във всеобщ и да се приложи многофазното облагане

- осигуряване на равномерни, постоянни и по-високи приходи за бюджета на страната

- осигуряване чрез механизма на облагане на взаимен контрол върху субектите на данъка за неговото начисляване и внасяне

- икономическо въздействие върху търговците за своевременно и пълно реализиране на стоките и услугите

Посочените предимства могат да се характеризират със следния пример:

Етапи на движение на стоката до крайния потребител	Закупени суровини и материали	Добавена Стойност	ДДС
1.Производство на суровини и материали	-	100	20
2.Производство на полуфабрикати	100	300=400	80-20=60
3.Производство на готови продукти	400	600=1000	200-80=120
4.Търговия на едро	1000	200=1200	240-200=40
5.Търговия на дребно	1200	300=1500	300-240=60

От посочения условен пример се вижда, че е създадена добавена стойност за 1500 единици и при 20% данък се следва 300 единици  ДДС. Независимо от многофазното облагане няма никакъв кумулативен ефект, т.е. натрупване на данък върху данъка. При това този данък се разпределя между отделните търговци както следва: 20+60+120+40+60= 300. Освен това, осигуряват се редовни постъпления от всички търговци и се упражнява контрол за начисляването и внасянето на данъка. Ако даден търговец не реализира стоката, той понася загубата от натрупания преди това ДДС. Тъй като добавената стойност се формира от работната заплата и печалбата, във фирмите, в които преобладава механизацията, електронизацията и роботизацията се създава относително по-малка добавена стойност (ДС) и се плаща по-малко данък, в сравнение с тези, в които преобладава ръчния труд. Посочените предимства представят ДДС като един съвършен данък, който не само осигурява средства за фиска, но и създава достатъчно стимули за развитие и повишаване на ефективността.

Добавената стойност може да се установи по два основни метода:

а) Пряк или събирателен метод – при него се събират компонентите на добавената стойност за формиране на данъчната основа за изчисляване на данъка

ДС = П+РЗ+Пр-У-Лп

П-печалба, Рз – работна заплата, Пр-разходи за платени лихви, У-приходи от участия, Лп – приходи от лихви

Този метод почти не се прилага в практиката, понеже не създава условия за взаимен контрол между търговците за начисляване и внасяне на данъка

б) Непряк или разпределителен метод - прилаган в два варианта:

- приспадане на предварителния оборот при определяне на данъчната основа

- приспадане на данъка, включен в стойността на предварителния оборот, т.е. в стойността на закупените стоки и ползваните външни услуги. Този начин на определяне на данъчната основа и за изчисляване на данъка е доминиращ и общоприет в практиката, тъй като създава условия за взаимен контрол между търговците и технически улеснява начисляването и внасянето на данъка.

2.2. Организация и техника на облагане с ДДС

ДДС е въведен в България от 1.04. 1994 г. Неговото въвеждане е съобразено с теорията и практиката на Европейските страни. ДДС е косвен данък, който се включва в цената на реализираната стока и услуга и формира крайната продажна цена, която се заплаща от крайния потребител. При този данък последователно е приложен принципът за неутралност на данъка. Той се постига чрез прилагането на единната тарифна ставка от 20% за всички стоки и услуги, еднаквия подход към стоките местно производство и от внос и липсата на преференции, с изключение на освободените сделки.

Освободени сделки съгласно ЗДДС са: 1. Доставки, свързани със земя 2. Наем на сгради за жилище на физическо лице, което не е търговец 3. Финансови услуги, оказвани от банките 4. Застрахователни и презастрахователни услуги 5. Социално и здравно-осигурителни услуги 6. Доставка на социални помощи 7. Здравни услуги, оказани от здравни заведения по Закона за народното здраве и Закона за лечебните заведения 8. Лекарствени средства 9. Образователни и културни услуги по програми, утвърдени от МОНМ и Министерство на културата 10. Правни услуги от адвокати или от нотариуси 11. Прехвърляне на предприятие като цяло 12. Разпореждане със стоки, отнети или изоставени в полза на държавата 13. Безвъзмездно разпореждане с активи от държавата или общините 14. Правни действия по обезпечаване на вземания 15. Доставки по Кодекса на труда, предоставени от работодатели на работници 16. Дарения 17. Хазарт 18. Доставка на селскостопански услуги 19. Доставка на културни ценности и продажба на билети за барове, вариетета и еротични спектакли

Въвеждането на ДДС с по-висока ставка от тази на данъка върху оборота доведе до увеличаването на цените, предимно на стоките със социален характер. Ето защо първите 5 години временно бяха обособени 11 групи стоки от първа необходимост. По отношение на износа на стоки и услуги беше приложена нулева ставка, както това е характерно за всички европейски страни. При облагането с ДДС е характерно, че данъчната основа се увеличава с всички следващи се данъци, като акцизите и митата при вноса.

Прилагането на този данък е свързано с постигането на висока рентабилност чрез правилото за регистрационен праг. Така на регистрация по данъка подлежат всички търговци, които в последователни 12 м. реализират оборот над 50 000 лв. За всички останали търговци не е задължително регистрирането по ЗДДС, т.е те не начисляват и внасят ДДС. По този начин се намаляват разходите за дребните търговци по начисляването и внасянето на данъка.

Данъчното задължение при ДДС се определя като разлика между данъка, който се следва, според реализацията на стоките и услугите, и платения данък, включен във фактурата при покупката на стоките (суровините и материалите). Включеният данък на регистрираното лице за получената от него стока или услуга по облагаема доставка, или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, представлява данъчен кредит, който лицето има право да приспадне. Приспадането на данъчния кредит премахва кумулативния ефект на многообразното облагане с ДДС.

Прилагането на това правило поражда следните особености:

- регистрираното по ДДС лице няма интерес да закупува стоки или услуги от нерегистрирано по ДДС лице, тъй като губи правото на данъчен кредит

- Нерегистрираните търговци са в привилегировано положение, когато са последен участник във веригата на движение на стоката до крайния потребител, т.е. оказват услуга на непосредствените потребители и са в непривилегировано положение, когато са по средата на веригата, понеже нямат право на данъчен кредит.

Правото за приспадане на данъчния кредит в рамките на данъчния период е при изпълнение на следните условия: а) получателя на доставката, за която е начислен данъкът или вносителят на стоката е регистрирано по ДДС лице б) данъкът е начислен от регистрирано лице по ДДС към датата на издаване на фактурата в) доставката е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие г)при внос на стоки данъкът е начислен и внесен от митническите органи на РБ д) получената от внос стока ще бъде използвана за облагаеми доставки е) получателят притежава фактура, данъчно дебитно известие или митническа декларация.

Не се следва ползването на данъчен кредит, когато стоката или услугата е за представителни мероприятия, за закупуването на мотоциклет или лек автомобил за лични нужди, освен случаите, когато лицето извършва основна дейност с тях, а също и доставката на резервни части за поддържането, ремонта и експлоатацията им. Не се следва данъчен кредит и в случаите, когато стоката или услугата се използва за извършване на освободени доставки или са отнети в полза на държавата.

Обект на облагане – всяка доставка на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната. Териториалният обхват включва географската територия, континенталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на свободните зони, свободните складове и лицензираните магазини за валутна търговия на границата

Субекти на данъка – регистрираните по ЗДДС лица за извършваната от тях дейност, която е обект на облагане. Не са субекти на данъка държавата, държавните органи и органите за местно самоуправление за всички извършвани от тях дейности или доставки, физическите лица за дейността им по трудов договор и физическите лица, които не са еднолични търговци , за осъществяваната от тях дейност.

Данъчната основа – е стойността, върху която се начислява данъка, в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена. Тя се определя от сумата, дължима на доставчика от получателя, определена в левове, без данъка и се увеличава с всички данъци и такси, в т.ч. акциза, когато са дължими за доставката, всички получени и усвоени от доставчика финансирания (субсидии), пряко свързани с доставката, всички получени от доставчика лихви за забава и неустойки, пряко свързани с доставката, съпътстващите разходи като комисионна, опаковане, транспорт и застраховане, начислени от доставчика на получателя.

При доставки във валута данъчната основа се определя на база левовата равностойност по курса на БНБ към датата на данъчното събитие. При внос митническата стойност, определена в левове, се увеличава с всички дължими данъци (акцизи, мита и митнически сборове). При безвъзмездна сделка със стоки или услуги, стойността на сделката е пазарната й цена към датата на изпълнение, която е без ДДС.

Данъчните процедури  включват: данъчната регистрация, която задължително се извършва след реализирането през последователни 12 месеца оборот от 50 000 лв. Задължително дерегистриране се извършва, когато в последователни 18 месеца оборотът спадне под 50 000 лв. Увеличението на периода е за да се избегне честата дерегистрация, което е свързано с доста данъчно-технически условия. Когато фирмата преустановява извършването на стопанска дейност, също в 14 дневен срок преустановява своята данъчна регистрация. За извършената регистрация се издава данъчно удостоверение. Регистрираните лица са задължени да водят необходимата документация, съгласно Закона за счетоводството и ЗДДС, да издават данъчни фактури и да съхраняват екземпляр от тях, да изискват данъчни фактури и екземпляр от тях, да подават в данъчната служба Справка – декларация за всеки данъчен период и да внасят по сметката на бюджета сумата на данъка.

Начисляването на ДДС се извършва от доставчика, който е регистрирано по ДДС лице, за всяка извършена от него облагаема доставка или услуга, на датата на възникване на данъчното събитие. Определянето на данъка за всяка доставка се извършва като данъчна основа се умножи по данъчния размер, т.е. с правилото от сто, където:

ДДС = (ДОxДС)/100

Сумата на начисления данък се получава от доставчика заедно с плащането на доставката и подлежи на внасяне в бюджета за всеки данъчен период. При извършване на безвъзмездни облагаеми доставки, начисленият данък е за сметка на доставчика. Когато данъкът се приема за включен в обявената или договорената цена, сумата на данъка се определя по следната формула:

Д = (Ц x ДС)/(100+ДС)

Т.е. с правилото над 100, където Ц е договорната цена с включен данък, или обявената цена на дребно по конкретната доставка.

При определянето на данъчното задължение е необходимо да се има в предвид и следващия се данъчен кредит. Той се установява по формулата: ДК = НД x „к“, където: ДК – данъчен кредит, НД – начисленият данък, „к“ – коефициент, определен на база извършените от лицето доставки за данъчния период, изчислен по следната формула:

„К“ = ОБД/Д

Където: ОБД е сумата на данъчната основа на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки за данъчния период, а Д – сумата на данъчните основи на всички извършени от лицето доставки, вкл. освободените.

За сделки ВОД или износ е въведена нулева данъчна ставка. Прилагането на това правило дава възможност на фирмите –износителки, да ползват данъчен кредит за начисления им ДДС, без да плащат данък. Облагането с нулева ставка не натоварва лицето с нулевия размер на ДДС и същевременно му дава правото да получи данъчния кредит за целия размер на начисления ДДС. Така на практика стоките се доставят/изнасят без ДДС. По този начин последователно се прилага правото на данъчен кредит само при облагаеми сделки, докато за освободените не се начислява ДДС, което и не поражда правото на данъчен кредит. ДДС се възстановява при условията на взаимност: дипломатически представителства, консулства, представители на международни организации, членове на персонала и на чуждестранни физически лица за извършените покупки на стоки за лично потребление с начислен данък, при напускането на територията на страната и при условие, че тези стоки се изнасят в непроменен вид.

2.3. Възстановяване на ДДС

Когато за данъчния период общата сума на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък, разликата представлява данък за възстановяване. Прихващането, приспадането и възстановяването се извършват, както следва:

- при наличие на други неизплатени данъчни задължения към датата на подаване на Справката-декларация, тези задължения се прихващат в посочения в Справката-декларация размер на данъка за възстановяване

- когато няма други неизплатени данъчни задължения или техния размер е по-малък от посочения в Справката-декларация данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка от него в следващите поредни четири едномесечни периоди. След изтичането на този период, останалият данък се възстановява в 45 – дневен срок от подаване на последната Справка- декларация

- за регистрираните лица, които извършват износ и нямат неплатени други данъчни задължения, данъкът следва да бъде възстановен в 30- дневен срок от подаването на Справката-декларация.

При продажба на туристически пакети в чужбина на туроператорите се дава правото на 65% данъчен кредит, което значително намалява ефективната ставка на ДДС.

2.4. Данъчен период

Под данъчен период се разбира интервалът от време, след изтичането на които регистрираното по ДДС лице е длъжно да подаде Справка-декларация. Данъчният период е месечен. След неговото изтичане регистрираното лице е длъжно да подаде Справка-декларация за начисления и подлежащ на внасяне данък. Срокът за подаване на Справката-декларация и внасяне на данък е 14.дневен след изтичането на данъчния период. В случаите, когато се отнася за последния данъчен период, данъкът се внася в 30 –дневен срок от датата на прекратяване на регистрацията. При внос вносителят внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет.

От 2002 г. регистрираните по ДДС лица са задължени да си открият „ДДС - сметка“ в една търговска банка. Тази сметка се открива с разрешение и под контрола на данъчната администрация. По сметката директно постъпва начисления данък и със средствата по нея титулярът ще заплаща дължимия ДДС. Със средствата по тази сметка могат да се плащат само задължения по ДДС. Внасянето на данъка е по т.нар. безобложен начин и безкасово. Поради тази причина органите са длъжни да извършват данъчни проверки за правилното начисляване и срочното внасяне на данъка за всеки данъчен период. За извършените проверки се съставя данъчен акт, в който се констатира наличието или липсата на нарушения. За нарушенията се събират глоби и лихви за просрочения при внасянето данък.

Начисляването и внасянето на ДДС е свързано с ползването и воденето на следните задължителни документи: данъчна фактура, данъчно известие към данъчната фактура, опростени фактури, известия към опростените фактури, Справка-декларация по образец на МФ, касова бележка (фискален бон), митническа декларация и дневник на покупките и дневник на продажбите.

2.5. ДДС в страните –членки на ЕС

ДДС е въведен във Франция през 1958 г. и след това последователно приложен във всички страни-членки на ЕС. Сега е обект на значителни промени във връзка с хармонизацията, приета с Шестата директива на Ес от 1997 г. в Маастрихт. Хармонизирането е по отношение на данъчния размер, неговото диференциране, облагаемите обекти и освободените доставки.  В почти всички страни по отношение на износа се прилага нулева ставка. Основната данъчна ставка се движи около 20%. Характерно е и прилагането на намалени ставки за стоки и услуги от първа необходимост и междинни ставки за някои хранителни и медицински продукти. Основните дейности, които не подлежат на облагане с ДДС в страните на ЕС, са банковите, застрахователните, медицинските и учебните и дейностите на фондации, отпускащи стипендии, помощи и други видове донорство и експорт на стоки. В почти всички страни се прилага регистрационен праг, под който субектите не начисляват и  не внасят ДДС, с изключение на Испания, Италия и Швеция.

3. Акцизи

Акцизите принадлежат към един от най-старите косвени данъци в света. Още по времето на династията Хан в Китай с акциз са били облагани чаят, спиртните напитки и рибата, а в Индия – спиртните напитки и солта. Акцизите намират широко приложение и в Европа по отношение на солта, захарта, алкохолните напитки, тютюневите продукти и др. Акцизите са широко разпространени в съвременните данъчни системи.

Акцизите принадлежат към т.нар. селективни данъци, т.е. облагането е само на определен вид стоки и услуги. Отличителните белези включват селективност на покритието с акцизи, различията в целите на облагането на отделните стоки и наличието на определена форма на количествено измерване и физически контрол при установяването на данъчното задължение. Селективността в облагането на стоките и услугите е основното различие от ДДС. Акцизите също се включват в цената и се прехвърлят в тежест на крайния потребител. Селективният характер на облагането определя и основното предназначение на акцизите – да въздействат върху производството и потреблението на определен вид стоки, предимно вредни за здравето на хората. Наред с това, акцизите имат голямо фискално значение и поради големите данъчни размери реализират значителни приходи в бюджета. В акцизите са заложени и някои специфични цели като ограничаване на услугите с нетрудов характер, като хазартните игри и луксозното потребление.

Обект на облагане с акцизи са стоките и услугите от местно производство, конкретно посочени и предмет на сделки на територията на страната, вкл. континенталния шелф, с изключение на свободните безмитни зони. На облагане подлежат и внасяните в страната акцизни стоки. Следователно, обект на облагане са стоките и услугите от местно производство и от внос, включващи: пивото, виното, спиртни напитки, алкохолно-съдържащи суровини, тютюна, тютюневите изделия и течни горива, луксозни стоки, хазартни игри, чай, кафе. Всички тези стоки се облагат, когато са предмет на крайно потребление и крайните платци са потребителите. Не се облага износът на посочените акцизни стоки, а също потреблението им вътре в страната от дипломатически и консулски представителства в страната по взаимно споразумение.Облагането на стоките е еднократно (еднофазно). Характерно още е, че акцизите не само се включват в цените на стоките и услугите, но и в данъчната основа за изчисляване на ДДС.

Не са обект на облагане производството на вино до 500 л. и на ракия до 2000 алкохолни градуса от собствена суровина. За производството на вино и ракия от собствена суровина на физическите лица на ишлеме от лицензирани производители се заплаща акциз чрез облепване с бандерол. За производството на спиртни напитки и тютюневи изделия задължително е облепването с бандерол.

Субектите на акцизите са юридическите и физическите лица, производители на акцизните стоки и услуги и вносителите, организатори на хазартни игри. Те следва в 14-дневен срок от организирането на производството на стоки и услугите да се регистрират данъчно. Регистрацията не зависи от размера на оборота. За производството на алкохол е необходим и лиценз.

Размерът на акцизите за тютюна и тютюневите изделия се изчислява в зависимост от два показателя – количество, измерено в брой и равнище на продажната цена или цената на вносител. Счита се, че този начин ще ограничи избягването на акцизите и ще осигури стабилни и редовни бюджетни приходи. За спиртните изделия акцизът е в абсолютна сума на литър алкохол, за течните горива – в абсолютна сума за тон гориво и за хазартните игри също в абсолютна сума.

Изчисляването на данъчното задължение е с процент от 100 от продажната цена на производителя, вкл. акциза, и в абсолютна сума. За вносните стоки данъчната основа включва дължимите мита и такси. Не се начислява акциз на стоките, предмет на сделки за износ и за сделките, за които вече е бил начислен. Или акцизът се начислява само веднъж, т.е той е еднофазен данък. Тъй като акцизът се начислява и внася от производителя, при износ на стоката възниква правото на данъчен кредит. Данъчният кредит се възстановява в 30-дневен срок от датата на подаването на следните документи: фактура за закупената стока по цени с включен акциз, експортна фактура и митническа декларация. Тези документи, заедно със справката –декларация се представят за възстановяване на данъчния кредит в данъчната служба по месторегистрация на износителя на стоката.  Не се възстановява внесеният в бюджета акциз за спиртните напитки, тютюневи изделия и течните горива, когато се доставят в свободните зони, свободните складове и в търговските обекти, лицензирани за валутна търговия.

Акцизът се внася в приход на републиканския бюджет както следва:

а) от производителите на акцизни стоки и услуги на две вноски – до 28 число на месеца, за сделките за първите 15 дни и за вторите 15 дни от месеца – до 14 число на следващия месец

б) за стоките, за които е предвидено използването на бандерол (спиртните напитки и тютюневите изделия), производителите и вносителите внасят акциза чрез закупуване бандероли от МФ.

в) за хазартни игри акцизът се внася предварително всяко тримесечие чрез закупуването на стикери

г) за вносните стоки акцизът се внася от митническите органи в тридневен срок от събирането му

Акцизът се включва в облагаемата основа за облагане с ДДС, което води до двойно облагане на акцизните стоки. Този момент засилва въздействието чрез акцизите върху потреблението на вредните за здравето и луксозните стоки, понеже тези стоки поскъпват, в сравнение с останалите стоки чрез двойното облагане с данъци.

По начина на изчисляване акцизите са пропорционален данък. В редица случаи те могат да се проявяват и като прогресивен данък, с увеличаването на потреблението на акцизните стоки, независимо от измененията на дохода, и като регресивен данък – при увеличаване на дохода и запазване на потреблението.

4. Мита и митнически сборове

Митата са една от най-старите форми на косвено данъчно облагане. Появяват се и се утвърждават с развитието на международния стокообмен. Международната търговия от най-древни времена е била важен източник на средства за финансиране на държавата. На митата се е гледало като на данък върху печалбата на търговците при международните сделки.

Митата са данък, с който се облагат стоките, внасяни от чужбина. Следователно те притежават всички отличителни черти на данъка. Те са парично плащане, което юридическите и физическите лица правят за внасяните стоки. Това плащане има задължителен и непротиворечив характер. За разлика от данъка, обаче митата нямат чисто фискален характер, а служат предимно като средство за регулиране на международния стокообмен и за защита на националното производство от чуждестранната конкуренция. Или данъкът има предимно фискален характер, а митата – регулативен. Те се отнасят към косвените данъци, понеже се прибавят към доставната цена при вноса и увеличават вътрешната продажна цена на стоките. От икономическа гледна точка, митата спадат към данъците върху потреблението.

Митата, като вид косвен данък, са със затихващи функции. Те бележат тенденция на постепенно намаление и премахване.

Основанията за това са:

- Членството на страните в СТО, която е за свободна търговия и поставя граници за постепенно намаление и премахване на митата на редица стоки

- Регионалните митнически съюзи

- Двустранните споразумения

Митата са предимно вносни. Страните се стремят да стимулират износа и почти не прилагат износни мита. Такива могат да се прилагат главно за ограничаване износа на ценни суровини и материали и за поддържане на вътрешния стоков фонд на страната. Така до 1999 г. В България например се прилагаха износни такси за хлебното зърно, слънчогледовото семе, живите животни. Ползването на територията и на транспортната мрежа от дадена страна е основание за облагане на стоките с транзитни мита.

В зависимост от правната основа, върху която са изградени митата биват:

- автономни – установяват се и се изменят едностранно от държавата, която ги прилага

- конвенционални (договорни) – прилагат се между две страни на договорна основа. Освен това съществували още протекционистични, преференциални, антидъмпингови и т.н.

Митата са пропорционален данък. Те се изчисляват предимно в процент от цената на внасяните стоки, т.е. те са адвалорни мита. Диференцирани са в зависимост от вида, предназначението и произхода на стоките. Съществуват и специфични мита, които се изчисляват върху количеството на стоките в натурални измерители. Облаганите стоки и размерите на митата са вписани в митническата тарифа, която е концентриран израз на митническата политика на държавата. Различават се едноколонна, дву, три и четириколонна митническа тарифа. Нашата митническа тарифа е двуколонна, адвалорна и автономна. Първата колона се прилага по отношение на страните, на които се предоставят тарифни преференции. В тази колона митата се движат от 3 до 30%. Втората колона е за страните, по отношение на които се прилага режимът за „най-облагодетелстваната нация“. В тази колона митата са от 5% до 40%. Съществува и трета група страни, по отношение на които не се прилагат вносни мита- страните членки на ЕС (като член на ЕС) и някои други.